Из едно мое писмо, написано днес до един от авторите в списание ИДЕИ:
... Със списание ИДЕИ имам големи проблеми, в смисъл, че вече съвсем нямам средства за издаването му. В болнични съм от 6 месеца, от три месеца нямам доходи (спряха болничните) и вече съвсем не си представям как ще издавам списанието (досега жертвах за него голяма част от заплатата си като учител). Помощ отникъде не получавам, както и си е редно да е в българските условия. Ще се наложи май да спра издаването на списанието на хартия и списанието да остане само в интернет. Много хора отдавна ме съветват да направя това. При положение, че хартиеното издание на списанието има само 8 абоната - всичко останало, целия останал тираж подарявам на библиотеки, университетски и читалищни - май ще се наложи списанието да бъде издавано само онлайн.
Не ми се ще това да стане след пет години съществуване на списанието, но се налага. За да има книжно (хартиено) издание, ще се наложи да се събира нещо като "издателска такса" от авторите в него, сиреч, вместо те да получават хонорар от списанието, те да си плащат за издаването на хартия на техните текстове, ти как гледаш на такава една възможност? Чух, че други умиращи научни списания като нашето били практикували това нещо. Не ми се иска да правим и ние така, авторите, пишещи в списанието, със свои средства, сякаш са нещо като "кооператив", да издават списанието, но май ще се наложи. Ако изобщо хартиеният му вариант трябва да оцелее. Не знам какво да правя. Дай ми съвет, интересува ме твоето разбиране...
А вашето мнение по този казус какво е, уважаеми мои приятели във фейсбук, мои читатели на блога ми, вие как мислите, трябва ли за бъде запазено хартиеното издание на списание ИДЕИ като една духовна трибуна, създадена специално за българската младеж, или трябва да умре, да спрем издаването му?
П.П. От няколко месеца (повече от пет) наблюдавам интересен феномен: в книжарницата на ПУ, която е до самия негов централен вход, самотно стоят няколко книжки на сп. ИДЕИ, едната от които е с портрета на Хайдегер на корицата. Хиляди студенти минават оттам, някои, предполагам, се отбиват и в книжарницата, освен в близките пивници. Никой студент обаче не дръзна да стори такъв отчаян жест, граничещ с лудост, а именно, да си купи екземпляр от списанието (книжката с портрета на Хайдегер при това струва само 3 лева!).
Никой, повтарям, никой от хилядите студенти, дето учат в ПУ, не дръзна да стори това. И списанието с портрета на Хайдегер (пък и другите списания си стоят, тези дето са с портрети на други философи, но за тях не говоря, щото Хайдегер е по-съвременен, студентите може да са чували за него, пък дори и да са му виждали портрета!) продължава да си стои самотно там, при това, понеже списанието е черно на цвят, личи си, че по него вече има прах, т.е. че не е пипано от човешка ръка, дори и от ръка на преподавател!
Което много говори. Наистина много говори! Говори, че или това нещо, дето се нарича "Пловдивски университет", вече съвсем не е никакъв университет, а е нещо съвсем друго, щом едно списание за духовните неща там, както виждате, съвсем не се пласира; та значи по тази причина ПУ не е университет, а е нещо друго, какво друго може да е, си правете сметката сами.
Стига толкова. Спирам. Не ми се говори повече. Тъжна работа...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар