Как даването на интервюта в днешно време неминуемо води до сърдечни кризи

Тази сутрин предаването "Тази сутрин" на bTV излъчи по разширен репортаж относно ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив във връзка с предложението училището да се преименува на Стив Джобс. Можете да го гледате като посетите ето този линк: От Ленин до Стив Джобс

Имам една молба към тия, които ще гледат репортажа. Моля ви, споделете с мен има ли нещо в този репортаж, което да "разваля имиджа" на училището, което създава лоша, превратна представа за него и пр. Питам, понеже някои хора имаха добрината да ме известят, че понеже съм разговарял с репортера "без да съм бил оторизиран от ръководните фактори", съм бил проявил "престъпно самоуправство", вредящо на имиджа на училището. Показал съм се бил като "неетичен човек", нарушил съм бил не знам си какви "Етични кодекси", писани и неписани. Абе изобщо съм се бил оказал много, ама изключително много лош човек. И прочие, и така нататък, и ала-бала...

Знайно е, че има всякакви хора, вероятно има и хора с по-изкривени възприятия, пък, знае ли се, може и моите възприятия да са изкривени, нищо чудно, стар съм вече. Та затова питам; на мен ми се струва, че няма нищо лошо в това, че медиите проявиха такова внимание към едно предложение, което съдържа в себе си наистина оригинална, бих казал дори - казвам това нарочно, та да ядосам зложелателите! - авангардна идея: едно българско училище да бъде кръстено на на един общочовешки гений, допринесъл изключително много за днешната технологична революция - какъвто е Стив Джобс.

Да, знам също, че има хора, които поради разни причини, най-вече поради завист или по личностна непълноценност, но никога няма да признаят постиженията на преуспели хора като Джобс; за куриоз ще кажа, че един идиот ме срещна и ми каза, че Стив Джобс по никой начин не трябвало да стане патрон на училището, понеже, представяте ли си, бил "презрян капиталист и експлоататор"; сериозно говоря, точно това ми каза тоя оригинал, и беше съвсем искрен, за което свидетелстваше и появилата се пяна по краищата на устата му. Китайците в такива случаи - а те са все пак мъдър народ - казват така: "Да пази Господ да живееш в интересни времена!"; спор няма, нашето време е интересно, за което свидетелстват и изцепки като току-що споменатата.

Прочее, много хора са крайно възмутени, че медиите, представяте ли си, били злоупотребили, били изопачили твърде превратно нещата; дори се подхвърля, че възмутените щели да се съберат и да пишат нещо като "открито писмо-опровержение" до всички медии, с което щели да кажат самата истина. Аз лично смятам, че медиите имат пълната свобода да постъпват както искат и да дават каквито си искат интерпретации, а това, че на някому не се била харесала тази или онази интерпретация или че поради несъгласие го бил хванал тих бяс, това, разбира се, си е лично негов проблем - и си е за лично негова сметка. Медиите не бива да се стремят някому да угаждат, щото тогава свободата им отива по дяволите. Журналистите затова трябва да имат пълна свобода в отразяването на събитията и също така в техните интерпретации. В това съм напълно убеден, и то не само по принципни, ценностни подбуди, ами и по "колегиални" такива; моя милост, както е известно, сама е медия, аз съм нещо като човек-медия, аз, както писах наскоро, съм собственик на цяла медийна империя; за да разберете какво имам предвид пишете в търсачката израза "медийната империя на гражданина Грънчаров" и ще намерите каквото трябва. Разбира се, последното пак го написах по съвсем прагматични подбуди: да опъна до скъсване нервите на някои зложелатели, на завистниците и на... глупаците.

Една особа, чието име няма да споменавам, пък изтърси това, че само "болни мозъци" като мен можели да измислят такава тъпа идея: едно училище да носи името на американец, и то не на кой да е американец, ами на Стив Джобс; същата особа обруга не само моя милост, но и даде да се разбере и на самия Джобс - на "колегата" Джобс! - като го нарече с какви ли не обидни квалификации: бил "крадец", бил "дребен търговец", бил "арогантен и надменен", направо "непоносимо лош" и какъв ли не още човек. И това тази особа си позволи да го каже публично в мое присъствие, да, и това за "болните мозъци", и всичко останало (не помня дума по дума останалото), и дори не само да го каже, ами и да го изчете, беше си го записала, уж били писма и имейли на "крайно възмутени от арогантността на тоя невероятен злодей Грънчаров граждани".

Та тия "възмутени граждани", в един добре познат от славните комунистически времена маниер кажи-речи нямат нищо против да ме линчуват; абе, тъпа работа, аз имам чувството, че сънувам, за жалост обаче тия неща се случват пред очите ми, днес се случиха. И понеже съм импулсивен човек, се впуснах в излишни спорове, аз направо побеснявам, когато срещна безочие пред себе си, ядосах се, и ето, в резултат от няколко часа имам сърдечна криза, болното ми сърце не издържа, пулсът ми още е 160 удара в минута.

За да не си изкарам някой инфаркт, се нагълтах с хапчета, сега лежа в леглото, сърцето ми още бясно препуска, а аз пиша с лаптопа, щото ако не кажа някому за проблемите си, не мога да се успокоя; ако до някой и друг час сърцето ми не се оправи, ще трябва да викам бърза помощ. Не знам дали утре изобщо ще мога да ида на работа; при такива кризи, ако сърцето ми не се оправи, т.е. ако не влезе в ритъм, спонтанно и под действието на медикаментите, ще трябва да влизам в болница; заболяването ми не е от вчера, но ето под влияние на такива напрежения се случва да изпадам в сърдечна криза; да, представете си, някои хора имаме човешки, по-крехки, а не биволски или говежди сърца...

И всичкото това ми се случи в деня Архангеловден, моят имен ден! Лудешки нрави, нямам думи вече!

Чао, това е засега!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.