Духът е рядък и неканен, а също и нежелан гост из нашенските предели

Послучай 24 май И.Инджев е написал статия 24 май: най-работен от почивните дни, която започва така:

Днес би трябвало да е ден на усилена работа за всеки, който е свързан с българската просвета и култура. Обявен е обаче за почивен, както се схващат празниците у нас. От какво точно си почиваме в деня на славянската писменост, официален празник посветен на делото на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий, създатели на славянската писменост? Ако писането и говореното на български се признава за работа, 24 май за някои от нас е повече от работен ден...

Това е началото на неговата статия. А после той описва своите чувства по повод на празника; текстът е интересен, ако не сте го прочели, изчетете го в следпразничния ден. Понеже и моя милост най-много работи тъкмо по време на празниците, ето какво дръзнах да напиша и аз там като свой коментар:

Честит празник и от мен на всички хора на духа, в това число и на автора и собственика на този блог, нашият любезен домакин!

Духът, уви, е неканен гостенин в нашата страна, нищо че на 24 май демонстрираме такава силна привързаност към него. А какво обаче демонстрираме в останалите 364 дни от годината?

Прекалено показната демонстрация на някаква хипотетична привързаност към ценностите на духа може да е белег единствено на компенсационното желание да се скрие неговата липса. Казах и повтарям: духът е рядък и неканен, а също и нежелан гост из нашенските предели.

На всички обаче, които имат някакво отношение към него, мога да пожелая само едно: да се пазят от толкова коварния грях на нарцистичността, сиреч, на себелюбуването. Имам чувството, че тъкмо заради една такава склонност даже и хората на духа у нас се оказват неспособни на единодействие, а са се атомизирали сякаш са отделни и самодостатъчни планетни системи. А планетите около тях са преданите обожатели, докато пък те самите, тия същите наши труженици на духа, разбира се, са нещо като слънца или звезди, така щедро осветяващи със светлината си непроницаемата тъма около тях!

Но да не философствам повече, щото, както сочат най-новите правителствени директиви, философстването е непозволително, а от нас се иска да сме прагматици! :-) Затуй да си пожелаем в духа на новите веяния: хубава, щедра и ползотворна година на всички!

До следващия 24 май, в който пак ще си спомним за духовните неща в нашата антидуховна пустиня, в която всеки ден пребиваваме, огрявани от толкова много слънца...