Защо идеята за прераждането е чужда на Западната духовност и вяра

По една от темите в блога ти - виж Да освободим духа си, най-ценното, което имаме... - която много ми допадна, направих един коментар, като очаквах да изразиш мнение по повдигнатия от мен въпрос, та да се завърже дискусия, но ти може би нямаше достатъчно време тогава. Затова ти изпращам този мой коментар сега:

Не бих казал, че няма интерес по тази тема. Истински важните и смислени житейски теми вълнуват, според мен, много хора. Но те са толкова лични, толкова сложни и на пръв поглед неуловими за мисълта на обикновения човек, че много малко хора са склонни да изкажат свободно мнението си. Повечето мислещи хора, пак според мен, само четат и нямат смелостта и свободата да се изразяват свободно - както го правиш ти. Това е напълно обяснимо, все пак си философ по образование и по вътрешна нагласа.

Аз обаче ще си позволя да повдигна един, според мен, много важен въпрос. Не съм религиозен човек, но вярвам в Бог като смисъл и проявление. Според специалисти, които са компетентни по начина на написване на Библията, от тази велика книга липсват глави - и в съвременният си вид тя е не пълна. От нея умишлено са премахнати главите, в които се говори за така наречената идея за прераждането. Какво е твоето мнение по тази тема? Как ти се отнасяш към тази источна философия, именно идеята за прераждането?

Още веднъж ще кажа, че не съм религиозен човек, но съм християнин по ценностна система, напълно приемам идеите на християнството. И се опитвам да водя живота си по тях. Просто не харесвам догмите на църквата. Много от тях, пак според мен, са напълно безсмислени, а нали смисълът е в основата на всичко?!

За мен е чест и лична гордост, че имам възможноста да контактувам с човек като теб.

С поздрав: Томи Томев

Здравей, Томи,

Наистина, поради заетост, съм пропуснал да отговоря на въпроса ти. Благодаря ти за напомнянето, ето сега, надявам се, ще се реванширам.

Поставяш твърде интересен въпрос: доколко източната (индийската) идея за прераждането може да се съгласува с духа на Христовата вяра? Аз ще препратя въпроса ти за по-компетентен отговор на моя приятел Алесиян Пацев, който е един от най-добрите познавачи на източната философия у нас, и по-специално на будистката философия. Ти сигурно познаваш този автор, той е от редовните автори в нашето списание, именно списание ИДЕИ. Аз обаче ще кажа как аз разбирам нещата, без претенция че мога да реша въпроса, понеже все пак не съм и не мога да бъда "специалист по всичко" - опазил ме Бог от такава претенция!

Абсолютно възможно е от сегашния текст на Библията да са отпаднали много текстове, сигурно е така. Но аз вярвам, че това е една Боговдъхновена книга, следователно това, което е останало в нея, е останало по Божията воля, а не случайно. Огромният духовен потенциал, скрит и вложен в тази Велика Книга, е основанието за моята вяра в нейната Боговдъхновеност. Няма книга или друг писмен религиозен текст, който да е упражнил толкова мощно духовно влияние върху душите на милиарди хора - и това за мен е достатъчно доказателство за Боговдъхновеността на Свещеното Писание.

Това, че не си вярващ в Бога човек, по твоите думи, не е беда; важното е, че си мислещ и търсещ истината човек. В което аз съм убеден, понеже добре се познаваме, пък макар и задочно. Убедил съм се, че твоите убеждения почиват на една премисленост и на един завиден умствен потенциал. Извинявай, но това не е комплимент, а нещо, в което съм сигурен. Не обичам да лаская, сам знаеш това, никой; нищо че зложелателите дърдорят, че съм бил не знам какъв си ласкател. Това, че сам казваш, че твоите лични човешки ценности почиват на ценностите на християнския морал, е онова, което е най-важното; а че сам не се наричащ вярващ или християнин е дори много хубаво, понеже другото е крайно лошо: да се наричаш вярващ или християнин, пък да показваш манталитет, нямащ нищо общо с духа на християнската вяра. Както, за жалост, мнозина правят...

А сега по въпроса как се отнасям към източната идея за прераждането на душата и на човека. Прочее, човекът като такъв, като единство на душа и тяло, няма как да се прероди, щото е добре известно какво става с тялото му, но душата, да допуснем, може да се преражда, понеже за нея смърт няма. Душата е безсмъртна е основен постулат на всяка религия и на всяка вяра, в това число и Христовата. На Изток обаче нещата стоят иначе. Ще кажа как аз ги виждам. Прочее, скоро ще започна свой курс по ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА в Дискусионния клуб в Пловдив, в този курс ще разгледам по възможност най-пълно повечето въпроси, така че те каня да го изслушаш, понеже ще има видеозаписи на моите лекции там. Но и сега нещичко ще кажа. И то, според мен, важно и съществено.

Източната философия, или мирогледът на източния човек, се основават на съвсем друга ценностна и културна система. Те са друга духовна парадигма. За да разбере тия представи на източната философия човек трябва да се проникне от тях, да се овладее от тази специфична духовност, която се съдържа в тях. За западния човек, който съществува в пределите на една принципно различна духовна, философска и ценностна парадигма, това да се закичи с идеята за прераждането, родена в рамките на съвършено друга духовност, е чисто и просто екстравагантност, която игнорира това обстоятелство, че всяка идея е плод на оная духовна цялост, която представляват източната и, респективно, западната култура и духовност.

Представите, заложени в Библията, знайно е, са се формирали в географски регион, който е на границата на Изтока и Запада. Чрез Библията Бог и вдъхновените от Бога мъдреци, които са написали, водени от Божия дух, тази Велика Книга, са се опитали да направят един великолепен синтез на източната и на западната духовна парадигми. Но трябва да отчетем и това, че Западната традиция, в оня древен момент, е все още в началото си; много по-късно западната култура в лицето на гръцката философия ще тръгне по своя път, а вече на почвата на Христовия идеал, ще получи своята завършена парадигмална форма. На тия основания смятам, че идеята за прераждането не може да се вгради във фундамента на оная цялост от идеи, която намираме в Библията като цяло, именно в Стария и в Новия Завет. Идеята за прераждането, оказва се, е чужда на тази последната. И това съвсем не е случайно.

Идеята за прераждането си съществува и органично се съчетава само в пределите на източната духовна парадигма. Погледната през оптиката на западния начин на мислене тази идея може да се оцени като вид "шикалкавене", което цели да замъгли оная основополагаща идея за безсмъртието на човешката душа, която стои в основата на Западната духовна парадигма (примерно, един Сократ, има тази идея за безсмъртието на душата за основна и водеща идея на своята философия, да не говорим за Платон или за Аристотел и пр.). Значи оня, който вярва в "прераждането" на душата, хем уж вярва в безсмъртието, но все пак и не вярва в него, а вярва в нещо половинчато, т.е. една такава идея, в оптиката на западния начин на мислене, е идея "ни рак, ни риба". И, от друга страна погледнато, тази идея е опит да се представи все пак в някаква одухотворена форма оня специфичен материализъм, който, както и да го погледнем, е ядро на източния начин на мислене. Идеята за прераждането може, подобно на наркотик, да успокои някои материалистични души, които, изправени пред екзистенциалната бездна, до която ги води техния материализъм, да бъдат залъгани, че всичко може би не е така, както всъщност е. Докато Западът не се оставя да бъде залъгван с подобни илюзии-залъгалки, а е проникнат от един толкова възвишен и одухотворен реализъм. Запомни от мен: най-реалистичен е тъкмо идеализмът. И то по една толкова проста причина: духът, не друго, е истинската реалност.

Та на Изток материализмът е сякаш одухотворен и оцветен, и затова така пасва и на някои западни души, докато Западът символизира една принципно идеалистична по духа си мисловност, благодарение на която и материализмът на Запад е така, бих казал, честен, разголен и, точно поради това, така брутален. А на Изток не е така, там противоположностите се примиряват, което обаче води до един хаос, който така импонира на някои други души, нямащи доверие на внасящия ред във всичко човешки разум.

Тъй че, разбира се, моят отговор на твоя въпрос е този: дори и в някои текстове, отпаднали от Библията, да е имало мотиви, свързани с източната представа за прераждането, те е трябвало да отпаднат тъкмо на основанието, че не се съчетават с духа на Западната парадигма, която при това, както е известно, успява да постигне и едни универсални и общочовешки измерения. За които в момента нека не се разпростирам, за да не стане всичко дълго и изморително за четене. Стига вече да не е станало такова. Но сега, като капак на всичко, бързам, трябва да излизам че ще пътувам, ако не беше така, ако не бях притеснен от времето, сигурно щях да напиша още нещичко; ала сега спирам дотук. То може и да е за добро...

А друг път ще поговорим - и "попишем" - пак. Ще се радвам да има и други разбирания, различни от моето, та да започнем една хубава дискусия. Моят приятел Алесиян, убеден съм, ще се включи непременно. Аз лично смятам, че всички имаме нужда от една такава смислена дискусия...