Медийната империя на гражданина-философ Ангел Грънчаров навърши 5 години!

Улисан в разгорелите се политически изборни страсти, пропуснах да отбележа навършването на 5 години от създаването на моя блог. На 9 октомври 2006 година е първата публикация в блога ми, носеща заглавието Здравей, свят – здравейте, хора!. От този ден нататък, всеки ден, ето, вече цели 5 години пиша най-редовно в блога си, което, както и да го погледне човек, само по себе си е постижение. Постоянството е една от предпоставките за успеха.

В първия ми блог, уърдпресовския, до този момент имам вече 2 966 публикации (предимно пълноформатни статии). В един момент, по причини, които сега е излишно да уточнявам, пренесох блога си в платформата на Вlogger. Малко по-късно осъзнах големите възможности на видеоблогването и в един момент превърнах стария си блог във видеоблог, а пък новият ми стана мой основен текстови блог, или нещо като "блог-майка". Година след година и около основния ми блог възникна мрежа от образователен, консултантски (по практическа психология), чуждоезичен и прочие блогове. Много експериментирах в тия години, научих много неща, усъвършенствах се, имам и съответните, да се надяваме, постижения.

На базата на блога и в отговор на творчески импулси, породени от тези специфична дейност по общуване с читателите написах и издадох няколко, по-точно казано, точно цели 5 книги, а в процес на писане са още поне две. Преди три години създадох книжното издание на блога си, а именно в-к ГРАЖДАНИНЪ, вестник, излизащ два пъти в месеца, издавам го редовно, имам си и абонати. Прочее, претендирам за нещо като ноу-хау с този вестник: той може да се чете онлайн, неговият файл е достъпен публично, тъй че още в мига на излизането му в интернет верните му читатели по целия свят могат да си го принтират сами и да си го четат в най-удобен за ползване хартиен вид. Няма вестник по света, който да може да се отпечатва на хартия така лесно и толкова бързо. И от самите читатели. Според мен това е бъдещето на хартиените издания: читателят сам избира какво му е нужно в хартиен формат и сам си го отпечатва. Разбира се, само стойностни неща заслужават да бъдат "излети" в хартия, боклуците - не. Разбира се, в-к ГРАЖДАНИНЪ в онлай-изданието си е изцяло безплатен.

Авторът, вложил толкова труд, усилия и старания в подготвянето както на вестника, така и на блоговете си, т.е. моя милост, очаква някакви жестове на благодарност от своите читатели; длъжен съм да спомена, че в наши условия общо взето и в масовия случай не съм имал щастието да дочакам такъв род подкрепа. Разбира се, има случаи, броящи се на пръсти, в които читатели на блоговете ми са подпомогнали издаването на мои книги - и частичното финансиране на други мои инициативи. На тях изказвам най-сърдечната си благодарност! Без вашата подкрепа, приятели, едва ли щях да постигна и една десета част от това, което направих!

Онова, с което най-много се гордея сред постиженията си в тия усилни години, е създаването и издаването на философското списание ИДЕИ. Вече трета година с малка група сътрудници издавам и него, вече излязоха 6 книжки, до месец ще излезе и седмата. Ще минат години и ще се разбере и оцени, че списание ИДЕИ е било един от най-същностните знаци на нашето, въпреки всичко, но все пак така вдъхновяващо време. Да, и още нещо, създадох, на базата на видеоблога си, и първата персонална телевизия, за което също претендирам за приоритет. Убеден съм, че моделът, предложен със системата от свободни блогове, с в-к ГРАЖДАНИНЪ, със сп. ИДЕИ и с персоналната ми телевизия е прообраз на медиите на бъдещето, т.е. на това какви ще бъдат медиите в най-близко бъдеще.

Затова често се шегувам, пък и, не крия, за да дразня завистниците, се хваля, че съм собственик на огромна "медийна империя"! В днешния ден мога без излишна скромност да заявя: да, моята медийна империя, т.е. медийната империя на гражданина-философ Ангел Грънчаров навърши 5 години! Гордея се с това, което успях да направя и постигна, изпълнен съм с вдъхновяващи проекти за бъдещето - и съвсем нямам намерение да се отказвам, напротив, още повече се увличам! Само Бог да ми дава живот и здраве, ще работя все така ентусизирано до последния си дъх!

Пропуснах да спомена още една статистическа подробност: основният ми текстови блог, или "блога-майка", вече има 5781 публикации - и съвсем скоро ще има 1 000 000 посещения (при положение, че инсталирах брояча поне 1 година след създаването му, явно в действителност посещенията са значително повече, но както и да е). Видеоблогът ми също наближава 1 000 000 посещения (отворени страници). Посещенията в цялата мрежа от моя блогове имат милиони посещения. Те винаги са и в челните места в класациите по дневни и седмични посещения. Не крия, щастлив съм, че имам толкова много читатели - и че моята дума, предполагам, се цени или поне се взема предвид от хиляди българи.

Да спра дотук. През тия юбилейни дни ми се иска да събера подборка от най-знаковите публикации в ранния етап на блоговете ми, които, така да се каже, са вече нещо като историческа и културна забележителност. Ще се поровя в архива да извадя най-стойностното по моя преценка, понеже имам статии, които станаха не само знакови, но и сякаш влязоха в националния "медиен фолклор"; стигна се дотам, че в-к ГЛАСОВЕ преди две или три години публикува големи откъси от моя статия под чуждо име. Прочее, много вестници и списания за тия години са препубликували мои статии, къде с мое съгласие, къде не; дори в-к ДУМА (!) ми е публикувал статии. Покрай блоговете ми или заради инициативи, предложени в тях, съм бил канен за участие в почти всички основни български телевизии и радиа - и дори сега, тия дни, имам две такива покани. Разбира се, за пловдивчанин е по-трудно да се изявява в софийските централни медии, но както и да е, аз лично съвсем не ламтя за такива участия, но когато мога да отида, не отказвам.

И сега две думи за непосредствените ми проекти. След като на базата на публикации в блога година издадох книгата си ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, сега ми хрумва да направя сборник от най-стойностните статии по повод на изявите на блажено отиващия си от хоризонта президент Гоце Първанов; тази книга ще се нарича ГОЦЕВИАДА и вече доста съм напреднал в подготовката й. Пропуснах да спомена, че непосредствен повод за създаването на моя първи блог бяха чувствата на възмущение, овладели ме когато доказаният лъжец Гоце Първанов почна кампанията си за втори президентски мандат. Той го спечели, но в тия пет години моят блог беше един от флагманите на антигоцевизма - т.е. на борците срещу политическото лицемерие, безсрамие и наглост! - у нас; по-жестока и по-справедлива критика това аморално лице едва ли е получило от някоя друга интернет-медия в тия години.

Минаха пет години, сега Гоце, за щастие, си отива, имаме нов президент, а аз считам мисията си за изпълнена: помогнах с каквото можах публичният образ на този нахалник да стигне до жалкото положение, в което е днес. Прочее, има нови нагли нахалници в това, което минава у нас за "българска политика", и блогът ми има още много територия за приложение на критичния си патос. Свободните хора винаги са в опозиция на всяка власт - без контрол от страна на гражданите всяка власт неминуемо се развращава. Макар че основното ми занятие е философията, тия дни с учудване откривам, че за много хора моята персона бива известна като "политически анализатор". Аз обаче изобщо не се лаская от това, защото за мен званието ГРАЖДАНИНЪ е най-високото - и едва ли може да бъде заменено с нещо по-голямо.

Това е. Спирам дотук, за да не се отплесна. Приемам тия дни поздравления по случай юбилея! Наистина съм щастлив, че имах силата и куража да направя все пак нещо, а ме вдъхновява най-вече мисълта, че съм полезен на много, и то най-вече млади хора. Но има и нещо друго, още по-важно: добре знам, че в областта на творческите изяви нищо стойностно не може да бъде постигнато без Божията милост, благоволение, насърчение и вдъхновение. Затова главно на Бог се уповавам - на Бога благодаря за всичко, което ми е дал и помогнал да постигна. Запомнете това от мен: без Божието благоволение ние, хората, сме нищо - сме самонадеяни червеи!

А човеци, сиреч духовни същества, същества, овладени от творчески дух и патос, ставаме единствено по Божията милост, иначе не. Иначе просто няма как да се случи това...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.