В публикация под заглавие Противоречие III Хр. Блажев поставя любопитен въпрос; ето как:Не са много примерите за по-противоречиви книги от мрачните и дълбоки романи и разкази на Франц Кафка (“Замъкът”, “Процесът”, “В наказателната колония”) и лековатите книжки от типа на “Яж, моли се и обичай”.
Аз смятам, че не е възможно един и същ човек да харесва и двете, вие как мислите?
Този е въпросът, за който става дума; ето по-долу моя отговор:
"По-противоречивите" книги са ония, които карат хората да мислят - и които не могат да се възприемат от ония читатели, които не обичат туй занимание, мисленето. Изобщо да се чете без да се мисли едва ли е възможно, тъй че който обича да чете, той обича и да мисли; е, разбира се, има мислене и мислене.
Човекът, склонен да мисли и да търси истината по най-значимите въпроси на съществуването, разбира се, може и да прелисти някоя и друга лековата книжка, но тя лично съвсем няма да предизвика интереса му: понеже интереса на такъв човек бива подбуждан единствено от смисъла, а какъв ли смисъл може да има в една лековата, плъзгаща се по повърхността, книжка?
Разбира се, също оня, който е така устроен, че обича да чете главно лековати книжки, няма как да се впечатли и дори изобщо да възприеме книга с по-сериозно и дълбоко съдържание и смисъл. Тъй че едва ли един и същ човек да харесва едновременно и от двата типа четиво; в единия от двата случая непременно ще скучае. Няма как да е иначе.
Изходът е: когато в ръцете на склонен към осмисляне на сериозно съдържание и смисъл попадне лековата книжка, той може единствено да я прелисти, а да я чете едва ли има нужда. Е, ако по лековат маниер някоя книжка е написана талантливо, може и да се зачете, но тук казусът е вече съвсем различен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар