Истината ни прави свободни

неделя, 22 май 2011 г.

Кой е верният път?

След като написах вече две статии по един и същ проблем - виж Какво да правим? и също Защо мразим личностите? - и също така дадох куп линкове към предишни мои публикации все по същата тема (виж примерно Диагноза: личностен дефицит) сега най-вероятно се очерта впечатлението, че бягам от директен отговор на съществения въпрос, подплъзвайки се и разпилявайки се в "подробности".

Не ми се иска това да се случи, да стане реалност, ето защо се връщам към първоначално формулирания проблем, за да му отговоря директно. Наистина: Какво да правим? Изоставям започнатото и тръгвам по друг път. За краткост ще се постарая да формулирам тезата си синтетично, в поредица от възлови, пък макар и преплитащи се в ужасно кълбо моменти; ето как:

● Спечелване на всяка личност, която има в себе си наченки на демократично съзнание;

Да, необходим ни всеки такъв човек. И "прост", и "сложен", и "наш", и "ненаш", и "свой", и "чужд", и "велик", и "малък", и "правилно мислещ", и нямащ този шанс да е станал нещо като оракул. Това е особено важно за хора, работещи в медиите, които пък, както се знае, са под контрола на олигархията. Но този контрол не е станал все още тотален, трябва обаче да се направи така, че това да не се случи, т.е. да бъдат провалени плановете на олигархията ни за напълно тотален контрол над мислите на хората. Има островчета на свобода, символизирани от личности, преди всичко млади хора, работещи в различните медии, които трябва да бъдат приобщени, а не отблъскани от опитващата да осъзнае силата си демократична общност.

● Консолидиране на демократично мислещите хора;

Изхождайки от тезата, че различията помежду ни са нещо най-естествено, трябва да се прави така, че на почвата на различията да се търсят и изтъкват обединяващите, подобно на принцип, идеи и ценности. Повтарям: трябва да се прави обратното на досега случващото се, т.е. не да бъдат отблъсквани ония, които имат способността да мислят различно, напротив, те да бъдат приобщавани. Онова, което ни сродява в едно цяло, в една общност, загрижена за европейския път на България, която трябва да стане органична част от западната цивилизация на свободата, трябва да получи несъмнен приоритет, а различията и раздорите трябва да отидат в миналото.

● Съвместно осмисляне на тежките проблеми и търсене на изход от привидно задънената улица;

Иска се провеждането на най-свободни обсъждания, дискусии, спорове с оглед търсене на жизнено потребната ни истина. Иска се страстно осмисляне, говорене, вербализиране на проблемите, защото без този етап е невозможно да си пробие път рационалното практическо действие, насочено към промяна. Трябва най-вдъхновено да се философства, сиреч обсъжда, и то на най-равноправна основа; ако не обменяме мисли, и то съвсем свободно, ако продължаваме да се капсулираме, изхождайки от презумпцията, че всеки сам по себе си е самодостатъчен, т.е. е най-велик и най-умен, доникъде няма да стигнем.


● Тотална просвета, много разговори и горещи дискусии, особено с най-младите и най-неукрепналите в личностно отношение;

Трябва да се обърне огромно внимание на ставащото в българските училища, включително и университетите, и да се въздейства в позитивна насока на процесите в тях. Безразличието към сферата на личностното и духовно израстване на младите, което си позволяваше толкова години демократичната общност, е гибелно за бъдещето на нацията и на демокрацията ни. Примерно ефектът от такива инициативи, като посещения и дискусии с младите на известни творчески личности, примерно каквото направи в Дискусионния клуб в Пловдив г-жа Малина Петрова, кинорежисьор, трябва да стане широко застъпена и повсеместна практика. Особено трябва да се работи за приобщаването към демократичната общност на учителите и преподавателите по предмети от т.н. гражданско образование в училищата и университетите.

● За целта да се създаде широко развита и разклонена мрежа от дискусионни клубове на всякаква основа: просветни, към демократичните политически партии, културни, към отделни медии и пр., като инициатори за това трябва да са по-активните и граждански ангажирани личности;

Както, примерно, Ангел Грънчаров от Пловдив е създал от няколко години Граждански Дискусионен клуб, така по същия начин такива клубове могат да бъдат създадени от най-различни инициативни люде навсякъде: в училища, в читалища, към разни клубове, включително и на демократичните партии, дори в квартални заведения и кръчми. Навсякъде, на всяко място, където това може да бъде направено, да се разговаря с най-различни хора, и то най-добронамерено, защото хората у нас, тъй наречените "избиратели", са в ужасна ценностна и идейна криза и дезориентация, която може да бъде преодолявана по един-единствен начин: чрез обсъждане, чрез говорене, т.е. чрез съвместно търсене на истината и на доброто. Всеки осъзнат демократ трябва непрекъснато да излъчва светлината на демокрацията в стелещия се полумрак на пълзящата олигархична диктатура.

● Нека да се даде простор на инициативата и на практическата работа по разпространението на онова така потребно ни съзнание, което в момента е налично само в отделни "свободно витаещи електрони", а трябва да стане съзнание на големите групи от хора, на цели слоеве и общности;

Разпространяването, култивирането на едно по-оптимистично настроено демократично и проевропейско съзнание е най-съществената част от предстоящата работа. С всеки мрънкащ, мърморещ, разочарован и недоволно гледащ, обиден на демокрацията и на свободата, а също така и на демократите - тази дума благодарение на промиването на мозъците стана едва ли не обидна! - сънародник трябва да се разговаря така, че да се породи добронамерена за свободна дискусия обстановка и атмосфера, в която той да има възможността да "изплаче" мъката си и да се освободи от трупаното с години напрежение. На това аз му викам процес на "нравствено очистване", на "разкапсулирване" и освобождаване на съзнанието, без който нищо няма да постигнем.

● Да се изкоренят високомерието, грандоманията и гнусливата интелигентщина сред дейците на културната и демократична общност на България;

У нас интелигентните хора, не знам дали сте го забелязали, се гнусят да разговарят с "простия народ" и тайничко го презират. Да не говорим колко пък това е разпространено сред "лидерите" и "популярните личности". Но в такъв случай трябва да се запитаме лидери на какво са те? На своята маниакалност и горделивост ли? Този именно дефект трябва да бъде изкоренен. По този именно начин трябва да почнат да разговарят с "народа" и активните политици от десницата; оня, който не може да участва в такъв тип диалог, явно не става за модерен демократичен политик и трябва да си ходи, та да освободи несправедливо заеманото място на друг. В процеса на това нравствено и личностно "очистване" и също така на идейна кристализация на съзнанията ще се появят и ония толкова необходими ни лидери от нов тип. На които е съдено да изиграят решаваща роля във връщането на доверието на големите общности от хора към разпадналата се многолюдна някога демократична и свободолюбива общност.

● Трябва да се разговаря пределно честно и открито с всеки за всичко; стремежът към истината трябва да е водещото, нищо друго не трябва да отклонява нашето внимание;

Мисля, че не е необходимо тук да пояснявам колко ни е потребно тъкмо това. На фона на тоталната медийна шумотевица, бълваща само лъжи, простотии и идиотщини, гражданската и демократична общност трябва да противопостави тъкмо откритостта си спрямо истината, явяваща се доминанта на дясната личностна, гражданска и политическа философия. Нечестността се наказва със загуба на доверие. Ключът към възраждането на демократичната общност са новите подходи за печелене, а не за губене на доверие, в което ний, демократичните люде и дейци, доказахме в последните поне 15 години, че сме прекалено добри.

● Откровено разговаряне и с представители на всички електорално-политически и партийни групировки в българското общество, дори и с тези на ГЕРБ и БСП, дори и с тези на ДПС, дори и с тези на АТАКА;

Трябва да се изхожда от презумпцията, че всички сме български граждани и трябва да работим, независимо от различията си, за доброто на България и за добруването на хората, на народа. Имаме, независимо от различията помежду си, и общи интереси като българи, каквито трябва да си останем, независимо от различията, които ни противопоставят. Никакви обиди и обявяване на опонента за "враг", който трябва да бъде смазан или на който трябва да бъде запушена устата! Трябва да се изхожда от безспорния факт, че т.н. "обикновени хора", независимо от политическите си симпатии, в еднаква степен са жертви на произволите на самозабравилата се олигархия. Това няма начин да не ни обедини, нищо че имаме различни ценности и идеи. Да се заложи на обединяващото ни, а не на разделящото ни, както беше досега.

● Ако направим така, че водещо в нашата дейност да стане провеждането на един общочовешки и традиционен морал, ако в гражданския и политически живот у нас почнат да си проправят път фундаменталните принципи на човечността и на нравствеността, то надеждата да се преобразим като индивиди и като общности нараства многократно;

Мисля, че тук казаното е достатъчно и пояснения съвсем не са необходими. Ще добавя само това, че е цяло изкуство да се прави политика и демокрация на нравствени основи. Това малцина го умеят. Умее ли го изобщо някой у нас?! Тия хора и лидери обаче трябва да стават все повече и по-силни.

● В противоположност на тия, които не се свенят открито да призовават "Не философствайте!", сиреч, "Не мислете!", и "А бъдете прагматични!", сиреч, "Грабете колкото повече можете!", мото на автентичната демократична, гражданска и дясна общност трябва да бъде "Мислете, т.е. истински и вдъхновено философствайте, за да откриете верния път, а после, по дяволите, действайте упорито, за да постигнете онова, което сте длъжни да направите!".

Смятам, че без известна доза идеализъм всичко в този живот се опорочава, извращава и опошлява. Това особено важи за общностния, за политическия, за публичния живот, но в не по-малка степен важи за индивидуалния живот на отделната личност. Коренът на нашите беди е, че успяхме да опошлим всичко, в това число и демокрацията си. Да, опошлихме и извратихме и толкова младата ни и многострадална българска демокрация, даже и толкова чистия стремеж към свобода, който има за друго свое име името "демокрация", го натикахме в калта на мизерни страсти и мании по себевъзвеличаване, облагодетелстване, самоизтъкване, маниакални горделивости, добиране до пари, власт и слава. На всичко това трябва да му бъде турен кръст и да се започне на ново начало - и с нови хора, разбира се.

● Трябва, на основата на преживения нравствен и идеен ренесанс в душите на хиляди хора същите тия хора ще бъдат активирани отново да излязат на улицата, този път съвсем осъзнато, за да защищават всекидневно своите най-фундаментални и човешки права, първото от които е правото на достоен живот.

Как става това ще се опитам да покажа следващия път. Излишно е да казвам, че всичко написано по-горе е само покана към разговор, в който, надявам се, ще се включат повече хора. Надявам се, но съвсем не съм сигурен в това. У нас много обичат да мълчат тъпо и гордо, не се принизяват да разговарят даже. Явно още не му е дошло времето това да се случи. Ние сме горди и така самотни в претенцията, че сме си самодостатъчни в своята величавост - и затуй само си търсим обожатели. Което именно показва колко ни е потребно да работим за една такава цел: да почнем да се консолидираме, надмогвайки тъпата балканско-българска склонност към един нерафиниран и див "индивидуализъм", от който нищо добро не сме видели.

За идването на това време наистина трябва да се работи всеки ден. Аз лично се опитвам да правя точно това. За което, разбира се, съм толкова руган, плют, дразнещ и ненавистен комай на всички...

(Следва)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ