Истината ни прави свободни

сряда, 23 октомври 2013 г.

Предстои ми да родя още... няколко книги, засега не знам точно колко, "бременен" съм, тъй да се рече, "многодетно"!



Книгата-"майка", от която предстоят да се родят няколко нови книги, свързани с проблеми от духовната сфера на живот, предимно с проблеми на образованието, културата и философията.

Тези дни работя по редактирането и предпечата на една нова моя книга, която възнамерявам да издам под заглавието ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН ФИЛОСОФ-БУНТАР (или ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ФИЛОСОФ-БУНТАР, или някое трето, съвсем неизвестно още заглавие, ще видим, още не съм решил какво заглавие в окончателния вариант ще й дам). В тази книга съм събрал всички свои публикации в блога, които третират важни проблеми, свързани с духовната, с неполитическата, а най-вече с образователната и културната сфера. (Апропо, политическата сфера на живота също има важен духовен смисъл, но аз в тази книга няма да включвам никакви свои политически статии или статии, третиращи политическия живот; така съм решил.) Работейки по оформянето и редактирането на тази книга, се сблъсках с най-различни и неочаквани за мен проблеми, които искам тук да споделя непременно.

Първо, оказа се, че тези публикации от последните две години (щото по-предишните си публикации в блога събрах и издадох в предишните си книги за образованието, именно в книгите, излезли под заглавията НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (Есета за освобождаващото образование), ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (Що е академичност и доколко тя вирее у нас?) и ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, в която пък събрах най-важното от всичко писано от мен за образованието в годините, в които работя в тази сфера, а аз работя в нея откакто се помня, целият ми живот мина в работа в тази сфера), та значи оказа се, написаното от мен в тези две последни години е толкова много, че обемът на книгата, която сега подготвям, е направо грамаден, представяте ли си, в момента тази книга е с обем 1 500 страници!!! Оказва се, че тази книга, ако бъде издадена в целия си обем, ще бъде нещо наистина грамадно, непосилно за четене, а пък аз лично, признавам си, съвсем не обичам дебелите книги, някак си, кой знае защо, ме отвращават тия книги; Ницше пък, струва ми се, беше подхвърлил някъде, че подобни дебели книги били свидетелствали за отсъствие на интелектуална честност; нещо такова беше писал нейде из книгите си, сега не ми се проверява какво точно беше казал, но смисълът приблизително е този, ако не ме лъже, ако не ме подвежда паметта. Та в тази връзка аз все пак, за самия себе си, подготвям такъв един вариант за една съвсем дебела книга (която може да излезе един ден и в... многотомно съчинение, защо пък не?), книга, която, най-вероятно, ще издам само онлайн, като я поместя в някой от сайтовете за подобна книжнина. Но пред мен, за да издам в книжен вариант нещо все пак четивно, постижимо за четене и възприемане, явно ми се налага да включа в употреба... ножицата, т.е. да почна да режа и да изхвърлям без жал всичко онова, което може да бъде изхвърлено без да пострада в крайна сметка смисълът, който искам да предам на читателя.

Разбира се, не е грах да се реже и изхвърля, обаче тази работа е доста трудна. По едно време в съзнанието ми пък взе да се мержелее идеята да взема от цялото да оформя и да издам няколко тематични, близки цикъла от есета или статии, т.е. цялата голяма книга да а "нарежа" на няколко по-малки книги, всяка от които да разглежда някакъв по-близък, сродяващ въпросните статии проблем. Примерно, по проблемите на училищния живот съм писал доста неща, по проблемите на преподаването на хуманитарни предмети също, по духовните проблеми на съвремието ни също има много статии или есета, оформи се също така една вътрешна поредица, която, за куриоз, мога да нарека "АДМИНИСТРАТИВЕН РОМАН", в който да сложа всички свои жалби, доклади, статии и пр., писани нарочно до институциите, в които поставям поредица от най-горещи проблеми на образованието, на демократизацията на училищния живот, преподаването и пр., накрая, понеже бях даден под съд от администраторките в образованието, там се заформи един чудесен нравствено-психологически и дори съдебен казус, по който мога всичко написано досега да го събера на едно място, щото той сам по себе си е доста интересен, на който обаче все още не съм измислил подходящо заглавие (но ще го измисля, няма страшно!).

Та значи работата ми по тази нова книга, която в началото, признавам си, ме отвращаваше, в един момент почна да става вълнуваща ме, понеже се появи творчески момент, именно подреждането на статиите по тематични цикли и пр.; това в момента ме завладя, на това се отдадох, което доведе дотам, че пак в този момент зарязах книгата си за любовта, на която бях решил твърдо да се посветя в близките месец-два; е, засега отложих писането за любовта, но към него съм решил да се върна веднага щом видя какво ще се получи от новата, завладяла ме сега идея да оформя една или няколко книги за образованието. На главната поредица от тези статии възнамерявам да дам едно измислено по-рано заглавие, което до този момент не съм използвал, но то ми се вижда подходящо, именно заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ. Но ще видим де, още е рано да се мисли за тези неща. Та по тия работи се вълнувам и работя в последните няколко дни, много съм се увлякъл, ще видим какво ще излезе в крайна сметка.

Даже ми хрумна една екстравагантна съвсем идея: тези дни предстои откриването на делото, което въпросната администраторка заведе срещу мен уж за "обида", а то всъщност е съдебен процес срещу моята свобода на словото, срещу моята свещена свобода на изразяване на мисли като философ и като писател. Та в тази връзка, понеже все пак ми се налага, въпреки че съм в болнични, да се подготвям доколкото имам сили за делото, да събирам материали, документи, доказателства и пр. И именно в тази връзка ми хрумна нещо, което ми се чини че е направо гениално (употребявам тази дума нарочно, та да ядосам някои лица, примерно едно дежурно мрънкало в блога ми и пр.): да събера всичките си досегашни писания по предстоящия съдебен процес в една книга, която да издам спешно и да я връча както на въпросната съдеща ме особа, така и на нейния адвокат, така също и на съдебния състав, който ще има щастието да води това нищо чудно да се окаже историческо дело.

Да, непременно ще направя това, и по тази причина спирам да пиша дори и този текст, за да поработя по-активно върху овладялата ме току-що идея. Зарязвам всичко и почвам да събирам тия документи в една нова и то съвсем особена книга. Знаете, аз изпипвам своите текстове най-старателно, всичко е писано по един жив есеистичен маниер, тъй че въпросните текстове наистина заслужават да бъдат обединени в нещо, което да се нарече "книга". И така, желая ви хубав ден, а на мен ми пожелайте сили да мога да завърша започнатото! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ