В Скайпа проведох разговор с българка, която работи и живее в Холандия. Преподава в магистърска програма за подготовка на учители по гражданско образование. Понеже и моя милост работи в областта на гражданското образование, ето че имахме какво да си кажем. И да си сравним, тъй да се рече, гледните точки. Струва ми се, че и други хора, работещи в тази област, пък и, защо не, родители, ученици и граждани, биха могли да се заинтересуват от това, което си казахме. По тази причина с разрешението на г-жа Хопе публикувам тук първата част от разговора, който, надявам се, ще продължим отново и отново:marga hoppe: Здравейте!
Ангел Грънчаров: Здравейте! За съжаление не мога да говоря, компютърът ми блокира когато пусна скайпа на аудио; много е слаб, затова мога само писмено да разговарям с Вас.
marga hoppe: Жалко, нищо, може и така.
Ангел Грънчаров: Малко е бавно, но и така става.
marga hoppe: Разбира се, важното е да има диалог :)
Ангел Грънчаров: Какво Ви интересува? С какво мога да съм Ви полезен?
marga hoppe: Ами най-напред да кажа с какво се занимавам - преподавам тук в една магистърска програма за подготовка на учители, тук системата е такава, че правоспособност се придобива с втора магистратура. Предметът е буквално обществознание, както се казваше при нас едно време :)
Ангел Грънчаров: За да е човек учител трябва да има две магистратури?
marga hoppe: Да. За горния курс на средното училище.
Ангел Грънчаров: Важи само за учител по обществознание или за учителите по всички специалности?
marga hoppe: За всички специалности, или една магистратура с двегодишен курс, или 2 магистратури по една година.
Ангел Грънчаров: Ясно.
marga hoppe: Имат преференции, в смисъл плаща им се допълнително, нормално втората магистратура не се финансира. Та освен с куп други неща, занимавам се и с гражданско образование.
Ангел Грънчаров: Учи ли се философия в горния курс там, или се учи само обществознание?
marga hoppe: Не, философия на практика не се учи, има я като избираем предмет, по-малко от 5 % избират. Обществознанието е много повече в ръцете на политолози и социолози.
Ангел Грънчаров: А колко години се учи обществознанието? В гимназиите.
marga hoppe: Една година задължително и една година избираемо (около 15 %, новите данни клонят към 20%) Нараства интересът.
Ангел Грънчаров: Ясно. А колко часа седмично имат по този предмет?
marga hoppe: Ами 1 час задължителното и 1,5 часа избираемия. Много е малко. И е набутано всичко, което в България се преподава 4 години.
Ангел Грънчаров: Да, слабо се учи, 1 час учене е просто "про форма"
marga hoppe: Не е точно така, зависи много от учителя, естествено, но предметът определено има още да си извоюва позиции.
Ангел Грънчаров: Това е в Холандия или в Дания, простете, че не разбрах?
marga hoppe: Холандия. В Дания е много по-различно. Доколкото знам. Потърсих контакт с вас най-вече защото ме заинтригуваха филмчетата ви за гражданското образование. Казвате интересни неща, които за българските условия звучат еретично, струва ми се :)
Ангел Грънчаров: Да, аз минавам за малко нещо "анархист", щото не спазвам "държавните изисквания" и много експериментирам.
marga hoppe: А доколко имате свободата да се държите така „анархистично"?
Ангел Грънчаров: Иска ми се предметът да е интересен и полезен за учениците.
marga hoppe: Къде преподавате?
Ангел Грънчаров: Ами аз като философ добре зная, че свободата не се дава, тя се взема; тъй че съм си заграбил толкова свобода, колкото съм пожелал; е, има и известни рискове, но няма как иначе…
marga hoppe: :) Да, това е добра позиция.
Ангел Грънчаров: Преподавам в една професионална гимназия, по електроника и електротехника. Учениците са сравнително добри, понеже са подбрани с конкурс.
marga hoppe: Да, аз вече не съм наясно кое в България минава за "елитно" училище и има ли изобщо такива? [...]
Ангел Грънчаров: Да, бившия "тет". Минава за елитно ако тази дума изобщо е подходяща да се употребява по отношение на българско училище.
marga hoppe: Както и да е, напоследък много ми се иска да правя сравнения между България и Холандия – има много общи тенденции, но има и разлики – например и в двете страни има концепция за гражданското образование, а няма специален предмет, което прави връзката със съответните предмети проблематична и интересна едновременно. А разликите са в подготовката на учителите, броя часове, традиции и пр.
Ангел Грънчаров: Да, само да попитам: а предмет "религия" там учи ли се? Мога да Ви бъда източник на информация за състоянието на гражданското образование у нас.
marga hoppe: Да, има, но не във всички училища, тук свободата е голяма, католическите и протестантските училища го имат задължително, естествено, други предпочитат алтернативи. Да, надявам се от вас да науча много за състоянието на гражданското образование, извън официалните стандарти и документи :)
Ангел Грънчаров: На мен също много ми е интересно доколко държавата се меси в образованието в Холандия, и там ли тя задава "задължителни образователни изисквания" (програмите по отделните предмети)? Или учителите имат свобода?
marga hoppe: Има такива изисквания, има и централни изпити, но за обществознанието например изискванията са приблизително 4 страници.
Ангел Грънчаров: Аз вече 28 години работя в сферата на образованието, средно и висше (преподавал съм философия и в Пловдивския университет), у нас, тъй че имам, надявам се, обективния поглед. Щото в тази област мнозина имат "мнения", ала нямат опит и са встрани от проблемите.
marga hoppe: На мене са ми интересни комбинациите от опит и мнение :) Взема ли се насериозно гражданското образование в България? От учителите по-специално?
Ангел Грънчаров: Ако изходим от т.н. "обществено мнение", у нас гражданското образование е нещо като деветата дупка на кавала, смята се, че за нищо не служи и от него ползата е никаква.
marga hoppe: Каква полза се очаква всъщност?
Ангел Грънчаров: А по същество идеята според мен е да помага на младите да станат добри граждани – и да имат позиция спрямо сложните процеси, които вървят около нас; и на които човек не трябва да гледа така, както гледа теле, качено в железница :)
marga hoppe: А получава ли се в някаква степен?
Ангел Грънчаров: Според мен съвсем не, понеже решаваща е ролята на учителя, а пък огромната част от самите учители не са подготвени за тази сложна работа и сами се държат като телета в железница (което, разбира се, го крият чрез порядъчни дози високомерие, превърнало се в нещо като маска)... У нас в днешно време огромната част от учителите са станали нещо като занаятчии, като занаятът им е да убиват времето на младите... училищата са станали нещо като забавачници, поне колкото учениците да не са само на улицата.marga hoppe: Това за забавачницата е според мене общоевропейска тенденция :) Самите учители объркани ли са по отношение на ролята си в образованието и възпитанието на учениците?
Ангел Грънчаров: Да, объркани са, ама за да не издадат объркаността си, им се налага да се крият зад крепостните стени на отдавна изживели времето си дидактики и отречени от опита подходи.
marga hoppe: Например?
Ангел Грънчаров: Ами след като в общи линии учителят съвсем не е наясно с автентичната роля на училището в съвременни условия, на него друго не му остава освен да се опитва да тъпче главите на учениците с излишна информация; щото ако трябва да заеме другата позиция, именно, да помага на учениците да осмислят самостоятелно тази информация, там той е съвсем безпомощен; нещо, на което самия него изобщо никой не го е учил. Тъй че се занимават с излишни, а и вредни за младите неща, и в резултат засилват отвращението им към ученето.
marga hoppe: Това явление от скоро ли е, плод на така наречения преход, или си е традиция от последните, да кажем, 60-70 години?
Ангел Грънчаров: Именно, порочната и вредна система действа от 60-70 години; съвсем не е от последните 20 години, както се опитват да го представят, а именно, че демократите и свободата били съсипали "бляскавото" ни образование...
marga hoppe: А бихте ли казали, че учителите се опитват да функционират поновому, но не са способни, или че и не са наясно какво трябва да правят?
Ангел Грънчаров: Да, всеки учител, особено ако все пак има някакво съзнание за мисията си, се мъчи да търси изход от проблемите, но тъй като никой не му помага, мнозина по мои наблюдения са направо отчаяни и продължават да стоят като учители просто защото няма с какво друго да се занимават (да работят) Смятам, че единствено най-способните учители си намират що-годе успешна стратегия хем те да оцеляват в ужасните условия, хем да има и някаква полза за младежта. Но повечето, според мен, друго не правят освен просто да оцеляват.
marga hoppe: Лошото е, че точно тези учители не говорят и не искат да бъдат чути, така че картината винаги се изкривява. Как да ги намери човек?
Ангел Грънчаров: А иначе кой как оцелява е нещо като "държавна тайна", никой с никого не споделя, изолацията и атомизираността тук е невероятна. Не може да ги намери, аз лично уж съм тук, сред учителството, пък не съм намерил никой.
marga hoppe: Да, това е и моето впечатление...
Ангел Грънчаров: И причината е проста: ако споделиш с някой, че имаш проблеми, че търсиш изход от тях, веднага той ще си помисли, че си лош учител, тъй като се смята, че добрият учител не трябва да има проблеми :)
marga hoppe: Това е странно, но човешко все пак :)
Ангел Грънчаров: Аз понеже много дърдоря и пиша за проблемите, по тази причина се ползвам със "славата" на най-лош и дори "проблемен" учител :)
marga hoppe: :) А кои са Ви най-големите проблеми?
Ангел Грънчаров: Един показателен пример: миналата година в нашето училище имаше нещо като "конкурс" за главни учители; моя милост реши да кандидатства, за да види какво ще се случи; директорът като разбра това, допълни в критериите за кандидатстване нова точка, а именно "няма проблеми с учениците", което прозвуча смешно ( и самият Христос да слезе да работи с днешните младежи, ще има учители!), но се разбра, че е специално турено заради мен :)
marga hoppe: :)
Ангел Грънчаров: Ето тук е главният проблем: не става дума за "мои" или нечии чужди, на някой друг проблеми, това са проблеми на самата система, която отдавна е дискредитирана по всички линии, но си стои поради липсата на съзнание за нещо друго... Седи и тормози всички, но "най-добрите" у нас са именно "дебелокожите" учители.
marga hoppe: Научават ли нещо учениците от вас :) И какво всъщност трябва да научат?
Ангел Грънчаров: А Вие как мислите? Как да общувам с тях месеци наред и те нищичко да не научат?!
marga hoppe: Не, естествено, нямам емотикон за ирония :) Исках да ви сравня с дебелокожите.
Ангел Грънчаров: Става дума за въздействие, личностно взаимодействие, това според мен е най-важното при т.н. "гражданско образование" или пък при философията: личностно, идейно, ценностно взаимодействие и влияние.
marga hoppe: А как го правите?
Ангел Грънчаров: А не става дума за просто предаване и възпроизвеждане на "информация" (прословутите "знания"), което е третостепенен момент. Просто разговарям с тях, водим дискусии, четем текстове, обсъждаме, изслушвам ги, каня ги да кажат как те виждат нещата, много диалогично е нашето взаимодействие. Според мен точно този е т.н. "модерен подход", отговарящ на нуждите на времето. Дори поли-логично е нашето взаимодействие, не просто диа-логично. Защото тук, в тази област, става дума най-вече за убеждения, субективно-ценностни реакции, да, именно за способност да се оценява, която няма как да се появи ако главите на децата се блъскат или пълнят с никому непотребна информация, навяваща само скука.
marga hoppe: Но има колеги, които твърдят, че без знания не може да става дума за дебат.
Ангел Грънчаров: Не бива младите да бъдат тормозени с даването на някаква самоцелна информация в гоненето на някаква празна и гола външна ерудираност, която е признак на дилетантство. Щото това последното е нещо страшно: дилетантът си мисли, че от всичко разбира, а той, всъщност, от всичко разбира тъкмо нищо... В сферата на личностното, духовното въздействие решаващ момент според мен е вярването, вярата, която пък възниква на основата на един здрав ценностен фундамент. Да е убеден в нещо, т.е. че това нещо е добро, правилно, необходимо, разумно, полезно – нима това нещо може да бъде постигнато ако главите на нещастните млади биват всекидневно обременявани с каква ли не информация?!
marga hoppe: А ерудирани ли са българските ученици?
Ангел Грънчаров: Младите са ерудирани за неща, които тях лично ги интересуват и вълнуват, и е интересно, че някаква ерудираност е възникнала у такива ученици по извънучилищни канали. Училището, от тяхната гледна точка, ги занимава предимно с излишни неща. Впрочем, да попитам и аз: а в Холандия има ли възможност според интересите учениците сами да си подреждат индивидуална програма за обучение, или и там програмите са типови, за всички? Аз не отричам знанията, просто твърдя, че те не са всичко, че те не са панацея, че в тази област на хуманитарното знание водещ трябва да е ценностния момент или аспект.
marga hoppe: Ами до някаква степен имат избор, имат профили със задължителни и избираеми предмети, мисля, че огромната част от проблемите, които поставяте, са и тук. Макар че в един момент се направи твърде голямо залитане в другата посока, младите да си търсят всичко сами и да откриват топлата вода; мисля, че ръководенето на този процес е задача, абсолютно непосилна за огромната част от учителите. Сега се връщат към идеализиране на знанието. Тук хуманитарното знание практически отсъства, затова аз им наричам училищата зарзаватчийски :)
Ангел Грънчаров: Залагането на знанието е нещо като патерица за ония, които не могат уверено да вървят на собствените си крака през полето на съответната хуманитарна област.
marga hoppe: Съгласна съм, виждам го при студентите, по-слабите са склонни да залагат на ”материала”.
Ангел Грънчаров: И у нас практически отсъства хуманитарно познание, понеже хуманитарните предмети се предават по един позитивистичен, наукообразен маниер, именно, като заучаване на "знания"; ценностният аспект почти изцяло липсва. Аз пък залагам тъкмо на него и по тази причина съм и толкова лош преподавател :)
marga hoppe: Това последното ме изненадва, моето впечатление е, че българските учители, в частност философите, са по-малко податливи на позитивизъм. В сравнение с политолозите и социолозите тук.Ангел Грънчаров: Не, дори философите у нас предимно са позитивистично настроени, зер неслучайно у нас друга философия освен позитивно-материалистичната, не е и изобщо имало от поне 60-70 години... Такива неща като "духовни въздействия", личностно развитие и прочие у нас изцяло се пренебрегват от господстващия манталитет и подход. Изцяло се игнорира ценностния аспект, което именно и създава ущърбни, непълноценни личности според мен, сякаш ампутирани от усет към духовното, към автентично човешкото.
marga hoppe: А парадоксално на мене ми се струва, че в България много повече се очаква от училището именно в този аспект, на личностното развитие. Или виждам нещата грешно?
Ангел Грънчаров: Не зная как и на какво основание имате тази идеализирана представа... на мен ми се струва, че нещата стоят тъкмо наопаки.
marga hoppe: Не знам дали е идеализирана в смисъл, че наистина това става, но мисля, че има такива нагласи и очаквания, че у нас традиционно като че ли се разчита на училището да замества и родителите ако щете...
Ангел Грънчаров: Да, в тоя смисъл може би сте права, но това е едно илюзорно очакване от страна на общество, родители и пр. Самите учители обаче хал-хабер си нямат – ако става дума за сериозна и промислена стратегия в тази насока; да не говорим пък за бюрократите от министерството.
marga hoppe: Как възприемат те предметите от философския цикъл? Учениците, искам да кажа.
Ангел Грънчаров: Ами много зависи от учителя, решаваща е неговата роля (то и при другите предмети е така); оценката е от убийствено скучни и тъпи предмети до приятни предмети и часове, но това последното като оценка сякаш е най-рядко разпространено, докато първото е кажи-речи масово разпространено.
marga hoppe: Ето и още една прилика с Холандия :) А какво прави предметите приятни? В смисъл какво прави учителят като Вас? Струва ми се, че е време да приключим, в чат сме точно 90 минути, това са два академични часа?
Ангел Грънчаров: :) Да, май трябва да приключим, то въпросите могат да се безкрайни, но друг път винаги можем пак да продължим.
marga hoppe: Много би ми било приятно да продължим.
Ангел Грънчаров: Според мен главният фактор, който прави часовете приятни, това е зачитането на индивидуалността на личността на учениците и неотделимата от това нещо свобода; има ли свобода (на мисълта, на търсенето, на изследването, на непринудения диалог) предмети като философията стават незабравимо преживяване. Младите имат невероятно голяма нужда да се разговаря съвсем искрено с тях по толкова много вълнуващи ги въпроси. Но за това ще поговорим повече другия път. На мен също ще ми е приятно да продължим.
marga hoppe: Да ви пожелая приятна събота и неделя засега и до нови виртуални срещи :)
Ангел Грънчаров: Благодаря, приятен уикенд и на Вас също!
Няма коментари:
Публикуване на коментар