Истината ни прави свободни

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Всякакви размисли и вълнения от прекрасната Долна баня, където се намирам сега

Вече трети ден откак съм в Долна баня, моето родно място. Дойдох тук, при старата ми майка хем да си почина малко, хем да помогна с нещичко. Болният ми брат също е тук, слава Богу, е сравнително добре, но си страда от тежката болест, страда си често безмълвно, стоически. От тишината и от чистия въздух си почивам превъзходно, е, помагам с това онова, само дето не мога да се пренастроя да напиша нещичко в блога, и то по-сериозно, щото отдавна ме сърбят пръстите да попиша от ония, моите си неща, истинските, философските. Трети ден нищичко не съм писал нито в блога, нито във Фейсбук, ей-така, не ми се пише; влизам за малко, и, да ви кажа, скучно ми става да седя в интернет, тук, на село, природата ме омайва и показва несъмнените си превъзходства над тази чудата и щура "втора природа", тази изкуствена и уж "културна" сфера, каквато е интернет, каквато е виртуалната реалност.

Гледам, че докато ме няма, разните му там мерзавци са се впуснали като кучета да ме хапят и ръфат, ако могат, по възможност, да откъснат и живо месо от мен; подхвърлям им по нещичко, щото тази психология на нашенския мерзавец ме интересува, обичам да се ровя в душевните мръсотии, падам си малко нещо като патолого-анатом на най-гнусните места и кътчета от човешката, с извинение, душа. Но да ги оставя тях, мъртъвците за човешкото и за духовното, да изнасят и да погребват спокойно своите мъртви. Друго ме вълнува тая сутрин, ето, рекох за малко да попиша, колкото да не загубя тренинг.

Вчера заран падна първата слана и попари доматите на майка ми, които тя си отглежда в градината. Предната вечер пообрахме всичко онова, което си заслужаваше, но по-ситните домати и чушки оставихме, ето, попари ги сланата. Както и да е, тя не жали за тях, щото си има добър добив от домати, краставици, картофи, чушки тази година, сума ти буркани си е направила, с лютеници и с какво ли не. Идват разни нейни по-млади приятелки да й помагат и тя, колкото може, все нещо щука и си прави, по навик от комунистическите времена, своите буркани, т.н. зимнина. И малко чушки попари сланата, ама най-негодните, най-дребните, от които общо взето нищо не става; е, става де, за туршия стават, но както и да е.

А иначе, макар че вчера, например, през деня изгря слънце, си и студено, доста хладно, и ето, майка ми е почнала да пали камината, която пък, чрез специална инсталация (локално парно), подгрява и отоплява цялата къща. За да не носи и мъкне дърва, й помогнах да направим това нещо, тази камина с парно, иначе трябваше да носи дърва и да пали зимно време по три печки, което е много, а ето сега пали и поддържа огъня само на едно място. Вярно, тази камина лапа много дърва, но майка ми е икономична, научила се е да икономисва от залъка си и си спестява, за да си купи дърва за отопление.

И аз помагам с каквото мога, обаче тя прави така, че каквото съм й дал, след това да ми го върне с излишък, така е свикнала, моята майка, а пък е упорита и не може човек да й се наложи почти за нищо. От един друг, стар, значително по-възвишен и дори романтичен свят е тя, един друг свят, със здрави духовни принципи и непоклатим морал. Ето, сега, като пишех това, тя мина покрай мен с бастуна си и ми каза да си пиша спокойно, тя била дошла, за да запали в стаята си кандилцето пред иконите, щото била забравила отдеве; пали го, щото днес е неделя, такъв е обичаят; запали го и си тръгна долу в кухнята, около камината, да шета, а най-вече да прави баница, тя е прочута със своите баници, леле, колко много баници е омесила в живота си тя?! Брой нямат нейните баници, и все са вкусни, чудесни са; навремето месеше баници даже и когато идваха тук, в Долна баня, депутати от СДС, от наште, от сините депутати, примерно, добре си спомням, че от баница на майка ми е ял Васил Гоцев, пък и доста други са яли. Много е известна майка ми с тия свои меки дъхави баници, ето, отиде сега да прави баница, а пък да й наложиш като си е наумила нещо да прави, е невъзможно, ще го направи непременно.

Днес сме планирали като хапнем да идем на гости из родата, нейните хора, които са предимно в близкото село Марица. А вчера с брат ми пък ходихме на баня, на минералната баня, що е в Долна баня, и от която селото (градчето де) си дължи името. Банята е стара, турска, от турско време е останала, сега е в дълъг безкраен сякаш ремонт и работи така: на четните дати е за жени, на нечетните - за мъже. И вчера с брат ми бяхме на баня, хубаво се напарихме, щото минералната вода тук при нас е доста гореща, а пък басейнът не беше разхладен, студената вода за разреждане не беше успяла да го поразхлади, и ето, здравата се напарихме. Влязох в него, аз обичам да се паря и да стоя в басейна, ала по едно време се сетих, че сърцето ми не е наред, уплаших се да не ми стане нещо от горещината и поседях в басейна по-кратко време; брат ми си постоя повечко, до насита. Покрай басейна има бетонни корита, е, там се търкахме, насапунисвахме после, измихме се чудесно, станахме като нови. Да, ама заради паренето (то и в коритата водата беше възгореща) после през цели ден бях отпаднал, организмът ми така понесе горещината и паренето; после дълго време се потих, за да се нагоди тялото ми към нормалната температура; боях се заради това потене да не се разболея; а пък брат ми все бързаше като се обличахме, щото на него, горкият, много му се пушеше; вместо да си починем, та да ни мине потта, той ме изкара навън плувнал в пот; както и да е, тази сутрин съм добре, слава Богу, не се разболях от настинка. Иначе в банята постоянно има хора, особено много я почитат циганите, пълно е с тях кажи-речи по всяко време, в Долна баня има доста от тях, ала лошо не правят, разбираме се, пък и, дето се казва, се интегрират, дружат с българи, сред тях има и доста свестни (аз съм писал на други места за това), примерно, сред тях вече има и доста евангелизирани, има доста християни. А с приобщаването им към Христовата вяра се разпространяват и ценностите на християнския морал; говорих преди време с един такъв цигански пастор, силно ме впечатли, тогава писах за това в блога си; свестен човек, възхитих му се!

А пък след банята, като си починахме, ходихме в Костенец (не селото, а града, дето е ж.п. гарата) на пазар, в събота там е пазарът. Разгледахме, купихме си това-онова, дето ни е било най-нужно, пък после се прибрахме. Така върви тук, на село, ежедневието ми, ето, днес ще ходим в село Марица, да се видим с родата, с наши роднини. И много ми се иска да се поразходим с брат ми поне (майка ми се изморява, далечко е) до Света Петка, параклисче с църквица, което се намира оттатък реката, река Марица тече през нашето поле, оттатък реката е това параклисче, чудна местност, благодатна, на мен винаги много ми е помагало да ходя там, някак си духовното излъчване ме зарежда с енергия, с духовна сила. Пък и природата ме зарежда, не мога да опиша колко добре се чувствам като ходя там; днес непременно трябва да ида, ако се наложи, ако брат ми не ще да дойде с мен, ще ида сам; длъжен съм да ида, щото отдавна не съм ходил, а пък като дойда в Долна баня със семейството си, все за малко, за кратко време идваме, и все отлагам другия път да ида; е, сега съм дошъл за повечко време, днес ще ида, ако днес няма време, ще остана още едно денонощие и ще ида утре, в понеделник.

Майка ми, милата, още не знае за мен, че преживях тежка операция; тогава й го спестих това, да не се тревожи, после, като ме изписаха, като идвах, идвах с едно кепе на главата, и стана така, че тя не разбра, че имам белег на главата от операцията; все отлагах да й кажа, пък в един момент си рекох: и защо й е да знае това, какъв е смисълът, само да се тревожи ли, само да ме мисли по нощите ли? И ето, с Божията помощ тя още не знае, на моменти ми е на върха на езика да й кажа, ала се спирам, щото сега, като отмина вече всичко, наистина няма никакъв смисъл да й казвам, да се тревожи, особено като знам колко е чувствителна и как тежко ще го преживее. И по този въпрос нищичко не съм й казал, и предпочитам да не й казвам. Да е спокойна поне за мене. Не й стига това, че брат ми е тежко болен, пък и аз, много ще й стане. Смятам, че е оправдано това, че й спестих тия вълнения, така мисля аз. Разбира се, тя нищичко не знае и за моите конфликти и съдебни дела с ревностните ми администраторки; то пък остана това да й кажа, та да я съсипя; и за това мълча; страшна работа; тя това няма да го преживее, ако разбере докъде пък стигнах с тях, с блюстителките на административната командна и тоталитарна система в нашето родно образование. Тия борби нека да стоят встрани от съзнанието на горката ми майка, която обаче добре знае какви битки съм водил с разните му там партийни (комунистически) гаулайтери когато на млади години работех в Пловдивския университет, и то не къде да е, а в катедрата по "Макрсизъм-ленинизъм"; е, водих разни битки още в перестроечно време тогава, пръв бях в тия битки, и какво спечелих?

Нищо, мен ме изритаха оттам, загубих си здравето, сърцето ми оттогава не е наред, а другарите си векуват сега в "университета", продължават да колят и бесят там, нещо повече, разпищолили са се необезпокоявано от нищо, всичко съсипаха; нищо духовно вече няма там, всичко е изопачено и изкористено. Но си викам: добре че ме изгониха, та се съхраних криво-ляво, ако бях останал там, сега отдавна вече да ме нямаше, нямаше да издържа на тия борби. Та такива ми ти работи, майка ми тогава всичко знаеше, доста вълнения преживя, а за сегашните ми борби всичко съм й спестил, въпреки че на моменти - и това е чудно, майчината интуиция всичко разбира! - тя ме подпитва: "Кажи, как е на службата ти, да нямаш проблеми?!", ме подпитва загрижено тя, а пък аз й отвръщам: "Не, няма нищо, всичко е наред, няма аз да оправям цял живот света я, мълча си вече, писна ми да се боря, нека друг да продължи, аз каквото можах направих!", казвам й подобни общи приказки, и майка ми, видимо учудена колко много синът й е "помъдрял", сякаш се успокоява, ала пак ме гледа и с недоверие, щото си ме познава. Такива работи.

Е, нямам много време за писане тук, в Долна баня, ако един ден доживея да стана пенсионер, дай Боже, тук ще си попиша на спокойствие, и, току-виж, ако е рекъл Бог, тогава ще напиша всичко онова, за което сега си мечтая, ала все нямам време. С тази мисъл живея, тя ме крепи. А сега-засега все нямам време, спокойствие, все други грижи ме отклоняват от главната ми работа: писането, заниманията с философия. Имам други планове в това отношение, за които ще пиша скоро, а сега да свършвам, че току-що майка ми ме повика да слизам за закуска, ще трябва да й се подчиня. Хубав ден на всички, радвайте се на неделния ден, че утре е понеделник! Успешна седмица също ви желая, бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ