Истината ни прави свободни

събота, 26 октомври 2013 г.

От уважение към алма и нейната матер (не) бих казал, че става дума за изява на един ректум на университета...




“Участниците в акцията днес са “много малко” и работят против интересите на това, което искат в декларацията за качествено образование, окупирайки най-голямата аудитория в Софийския университет. Те затрудняват обучението на колегите си, защото лекциите, които се провеждат в нея, не могат да бъдат преместени в друга зала. Това заяви пред БНР ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев.

"Аз ги попитах всъщност защо не реагираха веднага след решението на Конституционния съд. Те замълчаха, трябвало им време за подготовка. И аз им казах, да, ама защо тогава бяхте на море?, каза още ректорът на СУ. Това е фракция на една сравнително малка група студенти. Това е група, която традиционно е много чувствителна към недъзите на обществото. Страхувам се, че в момента не са избрали правилния начин и правилното място да протестират, твърди Илчев. Много повече студенти, отколкото тези, които са окупирали, са против акцията в момента и това говори, че тя не е подготвена добре, каза ректорът на СУ.” (OFFNews)

От уважение към алма и нейната матер не бих казал, че става дума за изява на един ректум на университета. Но че изказването на ректора на университета е назадничаво - нямам съмнение.

Вникнете в тази назадничавост и ще видите докъде е напреднала аргументацията на властта, част от която очевидно се чувства ректорът.

Напреднала е до същото, с което се отбраняват управляващите срещу онези, които не искат да бъдат управлявани от тях: несъгласните с протестиращите (срещу властта на ректора), според ректора, били „много малко”. Освен това, реториката на ректора упреква протестиращите студенти за други грехове, изтъкнати от подобни „ректори” преди него: че протестиращите не само са малко, но и имат следните, повдигнати от други еректорални фактори сред контрите срещу протестиращите срещу властта:

- Повечето (студенти) не протестират. С други думи, има непротестиращо мнозинство в съответното общество - точно както непротестиращите българи са повече от протестиращите в София и това окрилява (ди)ректорите на държавата, които биха се впечатлили само от масови гладни бунтове на квалифицирано мнозинство мизерници, готови да изядат живи гражданите, които имат какво да ядат.

- Протестиращите студенти не само са му малко на ректора, но и направо са бавно развиващи се заради липсата на моментална реакция срещу решението на Конституционния съд в неговите очи - очи, които дават ухо какво се „говори” по въпроса.

- Недъг на протестиращите студенти, според ректора, е, че те са традиционно чувствителни към недъзите на обществото.

- Протестиращите студенти, макар да са му малко, предизвикват страх в своя ректор с това, че не са избрали правилното място да са протестиращи. Подразбира се, че би трябвало да окупират малка аудитория – вероятно след молба, писмено разрешение, академичен съвет и други с(ъ)ветски процедури по съгласуване на свободата с началството.

- Протестиращите студенти предизвикат страх в своя ректор също и поради това, че не са подготвили акцията си добре, както се „говори” нейде около ректора.

- Протестиращите студенти - и това е вече ректален шут на ректора! - са уличени от него в „ходене” на море и мълчат като ректум, когато ректора ги пита да си признаят това престъпление.

Ходене по мъките има в коя ли не управленска сфера у нас, но този пример за мъчително аргументиране на един ректор надхвърля познатите низини в областта на тези величини. Уж независимият ректор на независимата институция буквално повтаря всички основни тези на контрапропагандата на правителството срещу протестиращите срещу него българи, използвайки едно към едно ре(к)ториката срещу демонстрантите като малцинство, което имало нахалството дори да ходи на море.

Такъв ректор, който се е сговорил с властта, заслужава да бъде пратен на планина, където да си преговори поговорката „сговорна дружина, планина повдига”, принизявайки авторитета на университетската автономия до равнището на една доста първична партийна организация.

Написа: Иво Инджев

Терминологично уточнение: Ректум (на латински: rectum) (или "право черво") е последната част от дебелото черво и основната му задача е да складира натрупаните фекалии.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ