Истината ни прави свободни

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Пак за субстанциалната определеност на половете - и отправка за разсъждения по темата "пол и секс"

Вчера сутринта писах около час по книгата си за любовта, пишех си директно в блога, а след това стана някаква засечка, системата ме запита някакъв въпрос, аз не помня какво отговорих, май нищо не отговорих, а страницата изчезна в небитието; в резултат текстът ми изчезна, потъна вдън земя; не можах да го намеря, въпреки положените усилия. Такова нещо не ми се беше случвало, хубавото е, че когато човек пише в блога, написаното автоматично се запазва, но ето че този път нещо стана - и загубих няколко страници текст. Това страшно ме разстрои, през целия ден се питах мога ли да възстановя текста, аз, разбира се, много добре знам за какво писах, но интересното е, че човек абсолютно същото просто няма как да възстанови, това, което ще напише втория път, ще бъде пак съвсем друго, а онова, дето е погубено, просто няма как да се възстанови. В предишните години си пишех на Word, но ето, пристрастих се към директното писане в блога, и вчера стана този гаф. Разбира се, не е трагедия, мога наново да напиша разбирането си за същите неща, но ми е гадно, че изчезна всичко онова, това някак си ми уби желанието да пиша. Тази сутрин обаче един мой неканен съветник се изкрещя на имейла ми, че не било трябвало да пиша за любовта, темата била голяма и не била за мен, не знам си какво, ето, това ме принуждава да зарежа всичко и да продължа да работя по книгата за любовта. Е, започвам. Първо да опитам да разкажа онова, което вчера писах, но което беше безвъзвратно погубено.

Този път имам предимството да бъда съвсем кратък, щото не ми се ще да се опитвам да възстановявам всичко дума по дума. В предишното, да го наречем есе от тази същата книга, разсъждавайки за половете, за тяхната различност, стигнах до някои твърдения, които има опасност да не бъдат възприети вярно, а именно, че съм привърженик на някаква "полова сегрегация", че съм, видите ли, привърженик на вечния неразрешим конфликт и дори на непримиримата война на половете, която никога няма да свърши, че насърчавам някакъв мъжки полов егоизъм, според който мъжкият пол има огромни несъмнени предимства пред женския, което в наше време е опасно да се мисли, предвид това, че господства представата за пълната равнопоставеност на половете и пр., т.е. понеже в наше време се шири т.н. еманципация, шири се един необуздан феминизъм и т.н. Ето за тия неща писах вчера и се постарах да изразя по-определено позицията си: т.н. полова определеност на личността, разбира се, е нещо твърде важно, има голямо значение дали си мъж или жена, това не е безразлично за личността, но има нещо, което стои по-високо от пола в моето разбиране, и това е тъкмо личността; дали си личност в истинския смисъл, що за личност си, това е главното, а след това, като нещо допълнително, иде това дали си мъж или жена; има, разбира се, жени, които в личностно отношение стоят значително по-високо от толкова много мъже, тогава, в такъв случай, колко струват приказките за "несъмненото превъзходство" на мъжкия пол пред женския? Вярно, по идея и по принцип, мъжете трябва да са по-интелигентни, умствената активност и дейност е, така да се рече, мъжка привилегия, но от това съвсем не следва, че щом си мъж, това ти гарантира някакво умствено превъзходство и дори надмощие в умствено отношение над жените, не, няма такова нещо, разбира се: има и жени, които са доста интелигентни, има жени, които са значително по-интелигентни от толкова много мъже, сред мъжете също така се срещат доста глупаци, крайно ограничени в умствено отношение мъже, също така не са малко простаците; срещат се и доста умни жени, има и жени, които дори са интелигентни и дори развити в духовно отношение.

Тъй че приказките за някакви типично мъжки и женски качества като че ли са безпочвени, така ли е или все пак не е така? Дали пък наистина няма нещо субстанциално, най-значимо в това, че си мъж или жена, дали то не полага основите на една съдбовна предопределеност, от която зависи всичко останало? Това, че си мъж, ти дава някакви възможности, от които, разбира се, мнозина мъже не се възползват, които те пропиляват. Същото може да се каже и за жените. Но явно има смисъл да се мисли за коренните различия между половете, които са предпоставка за това, че те всъщност са си така жизнено необходими; знаем, че те се взаимно допълват по един великолепен начин, бидейки половинките на цялото, наречено човек. Тъй че да се смята, че съвсем няма значение дали си мъж или жена за твоята съдба, че това е, видите ли, безразлично, е доста наивна и неверна представа, която обаче в наше време, изглежда, е доста разпространена. Явно има значение да се мисли за различността на половете, която, както казах, е предпоставка за тяхното взаимно допълване, за тяхното хармонизиране в цялото, наречено човек, най-вече в духовната цялост, наречена любов. И понеже темата ни е за любовта, ето, виждате, не може да не обърнем внимание на тия все пак съществени различия между мъжа и жената. Ето горе-долу за тия неща писах вчера, разбира се, там ги бях представил по един доста по-сполучлив начин, поради което загубата на този изчезнал текст още ме тормози; но както и да е, майната му, какво да се прави. Аз там го бях написал всичко по един есеистичен и афористичен маниер, бях се вдъхновил, дори цитирах по най-патетичен начин великия Платон, който имал обичай сутрин, при изгрева на слънцето, на морския бряг, да произнася своята знаменита "молитва" в знак на благодарност към съдбата; той казвал ето тия думи:

Благодаря ти, Зевс, че съм роден грък, а не варварин, свободен, а не роб, мъж, а не жена!

Явно неслучайно е произнасял тия думи, в тях се крие огромен смисъл, който е дълбоко свързан с идеите на неговата потресаващо дълбока философия. В наше време обаче се смята, че почти няма смисъл това дали си мъж или жена, а пък тия неща, които той изрежда (да оставим настрана това за националната определеност), именно другите две неща, свободата и пола, изглежда са свързани дълбоко, намират се в някаква тайнствена връзка: изглежда най-вече (да не кажа само) мъжете са способни, благодарение на мъжката си природа, да бъдат така активни, че да постигнат и да се ползват от плодовете на свободата; докато жената, по своята идея, би следвало, първо, да е подчинена на мъжа, което, от една страна, е предпоставка за собственото й щастие, би следвало да потисне претенцията си за абсолютна разнопоставеност с мъжа, което няма своята онтологическа, същностностна обосновка, липсват основанията му, тъй като ако трябваше да бъдем напълно равнопоставени с жените, тогава възниква съвсем резонният въпрос: а защо тогава Бог е създал двата пола, нима не можеше да има един пол, която да си е самодостатъчен, защо човекът трябваше да съществува в тия две разновидности, ако те по същество са едва ли не еднакви? От което излиза, че не са еднакви, че полът си има своето в някакъв смисъл фундаментално, основополагащо, дори субстанциално значение, което от нас се иска да изтълкуваме, от нас се иска да се доберем до него. Което пък ще проясни основанията, изворите на нашата пристрастеност към живота. Явно трябва много да се говори по тия въпроси, те не бива да бъдат претупвани и отминавани с презрение, щото, видите ли, в тяхното поставяне имало било нещо архаично, те били свидетелствали за изостаналостта на оня, който дръзне, като мен тук, изобщо да ги постави. Разбира се, за да се разгори така потребната ни дискусия, се иска тия въпроси да бъдат поставени в екстремна форма, както аз правя в своите лекции и семинари по философия. Примерно, правя го ето как; когато ми се наложи да подбудя дискусия по тия въпроси пред младите, аз казвам нещо такова, крайно провокиращо и дразнещо:

- Двата пола са си твърде необходими, не могат един без друг. На какво се основата тази тяхна взаимна необходимост? Нека малко да помислим. Примерно, за да е така или толкова необходим единият пол на другия, то явно той има нещо, което другият съвсем няма, нали така? Примерно, мъжете трябва да разполагат с нещо, което жените съвсем нямат; същото може да се каже и за жените, и на тази основа те вече ще са си жизнено необходими. Нека обаче не разбираме тия въпроси грубо и опростено, нека да опитаме да ги схванем малко по-дълбоко. Вярно е, че респективно мъжете или жените имат разни там неща, които другият пол съвсем няма, и понеже сам не може да си задоволи потребността от него, се нуждае от другия. При това нещото, което единият пол няма, а другият го има в изобилие, ще бъде толкова по-примамващо за съответния пол, който е лишен от него. Да се запитаме от какво, в такъв случай, най вече се впечатляват жените, което те намират у мъжете, но което те съвсем го нямат? Ето, твърдят, че онова, което най-силно впечатлява една жена у мъжа, у истинския мъж, не е това, което простаците обикновено си мислят, примерно, размера на мускулите или, да речем, размера на... пениса му, не, така биха мислили простаците, тия, които нищо не разбират и не щат да разберат; казват, че съвсем други неща истински впечатлявали жената у мъжа и то до степен тази жена изцяло да му се покори. И най-вероятно силно ще ви изненадам, че онова, което най-силно било впечатлявало една истинска (сиреч, неизродена) жена у мъжа било тъкмо онова, което жените по идея и по принцип съвсем нямат, а именно... ума; да, умът бил онова същностно и чисто мъжко нещо, с притежаването на което мъжкият пол имал несъмнено превъзходство над жените; и затова една жена, която срещне един истински, сиреч, умен мъж, го била гледала като поразена, щото тя у него вижда онова, което на нея съвсем й било липсвало, вижда един мощен ум. И, разбира се, една такава жена, след като толкова е впечатлена от ума на мъжа, няма вече как да не му се покори, да не му се отдаде изцяло. Казват, че въпреки всичко, умните мъже в очите на жените били най-интересни, е, става дума за истинските жени, а не за изродените, щото и при мъжете, и при жените, предполагам, е пълно с изродени екземпляри, които нямат нищо общо било с идеята за мъж, било с идеята за жена, за истинска, за пълноценна, за неизродена жена. А това, което пък мъжкият пол съвсем няма, и което му е така жизнено необходимо, в такъв случай кое е? Кое е това нещо, което се среща в изобилие при жените, а у истинските мъже съвсем го няма, или ако го има, е така недостатъчно? И това нещо, разбира се, ще бъде изцяло женско качество, което неимоверно ще обогати един мъж, стига той да успее да спечели съответната жена дотам, че да се ползва неограничено от нейното богатство? Щом умът е чистото мъжко качество, то явно чисто женското качество, което мъжът почти няма, е чувството, е чувствителността. Мъжете по идея са (трябва да бъдат) умни, а жените - чувствителни. Тия жени, които преди малко, предполагам, ми се обидиха, че определих, че умът е нещото, което жените съвсем нямат, сега, оказва се, вече трябва да да ми благодарни, щото пък чувството е една душевна сила, която не просто е достоен съперник на ума, напротив, нищо чудно да се окаже, че в много отношения го превъзхожда, т.е. аз вместо да съм обидил жените, нищо чудно да се окаже, че съм ги превъзнесъл до невероятно висока степен, поставил съм ги на най-висок пиедестал. Истинските жени, разбиращите собствената си идея жени, жените, които с интуицията си разбират верността на това, което казвам, съвсем няма да ми се обидят; а повече трябва, изглежда, да ми се обидят мъжете, нищо че ги определих като изначално умни, щото, видите ли, предпоставих, че умът бил чисто мъжко качество, което съвсем липсвало на истинските жени...

И така нататък, ето, че от тия допускания могат да се извлекат доста изводи, може още много време да се говори или да се пише все в този дух. Разбира се, като се поставят така нещата, ще възникне една доста гореща дискусия, която аз, след като първоначално е раздухам, след това съвсем не мога вече да я угася. Младите хора много обичат да водят такива разговори, тия разговори са им дълбоко и потребни, особено в периода, в която те трябва да култивират своята мъжественост - и, респективно, женственост. Един наистина съдбовен период, в който се решават задачи, които ще сложат своя отпечатък за целия живот. Образованието у нас обаче, за жалост съвсем не се интересува от тия наистина най-съществени, истински, действителни екзистенциални и духовни, също така личностни потребности на младите хора, а е устроено така, че ги занимава общо взето предимно с глупости, с излишни неща. Но да не се отклонявам по тая плоскост, че започна ли, няма връщане. Нека да си продължа разсъждението, нека да продължа по поетия вече път.

Та апелирам написаното по-горе, пък и в предишната част да бъде възприето адекватно, а не превратно. Вярно, написах и казах някои неща в пределно провокативна форма, но то е за добро. Аз и на други места по своите книги съм писал за тия основни, субстанциални различия между мъже и жени, най-важното от тях ще взема и ще сложа и в тази книга за любовта, та да се постигне потребната пълнота. А иначе, за жалост, тук не мога всичко да изчерпя, понеже само за тия основни различия между половете, ако трябва човек да осмисли всичко в пълнота, ще му се наложи да напише поне една цяла книга. Но на мен тук темата все пак не ми е тази, а е за любовта; и трябва стъпка по стъпка да се приближавам към решаването на истинската ми задача. Горе-долу ето за тия неща писах вчера, сега ми се наложи да опитам да "преразкажа" всичко, сторих го, доколкото можах, но няма да престана да жаля за загубения текст: проклета да е тази техника, дето така безжалостно всичко погуби! Чакай да не се горещя много, щото ако пък сега пак стане такъв гаф, това вече няма да мога да го понеса: трети път да пиша все същото едва ли бих намерил сили. Интересно е, че, казват, имало учителки, които цял живот си били преподавали все едни и същи уроци и то все по един и същ начин; мен да ме убиеш, това не мога да го правя; при мен всеки път, всеки час нещата са все различни, това, изглежда, ме е спасило от пустото му "вдаскаляване". Та да продължа все пак по-нататък.

По моята схема, дето се намира в книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА (там, знайно е, има поредици от въпроси за самостоятелно осмисляне и за дискусии, аз тия въпроси съм ги формулирал отдавна, ето сега реших сам да отговоря на тия въпроси, което е именно и основата на настоящата книга), сега следва да поразсъждавам за темата "Пол и секс. Каква е връзката между двете понятия?". И тук, ми се струва, че е твърде уместно да се свие, да се сгъне формата на разсъждението, щото аз бях поел да правя някакви глобални заключения за различията между половете по принцип и изобщо, а ето, че ми се налага да разсъждавам на плоскостта на еротиката, на плоскостта на сексуалното общуване на половете. Че половете са си съдбовно и жизнено необходими най-вече в това отношение, именно, да правят взаимно секс, да си обслужват и задоволяват един-друг сексуалните потребности, това е извън всякакво съмнение, и точно това обикновено се мисли когато стане дума за половете и техните различия. Обикновено се мисли ето това: двата пола имат съвсем различни полови органи, при това половите им органи са създадени така, че да са си необходими за взаимната им употреба, на това основание, примерно, великият Кант е дръзнал да каже (напише) нещо, което доста е скандализирало публиката от неговото време; той, милият, си е позволил да напише ето това, предавам по смисъл и по памет, не ми се сега търси точният цитат: "Любовта между половете се обуславя от потребността за взаимно изгодна употреба на техните полови органи."; един вид любов съществува най-вече за това двата пола да могат да си употребяват с взаимна полза и за взаимно удоволствие своите полови органи. Казал, написал е това, и то е предизвикало вой на неодобрение от страна на винаги лицемерни моралисти, дето настояват за един по-възвишен, видите ли, смисъл на любовта. А Кант е имал неблагоразумието в съвсем неприкрит вид да каже една истина; голите истини доста дразнят, доста са неприятни.

Понеже сега пък излезе друга работа, скоро трябва да спирам писането (налага ми се да ида до болницата, имам час и възниква опасност да не закъснения, затова трябва след десет минути да зарязвам всичко), ще оставя този текст съвсем незавършен, като ще цитирам, като отправна точка за следващия път, ето тия изречения, които вземам от книгата си за еротиката и свободата:

На английски език "sex" означава "пол", наред с основното му значение: интимна близост, физически, телесен контакт между индивиди от различен (или понякога: един и същ) пол. Качества и прояви, свързани с пола, се наричат "сексуалност". Степента на изявеност или изразителност на тези качества може да се определи като "сексапилност" ("сексапил"). Тук също възникват твърде много въпроси.

А ето и въпросите, през които ще ми се наложи да премина като се върна към писането, а сега ще се наложи да бързам; прочее, този, който още не е чел книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА много е загубил, само това ще си позволя да кажа, драги ми български чукундури, дето все гледате да не се охарчите ако си купите една книга, все гледате да дадете парите си предимно за плюскане или за пиене, но съвсем не за книги, даже и тия книги да са съдбовно необходими на собствените ви деца; майната ви де, ваша си работа, аз само казвам това, за всеки случай; четох тия дни, че за дъвки нашенецът на по-млада възраст дава значително повече пари от тия, които изобщо някога би дал за книга; от книги най-спестяваме, затова вече сме станали нация, съставена предимно от катили; както и да е, много бързам, хубав ден ви желая все пак! Чао! А ето и ония въпроси, за които стана дума; от тях ще започна следващия път:

 Дали принадлежността към даден пол е достатъчно условие за "неизбежност" на характерните за този пол прояви на сексуалност?

Това, че съм мъж например гарантира ли ми, че "имам" една "изцяло мъжка" сексуалност? И каква ли е тази последната? Мъжкият пол е носител на мъжката сексуалност – разбирам ли обаче нейното естество, нейната характерност и специфика? И по какво точно се отличават от тази на жените, от женската сексуалност "като такава"? Да си мъж означава да разбираш и да владееш, да си господар на една развита, ясно изявена мъжка сексуалност – така ли е? И кое я прави тъкмо "мъжка"? Как може да се постигне това? Какво е естеството на мъжката и женската сексуалност? Как да я разбера? Усещам ли я в себе си? Какво е строго характерно, "типично мъжко", и отговарящо на мъжката сексуалност? Каква е насоката на тази последната? Какво изобщо символизира "мъжкият сексуален гений"? Това, че мъжете неслучайно съществуват и са създадени от природата с определена цел може ли да бъде "обяснено"? Имам ли яснота върху необходимостта от съществуването на мъжа, върху целта, дълбоко вкоренена в природата на мъжа?

 Разбирам ли собствената си сексуална природа? Понятна ли е отговорността ми пред нея? В какъв смисъл моят пол изразява моята природа?

Какво е строго характерно, "типично женско" и отговарящо на женската сексуалност? Какво изобщо символизира "женското", символ на какво е то? И жените неслучайно съществуват, създадени са с определена цел – имам ли яснота върху целта и необходимостта на съществуването им? Как да разбирам женската природа? Наясно ли са самите жени с изискванията на собствената им същност и природа? Полът предполага различие, но също така и общност, единство: мъжът и жената са "пол-овинки" на едно цяло, човека. Мъжът и жената, различавайки се съществено, са си необходими един на друг. Разбирам ли връзката на тяхната различност и общност?

 До какво води неразбирането на своя и на противоположния пол? Разбирам ли своя пол именно в неговата противо-пол-ожност ("другост") спрямо "не-моя" пол?

С какви чувства ме изпълва принадлежността ми към моя пол? Мога ли да си дам ясен отчет за тези чувства? Как ще реагирам ако някой се "усъмни" в принадлежността ми към моя пол? Как се отнасям към "молитвата" на Платон: "Благодаря ти, Зевс, че съм роден грък, а не варварин, свободен, а не роб, мъж, а не жена..."? Дали и жените чувстват подобна благодарност към божеството? За какво именно са благодарни "мъжете – че са мъже" и "жените – че са жени"? Как се отнасям към недоволството – свое или нечие чуждо – от принадлежността и отговорността, свързвана с пола? Възможно ли е някой да е недоволен (да се срамува) от това, че е от този пол? Какво би означавало това? Нима то не е "измяна", която трябва да бъде наказана?

 Иска ли се нещо (някакви усилия) от индивида за да стане мъж (или жена)? Или "тук всичко е проста обреченост" и следователно "и да не го искаш – пак ще станеш" онова, за което си роден? Дали се раждаме мъже или жени, или пък ставаме такива заради това, че сме го пожелали – и "сами направили"?

Налага ли ми се да правя нещо за да насърчавам поне развитието на "пола у себе си"? Възможно ли е – без да зная и без да го искам – да преча на развитието си като мъж (или като жена)? Моят пол не е ли моя всекидневна грижа, от която зависи много? Давам ли си сметка за това – или съм занемарил тези мои "фундаментални" задължения? Половете обаче не са отделени със "стена": те съ-съществуват, влияят си, изпълнени са с пориви към взаимност, свързани са един с друг, образувайки целостта, наречена "човек". Мъжът и жената са неотделими – в какъв смисъл и в каква степен? До какво обикновено води изолацията, самозатварянето на индивидите в пределите само на техния пол? Няма ли това да доведе до безразличие към другия пол? Какво показва такова безразличие? Или "природата се е погрижила" и за това?

 Какво дава на човека секса като непосредствено и живо "единение" на два индивида от двата пола? Какъв би бил за мъжа животът без жената - и за жената без мъжа?

За какво свидетелствува силата на нагона, търсещ свързването на мъж с жена? На какво е израз слабостта на този нагон на живота? Разбирам ли истинския смисъл на сексуалността и секса за живота на човека? Ще позволя ли този смисъл да ми убегне? Ще се откажа ли от разбирането на "най-важното", от което зависи удовлетвореността ми от живота? Дали ще мога да бъда "истински човек" ако не стана "истински мъж" ("истинска жена")?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ