Разговор за камшика и за жените, а също и за това по кое време на деня най-добре се философства

Вчера в една публикация се случи забавна грешка - виж Още един отзив на Ницше за жените - по повод на която започна според мен един полезен разговор; ето какво си казаха събеседниците:

Анонимен каза: Само че не «плетка», руската дума «плетка» (синоним «кнут») значи «камшик», «бич». И наистина в немския оригинал Ницше в казал:

«Du gehst zu Frauen? Vergiss die Peitsche nicht!« Peitsche – камшик.

Иначе това изказване на Ницще е обект на безкрайни коментари и не е съвсем ясно дали трябва да се приема буквално, но смисълът сякащ най-вече е, че жената трябва да се подчинява на мъжа.

Пак там Ницше казва:

»Alles am Weibe ist ein Rätsel, und alles am Weibe hat eine Lösung: sie heißt Schwangerschaft.”

„Всичко у жената е загадка и всичко у жената има едно решение: то се казва бременност.”

Иначе ако ще изследваме жената, интересен е вече класическият, разбира се, много спорен и спекулативен труд на Ото Вайнингер „Пол и характер”, който силно е повлиял на Витгенщайн.

Анонимен каза: "Жената трябва да се подчинява на мъжа" - класическа християнско-библейска идиотщина.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за терминологичното разяснение. Щеше да стане голяма грешка и да подведем без да искаме човечеството. Изобщо не ми е хрумнало на акъла, че "плетка" е "камшик", на мен ницшевото изказване за камшика ми е известно, но си помислих, че това е друго изказване, където иронията му е съвсем жестока. Има смисъл тази мисъл и с това "вземи си плетката", да, та да си плетете с жената заедно, то намеква за това, че с жени общо взето няма за какво да се разговаря. Не че с много мъже пак има за какво да разговаряме: играта на карти, толкова разпространена, пак за сетен път показва, че много мъже изобщо няма за какво да разговарят и затова, "понеже не могат да разменят мисли, предпочитат да разменят... карти" (Шопенхауер). А иначе преводът Ви е напълно коректен и верен, разбира се, че за камшик става дума в това изказване на Ницше, аз в ранната утрин бях още сънен и като попаднах на тази мисъл на руски, директно съм произвел грешката в превода, с която щяхме без да искаме да заблудим ученолюбивото и мъдролюбиво человечество. :-)

Анонимен каза: Да, другият руски синоним на камшик е „плеть” и е ясно, че всички тези думи идват от „плета”, камшикът също е един вид „сплит”.

Може би Ницше е бил привърженик на садомазохизма или „садо-мазо-сцената”, както бихме казали днес.

Все пак Ви се възхищавам, че сутрин можете да пишете, и то смислени текстове. Аз когато по-късно прегледам писани от мен рано сутрин неща, изпадам в ужас от безбройните грешки и недоглеждания. Както знаем, хората като че ли по рождение според биоритмите си са „сови” „чучулиги” или „бухали”, респ, Платонов тип (сутрин) или Аристотелов тип (вечер). Аз се активирам постепенно с напредване на деня и съм на върха на силите си привечер, вечер и нощно време. Нощта е идеалното време за медитация и творчество, макар че с късното лягане на бива да се прекалява. Вазов и Достоевски например са работели само нощем. Тов. Сталин също е бил нощно активен и всички институции и министерства в Съветския съюз са се нагаждали към неговия ритъм, като са работели нощем, а през деня служителите са спели и това остава така дълго време и при Хрушчов.

Ангел Грънчаров каза: Аз пък най-добре се представям в работата си сутрин; така е от години, откак се помня даже и като ученик, когато съм имал трудни уроци, съм ставал рано сутрин и съм успявал да ги науча; примерно когато съм имал да уча наизуст стихотворение (това беше най-големият кошмар за мен като ученик; представяте ли си, веднъж ми се наложи да науча наизуст цялата поема "Септември" на Гео Милев, о, какъв кошмар беше това, ала се справих!). В последните години става така: ако сутрин не поработя (попиша) два-три часа, след това през деня нищо няма да напиша. За писането отреждам само времето в ранното утро. През деня мога само да чета или да редактирам, да върша механична, нетворческа, рутинна работа. Да пиша бих могъл, ала няма да е добре написано, ще трябва много да го редактирам; написаното сутрин почти не го редактирам, някак си се излива от душата ми непосредствено, в сутрешното ми писане сякаш участват всичките ми душевни сили, целият потенциал на душата ми.

Не знам защо е така. Вечер си лягам нормално, ако не съм спал през деня; спа ли през деня, след това си развалям цялата нощ. Будувам до късно, а сутрин винаги се събуждам в 5.00 часа; даже и да не звънят джиесемите ми, пак сам ще си се събудя; имам някакъв вътрешен часовник за това будене. Ако не стана като се събудя в 5.00 часа, ако остана да си поспя малко (примерно дори само половин-един час), след това ми се убива ищаха за писане и нищо свястно няма да напиша. Събуждайки се, мисля известно време и като ми се яви идея за това кое или за какво е най-належащо да пиша, скачам като ужилен и веднага почвам да пиша, щото а ми изчезне вдъхновението, а се разсея с нещо друго, а нищо няма да се получи от сутрешното ми писане.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.