По-добре е човек нищо да не каже, отколкото да каже... нищо!

По рецензията на блогъра Христо Блажев Ричард Докинс громи религията в “Делюзията Бог” се завърза нещо като спор, ето какво ми е отговорил този млад човек, а по-долу можете да прочетете и моята реплика до него:

Г-н Грънчаров, вашето "задължение" да заемете антикомунистическа и прорелигиозна позиция е познато на всички ни, уважавам тази ви пламенност. Ще ви отговоря тук, не ми се пренася дискусията във вашите блогове, където би ме ангажирала излишно със спорове.

Комунизмът бе чудовищен кошмар и никой не може да отрече това. За радост малко по малко той отмира и отделните му промъждуквания са обречени в дългосрочен план.

За съжаление това не се отнася за още по-чудовищната мозъкопромивка, наречена религия, между която и комунистическата вяра в непогрешимост на взетите решения има доста паралели, които вие отричате. Но от сваления бог до въздигнатия Сталин и обратно няма много път. Нечетящите хора са лесно изменчиви, знаете това добре.

Комунизмът имаше малко време и причини много злини. Религията, за жалост, имаше и има безмерно повече време и го използва умело - от древността до наши дни тя е върховният манипулатор на човешките души и се възползва от това. Обезлюдяването на южноамериканският континент е един малък, но красноречив пример. Да, Иисус според писанията не е говорил за убийства, но бегъл поглед в Стария завет доста променя гледната точка, нали?

Бидейки атеист, ще громя религията и вярата с всичко възможно - убеден съм, че без тяхното отмиране и пренасочване в градивна посока ще продължаваме да живеем в своеобразно мракобесно средновековие.

Докинс не ми е икона, нито му се осланям безмерно. Единственото ми мерило е разумът ми тук и сега, с времето и натрупванията на знания ще се променям, но не виждам вероятност да повярвам в религиозни брътвежи.

Драги г-н Блажев,

Не става много ясно защо било мое "задължение" да заема тази или онази позиция; тия неща не стават така, както Ви изглежда. Като философ мой дълг е да работя за това не друго, а тъкмо истината да си пробие път - през стените на толкова много заблуди, невежество, грешки, илюзии, некомпетентност, лъжи, маниакални, но кухи горделивости и пр.

Заявявате, че не сте били искали "да се ангажирате излишно със спорове", макар че тъкмо спорът, смислената дискусия е начинът за проясняване на проблемите. Липсата на готовност да вникнете в същината на проблемите и горделивото самомнение, че за Вас тук проблеми не съществуват, че Вие лично, вероятно, сте решили всички проблеми в тази сфера, е предпоставка за това твърденията Ви по-долу да "висят във въздуха", т.е. в тях не може да се намери и следа от аргументираност, а в тях откриваме само прекомерни дози самонадеяност и толкова много предразсъдъци.

Примерно, на Вас, въпреки вече казаното от мен, все още Ви се струва, че в сравнение с комунизма религията била "още по-чудовищна мозъкопромивка". С това твърдение просто демонстрирате пълно неразбиране и игнориране на спецификата на религията като форма на изразяване на човешкия дух. За човек като Вас, претендиращ че има все пак някакво отношение към духовната култура, примерно, към четенето на книги, подобно твърдение е непростимо.

Г-н Блажев, човек чете книги не за да препотвърди заблудите и предразсъдъците си, а за да се освободи от тях. Вземете прочете една сериозна книга за религията, примерно, потрудете се да прочетете, да речем, "Философия на религията" на Хегел, чиито два тома уважаваното издателство ИЗТОК-ЗАПАД издаде наскоро, та в бъдеще да не се излагате повече с такива елементаризиращи твърдения за религията, с каквито сега се излагате.

Ето защо на мен ми правите голяма услуга и просто не ми се налага да подлагам на критика смехотворни, макар и пищно звучащи твърдения от рода на това, имало доста паралели между религията и "комунистическата вяра в непогрешимост", че религията била някакъв призрачен "върховен манипулатор на човешките души" и пр. Във всяко едно твърдение личи отчайваща предубеденост, което е предпоставка за това, че Вие просто нямате никакво желание да вникнете в това за какво по-точно става дума, а просто се стараете непременно да потвърдите собствената си ограниченост (в тази област). За това Вашето важи правилото: по-добре е човек нищо да не каже, отколкото да каже нищо, т.е. за предпочитатане е да се въздържи от твърдения в област, в която не е компетентен, отколкото да дръзне да каже или, още по-лошо, да напише нещо, с което само да се орезили.

Ето затова, наистина, приемете съвета ми: за да се изкаже човек що-годе смислено по въпроса, да речем, за отношението между Стария и Новия Завет, трябва много да е чел и най-вече много да е мислил. И, за да се осмели нещо все пак да каже, или, опази Боже, да напише, трябва да потисне у себе си всяка мания, че нещата са точно такива, каквито на него му изглеждат. А да базира твърденията си на чуто-недочуто или на четено-неосмислено, е голям риск, който уважаващия себе си човек не предприема. Оправдава Ви единствено Вашата младост, за която е присъща подобна самоувереност, но сега именно е крайно време да опитате да надмогнете такава една слабост, която иначе може много да ви пречи по-нататък в живота.

Защото ако не постигнете това, ще продължавате да се излагате сякаш сте някакъв позакъснял, колкото воинствен, толкова и тъп, комунистически агитпропчик на т.н. "научен атеизъм" от 30-те години на миналия век в сталински СССР, понеже точно така звучат думите, които без замисляне сте дръзнали да напишете:

"Бидейки атеист, ще громя религията и вярата с всичко възможно - убеден съм, че без тяхното отмиране и пренасочване в градивна посока ще продължаваме да живеем в своеобразно мракобесно средновековие!"

Ще ви дам обаче един казус за размишление, понеже Ви уважавам като четящ, т.е. в потенция и мислещ - един ден, пожелавам Ви го! - млад човек:

За какво Ви говори безспорния факт, че най-бесни отрицатели на религията са тъкмо т.н. "научни атеисти" на комунизма, и то от ерата на най-дивите му ексцесии, с които подвизите на "мракобесното средновековие" изглеждат като невинни детски игрички?

Помислете върху този въпрос. Ако измислите нещо смислено, имайте добрината да известите за него ако не мен, то поне своите читатели, които, предполагам, ще се радват да разберат до какви изводи сте стигнали.

Желая Ви приятни размисли! И хубав ден!