Признавам си, в първия вариант на горното заглавие бях написал думата "дейци" вместо "страдалци", но все ми се струваше, че точно тази дума някак си, неизвестно защо, не стои добре. Губеше се смисъла, не знам, но не ме задоволяваше тая дума там. В един момент в съзнанието ми се появи думата "страдалци" и в този момент разбрах, че съм намерил точната дума. Защо страдалци ли?А какви да са? Кажете де! Нима в това наше разплуто от материализъм и пошлост общество някой цени обречените усилия на последните "мохикани", на безмълвните труженици на нивата на българското просвещение, духовност, култура?! Отговорете, кажете: кой и как ги цени? Само на днешния ден някой изобщо се сеща, примерно, че у нас имаме онеправдани, унижени и обидени учители, които в невъзможни условия все нещичко правят, за да не угаснат в недрата на тази заспала нация и последните искрици на духовен живот! Сещат се на този ден и почват да бълват банални думи уж на някаква фалшива "благодарност", някакви кухи думи, излъчващи крещящото безразличие, с което фактически се отнася към своите учители огромното мнозинство от българите. Даже като казвам "безразличие", чувствам, че прегрешавам спрямо истината: де да беше просто безразличие!
Не, не с безразличие, а с нескривано презрение се отнася това упоено от чалга от всякакъв вид и род мнозинство, за което Азис, Гоце, "фолкпевицата" Гюргя, Слави Учиндолский, Боко... - да продължавам ли още? - са кумири и звезди! Как такъв, за който, моля ви се, Бойко е кумир, да може да оцени благородната тиха дейност на учителя, а, кажете де? Ще я оцени ама на кукуво лято! Та нали ако беше поне малко в състояние да оцени толкова възвишената идеалистична дейност на учителя, такъв щеше да си изповръща червата от отвращение и погнуса като се сетеше за Бойко, за Гоце, за Азиса, за Гюргя, за останалите "звезди", що светят на толкова унилия "духовен" хоризонт на съвременните българи - и на съвременна България. А да сте чули за някой учител-звезда, когото медиите се надпреварват да интервюират, та да поучи с мъдростта си обезумялата и подивяла от простотия нация? Не сте чули, нали? Няма и да чуете. И аз не съм чул.
Ами как тоя същия народ, дето така трепетно се възхищава на Боко, Гоце, Воленча, Азиса и прочие, се отнася към безименните труженици на българската наука?! Каже де, що мълчите? Цени ли барем техния труд? Знаете ли каква е стипендията на един докторант? И аз не зная. Срамно е да се знае тази тайна, която е вече държавна. Унизително е да се знае тази тайна. За учителските заплати пък просто не си струва да се отваря дума...
Какви заплати бре?! - крещи наглият еснаф, на който щръкват ушите, подобно на глиган, само когато чуе думи като "заплати", "пенсии", "пари", "лапане", "пийване" и другите прелестни думички, обозначаващи останалите сладости на живота. Та нали бяхте уж възвишени, нали уж бяхте духовни, нали се правите, че уж сте някакви идеалисти - за какви тогава заплати отваряте изобщо дума?! Заплати ще ми искат проклетите даскаля, учени, списуватели, професори и вся остальная сволоч, която нищо и не работи, а само се преструва, че нещо прави?! Да не са подместили поне един камък оттук-дотам в живота си тия безделници, дето си клатят краката цял живот и дори, представете си, искат някой да им плаща за това? Е нема да ви платим, мрете ако щете, щом от вас нищо друго не става, щом сте дегенерирали дотам, че да станете някакви си там даскали, учени, професори и прочие!Е, пресилваш нещата, драги: народът обича своите учители, учени и прочие, ама много ни е беден този народ бре, откъде, нема, едва за магистрали намираме пари, за какви заплати отваряш дума? Да, много ни е беден нашия народец-страдален, много ни е он също така и прост. За което, впрочем, са виновни тъкмо учителите: как да не са виновни, като народът ни е така очебийно прост?! Или после опростяват българите, като напуснат школото, а? Знае ли се. Ама само не ми натяквай, че била много важна темата за унизителното положение на тия даскаля. Има много по-важни неща в тоя живот.
Ако требе, таваришчи, да подкрепим некой, то требе да подкрепим, да, и то непременно, требе да подкрепим производителите на салами, производителите на ракии, месарите, тружениците на кебапчийския фронт, и, най-сетне, самоотвержените и скромни труженици на чалга-народното творчество, което пък успява да задоволи всички духовни трепети на народната душа. Тъй ами, а тоя пък ще ми отваря дума за някакви си там учители, учени, "ентелектуалци" и прочие пасмина, дето за нищо не стават и без които прекрасно може да се живее. Я дай една грозданка бе, гарсон! Ух, душо моя, що си тъй проницателна и мъдра?!
Какво повече да говорим? Днес е ден на българската духовност, просвета, образование, култура - все неща, дето стоят на най-последното място в ценностната скала на масовия съвременен българин. Ето затуй дейците и тружениците в тия области си позволих да ги нарека страдалци - те са станали нещо като последната дупка на кавала, те са едва ли не излишни, те само пречат, развалят блаженството, в което пребивава народната простолюдна душа. Немаме нужда ний от просвета и култура, нашата култура е друга, недей да ми се правиш на много ентелегентен бре, нахал?! Съществувайки със съзнанието за непотребност и излишност, днешният труженик на нивата на народното просвещение, наука, култура, духовност няма начин да не е страдалец - стига самият той да не се е подценил дотам, че да се задоволява с трохите, които, сякаш е куче, благоволяват да му подхвърлят.
Днес ще се изрекат много високопарни, ала лицемерни и фалшиви думи. Не слушайте тези думи, те се изричат за да ви баламосват, да ви правят на идиоти. Днес някои патетични оратори нищо чудно да се просълзят, като си спомнят за своите учителки: сюблимна картинка ще е, без съмнение, Боко да произнася реч на днешния ден в прослава на духовните неща - гответе камерите и микрофоните за да запазите тия апотеози на българщината! Кеф! Не че Гоце не говори по-малко отвратително на тоя ден де, карай да върви - фани единия, удари другия. Що ли ни е толкова несретна участта, а, приятели?!
Ще завърша ето с тия думи: поклон пред вас, скромни труженици-страдалци, неуморно работещи на буренливата нива народното просвещение, наука, култура, духовност! Вие сте последните крепители на духовността у нас, без вас България ще отиде хептен по дяволите. На вас се крепи най-истинското, което още не е загаснало в душата на този народ. Поклон пред вас - и бъдете живи и здрави!И по-смели бъдете - ще добавя! Не бъдете малодушни, а смело защищавайте всеки ден своето човешко достойнство - на дело, не на думи. Не позволявайте да ви унижават повече! Победете страха! Тепърва ще трябва да спасяваме България - и надеждата ни пак опира до вас. Както сте спасявали България някога, сега пак на вас се уповаваме! Дерзайте и не бъдете прекалено скромни! Щото само просяците подобава да са скромни...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Авторът на този текст го написа само в качеството си на гражданин, на българин - и на философ. Туй, че самият той се прехранва, работейки на нивата на просвещението, е детайл, в случая нямащ никакво отношение към онова, което се твърди в самия текст. Държах да уточня това, за да не прозвучат думите ми в нечии уши съвсем пошло.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар