За спекулативното мислене и за някои други любопитни въпроси

По публикацията на тема Същност и история на национал-социалистическия, фашисткия и комунистическия тоталитаризъм (2) в блога на Дискусионния клуб се разви любопитна дискусия по всякакви въпроси; ето я отделно, за да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

(това за „хилядите хора“ е болшевишки мит, тълпата е била доста по-малобройна. бел. моя, А.Г.)

Грънчи, когато се правят такива твърдения е редно да се даде линк към достоверни източници на информация подрепящи това твърдение. То библиографията съвсем не ти е по вкуса както виждам ама все пак се опитай да спазваш основните изисквания на научното писане… (Maximus Meridius)

Истината не се нуждае от доказателства, най-малко пък от „факти“; истината се извежда благодарение логически и смислови основания, които са най-сигурните. Митологията за „хилядите“, щурмуващи зимния дворец, се „знае“, таваришч, от хилядите филми за туй събитие, направени в ерата на комунизма. Това за мен не е доказателство. Разбира се, чел съм, че доста по-скромна е била компанията от алкохолици, щурмували Зимния дворец. Къде съм го чел не помня. Има си хора да помнят тия подробности, важна обаче е същността.

Написах горното, първо, за да подразня, а, на второ място, за да доставя известна радост в изпосталялото сърце на таваришча, който продължава да ме учи как е правилно да мисля… Той, разбира се, няма да разбере какво казвам и защо така го казвам, но нека поне малко да се порадва на това, което уж бил разбрал… (А.Грънчаров)

И все пак си направи труда да дадеш линк. Не знам на какво са те учили в ждановката, но ако аз бях предал есе по история в което оправдавам липсата на първоизточници за моите „бележки“ чрез твърдението че „истината се извежда благодарение логически и смислови основания“ моите професори щяха да ме скъсат. Писането по история си има своите изисквания, и това че си дървен философ никак не те освобождава от тях. (Maximus Meridius)

Правя всичко обратно на това, което ме учеха в „Ждановката“; аз така и не научих нищо ждановско от Ждановката; например там цитирането беше издигнато в култ, аз пък, както правилно си забелязал, изобщо никога не цитирам, което именно и потвърждава отвращението ми към манталитета на ждановките…

Какъв философ съм не може да оцени човек, чиято крещяща нефилософичност бие на очи така, както гредата от библейската притча… (А.Грънчаров)

Култ не култ, посочването на източници на информация които подкрепят твърдението ти си остава едно неизменимо изискаване за който и да е историк… и „философ“, който пише по история. Иначе не се води за истина. Така че стига си шикалкавил, а давай източник, че почвам да подозирам че няма такъв…

ПС „крещяща нефилософичност“: благодаря за комплимента, то философстването си има определена негативна конотация та избягвам да философствам. (Maximus Meridius)

„Философстване“ е синоним на разсъждение, мислене. Нека всеки да се сети каква е „негативната конотация“ в този термин според някои…

Философстването чупи безпощадно всички догми; ерго, „негативни конотации“ във философстването може да има само за догматиците… (А.Грънчаров)

Има философско мислене, има и философстване. Затова значението на думата philosophize е:

1. To speculate in a philosophical manner.
2. Тo express superficial philosophic ideas, truisms, etc.; esp., to moralize

Това второто все едно те ползва за прототип, ти си майстора на повърхностно мислене, раздаване на банлни труизми, и морализиране маскирано като дълбоките размишления на истински философ.

Както и да е, отказа ти да дадеш линк означава че тази ти бележка е плод на развинтената ти „философска“ фантазия. (Maximus Meridius)

Философстването, таваришч, е тъкмо философско мислене. Няма отделно философстване, и също така отделно философско мислене. Т.н. „спекулативно“ мислене е синоним на най-задълбочено философско мислене. Нефилософ не може да поставя критерий за философичност, щото той се намира извън философското, философстването и самата философия. Многознайковците, дето са си втълпили, че от всичко разбират, от нищо всъщност не разбират – и издишат по всички линии, което се забелязва от специалиста с просто око. Ако имаха поне малко акълец или пък от това, дето се нарича съвест, щяха да замлъкнат завинаги; ала понеже нямат, продължават да дърдорят банализмите си без умора и до безкрайност… (А.Грънчаров)

Ето още един „талант“ изровихме: „философа“ е по-запознат с английския от хората, които публикуват Merriam Webster Dictionary. Та повърхностно мислене се оказва „най-задълбочено философско мислене“. Та затова когато фактите се противопоставят на това им повърхнстно мислене и противоречат на баналните им труизми псевдофилософите – защитници на „свободата“ – изказват недоволството си, че опонентите им не желаят да „млъкнат“ ами продължават да настояват да за източник, подкрепящ „задълбочените“ бележки на псевдофилософа. Мдаа, наистина си банално философче-ждановистче, Грънчи, комунистическо парвеню. Те ако не бяха доказани „наши момчета“ не ги пускаха до учат в съюза... (Maximus Meridius)

Таваришчът-комуноид, дежурен на Позитано-20 по моя блог, пак побесня! Бива ме обаче да вбесявам комуноидите, поне тоя талантец требе да ми се признае! Зелен е от злоба! Съска като змия! Кеф! :-)

Нека, прочее, любознателният таваришч все пак да научи нещичко за туй що е спекулативно мислене; ето откъс от текст, който той, при желание, може да прочете:

спекулативно мислене (всеобхватно мислене, развива духовността, интелекта; свобода на човека)

А ето в какъв контекст е казано:

– разсъдъчно мислене (елементарно, низша степен на мислене, първото стъпало, виждаме и тълкуваме без много-много да обмисляме, съществува само един вариант – най-логичния и най-близкия до ума: нашият)
– диалектично мислене (дава възможност да се обсъдят и други варианти)
– спекулативно мислене (всеобхватно мислене, развива духовността, интелекта; свобода на човека)

Свободата като единство с цялото – връзката ни със свободата на духа: колкото повече спекулативно мисли човек, толкова повече е свободата му… (А.Грънчаров)