Г-н Райчо Радев ми изпрати свой текст, написан върху "Концепцията" на МОМН за нов закон на училищното образование, с молба да го прочета и да си кажа мнението. Г-н Радев е философ и директор на училище в Перник, знаем се отдавна, аз за него бях чувал още преди 1989 г., щото той тогава беше създал един философски клуб, носещ името на Сократ, в Перник, а пък аз по същото време бях създал такъв клуб в Пловдивския университет. А ето след толкова години пак се намерихме чрез интернет и сега, между другото, си сътрудничим в издаването на философското списание ИДЕИ.Та ето какво отговорих на неговото писмо, мисля, че може да представлява някакъв интерес и за всички ония, които се вълнуват от това какво става в българското образование и каква е очертаващата се съдба пред него.
Здравей, Райчо,
Извинявай, че с известно закъснение ти отговарям, но, за жалост, се занимавам с много неща, и понякога нямам физическо време да свърша всичко, което бих искал. Сега ти отговарям на въпроса, а именно, как съм възприел твоя текст, в който подлагаш на анализ т.н. "концепция" на новия бъдещ и дори стратегико-фундаментален закон за училищното образование в България, сътворена от неуморния министерски гений в отечеството ни.
Моето възприятие е, че си се захванал с огромна и неблагодарна работа: да анализираш подробно тоя конгломерат, да пресееш, доколкото такова има, ценното в него от недомислията, които чиновническият гений на министерството е сътворил. Хвърлил си огромен труд в тия, както казваш, 60 страници критичен текст, от които аз прочетох 5 страници. От друга страна пък, признавам, работата ти е и много полезна, обаче се боя, че ако представиш текста на съответния орган на Министерството, там изобщо няма да му обърнат внимание, нищо че си хвърлил толкова труд. Мисля, че е трябвало подходът ти да е друг: не да се движиш паралелно с министерския текст, за да пишеш своя критичен анализ, а да намериш няколко възлови и съществени моменти в него, по които да атакуваш, и тогава цялата "сграда" на "концепцията" ще падне в развалини. Тогава просто работата ти нямаше да е толкова трудоемка.
Затова на мен ми се струва, че тия първи 5 страници, които ми даде да прочета, съдържат точно тия възлови моменти, които малко трябва да се поизбистрят и изчистят от подробности, за да изпъкне по-ясно недъгавостта на концепцията. Излишно е да казвам, че напълно подкрепям твоите принципни забележки и критиката ти на така наречената "концепция", приличаща, прочее, прекалено много на тодорживковите "концепции" от едно време. Мисля обаче, че непременно си длъжен по-скоро с леки, касаещи формата на текста, промени, да го публикуваш, щото е крайно време да се отпочне по-смислена дискусия по това, което, повтарям, е сътворил неуморният като къртица чиновнически гений на Министерството. Който, убеден съм, никога няма да се умори да вреди на всички, които са ангажирани в това, що се зове "българско образование".
Не знам как ще ти прозвучи една моя идея, която сега именно ми хрумва. Ако желаеш, мога да помогна, малко да поработя по твоя текст, като ми изпратиш още и ония моменти от целия текст, които смяташ за най-важни и възлови. Аз самият от много време имам намерение да седна да пиша по министерската "концепция", която с възмущение четох, обаче трябваше да изчакам да ми прекипи, за да не я направя на пух и перушина в първоначалното си възмущение. Та мисълта ми е ако си съгласен, аз да поработя малко по твоя текст, за да изпъкне най-важното, да вложа и аз някои моменти, и - ако това ти звучи приемливо - текстът да излезе като съвместен, т.е. от името на двамата. Да го публикуваме в блоговете си, та белким предизвикаме някаква дискусия, щом като излиза от името на двама философи. Дано не ти звучи това, че искам по тоя начин да се присламча като "съавтор", просто ми се иска да помогна малко, както кажеш, иначе и другият вариант е добър: и ти да излезеш със своя текст, и аз отделно да си напиша нов. Само дето ще имаме голяма близост в двата отделни текста, но и това не е лошо, макар че може и да се обединим, не знам, ти кажи.
Та в заключение искам да кажа, че си свършил много полезна работа, само дето се боя, че при такъв голям обем от 60 страници едва ли някой от Министерството ще седне да го чете, а пък за нас по-важното е да се опитваме да печелим т.н. обществено мнение, доколкото такова у нас има, а не да се борим с въздушните кули на министерския гений. В тази връзка е крайно време да се координираме всички ние, които не сме безразлични към тежкото състояние, в което се намира българското образование. Аз в блога си публикувах нещо в тази насока, виж Радетели за ново образование в България. Също не знам какво става с дейците на Новото образование на П.Лазаров, нищо не съм чул, пък и той спря да се обажда откак каза, че ще правят отделна книга, т.е. откак излезе моята книга за образованието. Но ето, оказва се, в най-важния момент съвсем не можем да се координираме, което, както и да го погледнем, си и типично нашенска, българска работа. Всеки си дърпа в своята посока, и в резултат нещата не помръдват.
А на мен така ми се искаше не просто да критикуваме или удряме министерската "концепция", щото то е удряне в празното, а да седнем и сами да направим една истинска концепция, която да ударим в твърдите чиновнически глави, та белким поне малко се сепнат в непробиваемия си министерски инат. За това именно си мечтаех и към това се опитвах да насоча нещата, но не било съдено. И всеки от нас продължава да си оре като вол в своята бразда, но ефектът, общо взето, е никакъв. Щото е време да престанем да сме волове, а да се пробуди заспалия ни "колективен разум", т.е. да станем човешки същества, способни на сътрудничество и на обща работа. Но кой знае кога ще стане и дали това не са само неосъществими в наши условия блянове?!
Това е, желая ти хубав ден!
С поздрав: Ангел Грънчаров
П.П. Прочее, отчаян съм от мъртвилото, което ни обкръжава. Един пример: няколко пъти предлагам да се обсъди ситуацията в образованието и належащите промени в училището, в което аз работя. Там съм създал един Дискусионен клуб, дори предложих да се прави публично обсъждане на същата тази министерска "концепция". И знаеш ли какво стана всички тия пъти? Ще ти отвърна: нито един учител не дойде!!! Нито един!!! Ученици дойдоха, правихме дискусии, но нито един учител не дойде!!! Това нещо да ти говори?! Как да не се отчае при това положение човек?!
ЗАБЕЛЕЖКА: По темата виж също: "Системата на образованието" у нас работи на празен ход и е осъдена на неминуем крах и също ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар