Доста време мълчах, пазех тайна по една история, но ето, мина доста време, вече мога да й дам гласност. Става дума за една много грозна история. Пак история на директорски произвол, пак от областта на образованието. Една непредставимо подла и дори гнусна история. Страшна и грозна история - пак една непреставимо жестока гавра с една личност, с една учителка.Става дума за съпругата ми, която е начална учителка. Завършила е начална училищна педагогика, после, през годините, завърши специализация "начална училищна педагогика с английски език", а пък най-накрая завърши и магистратура по английски език. И ето какво се случи през тази година на моята съпруга, имаща толкова висока квалификация.
Та беше на срочен договор в едно училище. Сега директорите така назначават - за една година само. Напоследък даже, за да могат още по-перфидно да се гаврят с учителите, са се изхитрили да ги назначават на срочен договор с "изпитателен срок", примерно, за 3 месеца. Сиреч, работникът, служителят да няма никакви права, да е под пълната, под абсолютната власт на директора. Да е напълно зависим, напълно несвободен. Да е роб. Да е унизен. Така правят "модерните директори" на нашето "цветущо родно образование". Та съпругата ми беше на срочен договор, като изтече този договор, я освободиха от работа. Навремето имаше изискване като щатът се запазва, този, който е работил вече, пък макар и една година, да има предимство при кандидатстване отново. Сега няма вече такива демократични "глезльовщини". Е, и съпругата ми си взе документите и тръгнахме да кандидатстваме по разните му там училища. Пътуваме с колата и по селата, щото в града кандидатите са много, прекалено много. По 30-40 човека кандидатстват за място, пък и повече. Затуй наблягаме предимно на обявите за работа в селските училища, в селата около Пловдив.
И ето какво стана. Седмица преди 15 септември в едно училище извън Пловдив предложиха на жена ми да я назначат. Зарадвахме се, тя отиде, казаха й, че договорът й ще е от 16 септември и пр. Даже в деня, в който жена ми щеше да си получи заповедта за назначение, и аз отидох с нея, закарах я с колата, а пък като си взе заветният документ, отидохме в едно заведение да се почерпим. Жена ми, милата, която е толкова сърдечен човек, се радваше, направо сияеше. По едно време на мен, понеже съм си скептик по природа, ми хрумна да поразгледам заповедта й. Зачетох се и открих, че е назначена с "изпитателен срок", от 3 месеца. И то в полза на работодателя. Но ми направи впечатление и нещо друго: в договора не беше фиксирана крайната дата, именно когато свърши едната година, а пишеше вместо тази крайна дата моментът, денят, в който свършваха тия 3 месеца. Видя ми се крайно лоша тази работа, щото в разговора с директорката тя била казала друго, а именно, че я назначава за една година. Както и да е, аз съм доста опак човек, даже предложих да идем двамата да разговаряме с директорката, ала жена ми се възпротиви. Щяла да си гледа съвестно работата, белким я оставят на работа и след тия 3 месеца "изпитателен срок". Аз пък й предложих, поне докато има още обяви за работни места за учителки, тя да си продължи да си кандидатства, щото ми се видя доста съмнителна тая работа с 3-те месеца; аз, признавам си, до този момент такова чудо не бях още виж дал. Но жена ми заяви, че не ще повече да кандидатства и да се унижава. Е, макар и с неохота, се видях принуден да се съглася с нея. Но ето какво стана по-нататък. Няма да предположите каква мерзост й беше сервирана. Невероятна даже! Думи нямам!
Дойде откриването на новата учебна година, жена ми, пременена подобаващо, отиде на работа, аз, понеже съм болнични, също се разходих до училището, дето аз работя, за да присъствам на празненството. Крайно ентусиазирана, жена ми почна да се подготвя за заниманията с учениците, падна й се първи клас, и то занималня, тя почна да купува разни книжки с картинки, да оцветяват децата, да се занимават, да им е интересно, да правят разни апликации и прочие, както си му е там редът. Даже на първия учебен ден купи една хубава бонбониера да почерпи "колектива", ала се оказало, че другите новоназначени учителки не черпили, та на нея й станало неудобно само тя да черпи, и затова се въздържала.
Иначе училището й харесваше. Но мина една седмица и... директорката я извикала и й казала, че поради съкращаване на една от групите за занималня се налага да я уволни! Значи преди 7-8 дена разкрива този щат и тази група, а след седмица решава да я закрие - и уволнява без замисляне съответния учител: какво тук значи някаква си личност?! Казва й, че от утре вече не е на работа. Съпругата ми се върна разплакана - чак такава гавра до този момент не й се беше случвала! Най-лошото обаче беше това, че заради това кратковременно назначение тя изгуби всяка възможност да си намери работа в друго училище, щото уж беше ангажирана, уж беше назначена докато траеше кампанията по обявяване на свободни учителски места, а щом свърши тази кампания и повече свободни места нямаше, ето, пак я изхвърлиха без капчица жал и милост на улицата! Ето какви работи правят нашите училищни директори, мерзости без край, никакво уважение към човешката личност не се забелязва при тия тирани и тиранки! Това е положението, пиша тия неща за да се знаят и също така да влязат като документ за нравите, дето царуват в нашето време - времето на страшна катастрофа на българското образование, една от причините за която е този необуздан от нищо произвол на въпросните училищни директори.
Съпругата ми беше забранила да пиша по случая защото, разбира се, я е страх да не би да и сторя "мечешка услуга", т.е. да стане така, че заради моите писания повече съвсем да не си намери работа. Надяваше се също в първите седмици след 15 септември да се открие някое и друго работно място, та отново да кандидатства; е, мина това време, не обявиха почти никакви места, ето, тя вече се регистрира в бюрото за безработни, а пък аз пиша този текст, който, дето се казва, е "след дъжд качулка". Разбира се, ако аз бях на нейно място щях да се жалвам, щото гаврата наистина си я бива, обявяват учителско място, назначават те, а след седмица закриват мястото и те изритват без капчица жал, без една дума на съжаление. Ето до какви ексцесии води директорският тоталитаризъм, който е един от крайъгълните камъни на сега съществуващата тоталитарна система в българското образование, в българското училище. Директорските своеволия, директорският произвол, директорските гаври над личностите на горките учители тук са всекидневие. Аз само давам примери за този неоспорим факт на живота ни - на живота на всички, дето сме дейци, пък и жертви властовите злоупотреби в сферата на днешното българско образование.
А тия от учителите, дето са успели да си намерят работа, дето са на т.н. "постоянно място", те трябва само да слушкат, да са мили с директорите, да са изпълнителни - и ще могат, при спазването на тия условия, дето се казва, да векуват, сиреч, да се довлекат блажено до пенсия. Това е опаката страна на абсурдната система, която е не по-малко вредна и порочна от ония гаври, за които ви дадох пример по-горе. Тя в някакъв смисъл е още по-жестока и унизителна, ала това не се схваща и осъзнава. И тя води до ужасни поражения най-вече на образованието на младите. Тази система учители новатори и творци не търпи, тя насърчава блюдолизничеството пред властващите, тя помага за избуяването на посредствеността; който е личност и държи да си остане такъв, той няма да просперира в днешните условия на съществуващата варварска административна система в образованието. Ще ви дам още един пример, за да се убедите че не говоря, както се казва, "наизуст".
Сетих се за това нещо днес, като се разхождах в толкова приятния слънчев пловдивски следобед. Сетих се за един малък епизод от преди вече две години, когато моя милост предложи гимназията, в която работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, да бъде наречена на името на Стив Джобс (той тогава току-що беше починал и на мен ми хрумна една такава щура и екстравагантна идея - за да си правя своите изследвания). Написах за това нещо в блога си, и в един момент репортери на всички медии се изсипаха в двора на училището. Понеже, както се казва, не бях съгласувал предложението си с висшето директорско тяло, това последното се почувства силно засегнато, а най-много се засегна от това, че репортерите търсеха предимно мен, а не него; както е известно, системата изисква само една "звезда" да грее над училищния небосклон - и това, разбира се, е ярката звезда на г-н Директора (респективно: г-жа Директорката)! Та тогава стана порядъчен скандал, директорката в един момент си изпусна нервите и на "оперативка" се опита по каруцарски маниер да ме ругае, аз, разбира се, не допуснах това, абе сблъсъкът си го биваше; от тоя паметен ден започнаха моите злочестини в това училище. Както и да е, но си спомням, че на тази оперативка единственият, който се изказа, тъй да се рече, не по вкуса на началството, беше инж. Калин Христов; той, човекът, стана и си позволи да каже: "Абе, колеги, моля ви се, какво толкова е станало, защо Ангел трябва да бъде руган толкова, човекът предложил нещо, ще го обсъдим, не виждам нищо лошо в това, този въпрос за патрон на училището все пак трябва да бъде поставян и решен един ден!"; той си позволи да каже нещо такова, в този дух; да, каза тия думи, ето, аз сега си спомням това негово достойно изказване, ала ето, че то не е било забравено и от нашата многоуважаема директорка.
Която година и половина след това уволни по най-безцеремонен начин кой мислите? Не се ли сещате? Не, мен не уволни, въпреки че направи всичко, което й беше по силите, направи всичко да ме изрита от училището, ала късметът не й се усмихна, историята стана дебела. Но уволни кой друг мислите? Да, правилно: уволни същият този Калин Христов, който тогава си позволи да каже нещо, което явно съвсем не се хареса на нашата толкова модерна и справедлива директорка. Него, разбира се, уволни, как да не го уволни след като той, представете си, ще си позволява да ми разсъждава, я го виж ти, къде се намира той?! Да, така стават тия работи в нашето родно училище-казарма, тук действа принципът "който слушка - той папка", а личностните изяви съвсем не се толерират.
Да спирам този текст, който го пиша днес цял ден. Сутринта, като го писах, изведнъж, представете си, спря токът. Аз помислих, че е авария, псувах, псувах, и почнах да чакам да го пуснат. Да, ама не го пускаха. Като излязох в коридора, разбрах, че на стълбищата има ток, я, какво е станало, нима само в моя апартамент няма ток? Аз, прочее, не си бях плащал тока по причина на това, че още не са ми изплатени болничните, всеки ден чакам да ми преведат парите, а болничните ми за три месеца не ми бяха изплатени по причина на това, че все същата вездесъща директорка на училището, в което работя, взе че обжалва мой болничен лист, наложи се с въпроса да бъде занимаван чак ТЕЛК, той отхвърли директорската жалба, ала тромавата процедура доведе дотам, че аз три месеца вече съм без никакви доходи, и то в период, в който съм в болнични, съм, така да се каже, под закрилата на закона. Да, ама ето, че въпросната директорка изобрети начин да ме репресира даже и когато съм в болнични, като посегна бе замисляне даже и на средствата ми за съществуване. И така, аз чаках ден след ден да ми преведат парите от обезщетението, та да си платя тока, знам, че до 10 дни след крайния срок може да се забави плащането на пустия ток, точно днес се навършваше този срок, аз много се надявах днес да ми изплатят обезщетението и веднага да си платя.
Да, ама не, сметките и надеждите ми излязоха криви и грешни: към 9.00 часа ми спряха тока, към 10 и нещо аз вече разбрах, че обезщетението ми е преведено и си платих тока; но за да ми пуснат тока ми се наложи да платя и "такса за пускане на тока" от 19.00 лева; да, ама енергоразпределителното дружество е измислило чудесна система: плащаш "таксата" да си пуснеш тока, но ще ти го пуснат едва на следващия ден до края на работното време, т.е. трябва да поживееш малко на свещи та да ти уври акъла; е, ако искаш, понеже все пак искаш да живееш в 21 век, за да имаш ток ще ти се наложи да платиш същата тази такса... още веднъж, т.е. да платиш още 19.00 лева; тогава пускането на тока ще стане "експресно", сиреч, ще ти го пуснат още същия ден, пак до края на работното време! Интересна система за изнудване са измислили тия бандити, няма що! Живеем в бандитска държава, отвсякъде ни изнудват и обират по бандитски начин, няма защо да се чудим, че така постъпват и енергийните дружества. Платих, къде да ходя, и двете такси, дадох цели 38 лева, и ето, сега искам да благодаря по този повод на моята любезна директорка:
- Благодаря Ви, госпожо Анастасова, за тази мерзостчица, що успяхте да ми сторите, ето, спряхте ми болничните, и виждате ли докъде се стигна? Стигна се дотам, че да ми спрат и тока, да ме глобяват, да се ядосвам толкова време след Вашата толкова принципна постъпка да обжалвате болничния ми лист - видите ли докъде се стигна в крайна сметка!? Това всичкото, което ме сполетя това лято, го дължа на Вашата добрина, благодаря Ви! Цяло лято заради Вас бях без никакви доходи, знаете ли как се живее без доходи в днешно време? Знаете ли как се плащат лекарства без доходи? Бъдете здрава! Продължавайте все в този дух! Нови и нови успехи Ви желая на Вашето така благородно поприще!
Това исках да кажа на толкова любезната си директорка. А сега много здраве и на вас, драги ми българи-сънародници, дето така търпеливо понасяте да живеете в нашата толкова добре устроена, щастлива и справедлива "социална държава"!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар