Истината ни прави свободни

събота, 26 октомври 2013 г.

Уникалният смисъл на истината за християнството, за европейското човечество



Тази сутрин с интерес изслушах Лекцията на проф. Калин Янакиев пред протестиращите студенти в 272 аудитория и съвсем не съжалявам, че го сторих - въпреки че имам страшно много работа и нищо че сутрин времето ми е най-ценно, щото само сутрин мога да пиша истински; не съжалявам, щото в тази лекция, освен другото (тя заслужава да се чуе цялата!), открих един момент, едно разсъждение на професора за истината, което ми прозвуча толкова добре казано, че ето, зарязах всичката си работа и дори сядам да го преведа в текстови вид, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, а и дори, защо не, и до читателите на философското списание ИДЕИ; открих тълкуването на философа за истината, което ми прозвуча много близко, вълнуващо, ето, ще ми се да предам преживяното вълнение и на други хора, затова се захващам с този труд; та ето какво каза професорът за истината:

... Накрая ще кажа нещо като философ и като християнин. За да спазя напълно обещанието си, че за "гореща политика", за партии, за това кой да дойде на власт и т.н. тук, в стените на Университета, аз няма да говоря. Ще кажа следното.

В Евангелието има една знаменателна среща на Иисус Христос с римският прокуратор на Юдея Пилат Понтийски. Когато Пилат пита Христос защо се е явил, какво прави, Христос му казва "Аз дойдох да свидетелствам за Истината!". Пилат му отвръща с прочутия въпрос "Що е истина?". Винаги ми се е струвало, бил съм убеден, че много важно е да чуем интонацията на въпроса на Пилат. "Що е истина?" звучи с едно основна раздразнена горчивина, Пилат не иска да каже "Кажи ми що е истината?", той не му задава откровен въпрос, не иска и да му каже "Има най-различни истини, ти за коя точно си дошъл да свидетелстваш?". Във въпроса му "Що е истина?" иска да каже всъщност "Е какво толкова е истината, че трябва за нея да се свидетелства, че за нея трябва да се бориш, че за нея дори си заслужава да умреш, както най-вероятно сега ще се случи с теб, който си доведен при мен тъкмо за да умреш заради истината?! Що е истина? Защо си струва истината, какво нещо е въобще истината? Е какво е истината? Че човек се ражда, живее, остарява, изтлява и умира. Та това е истина. Какво е истината? Колкото и да си здрав, ще се разболееш и ще умреш. Какво е истината? Макар и разумни същества, ние сме и телесни и сме ограничени от тая природа, и сме безсилни. Какво е истината? Че времето тече безкрайно и каквото има да правим, ако не след 100 то след 300 години ще бъдем напълно забравени. Каквото и да сме направили в историята си то напълно ще заглъхне и ще потъне някъде. След пет поколения никой няма да си спомня въобще за нас. Истината е, че ние сме прочетена книга, която е затворена и напълно забравена от онзи, който я чел. Всичко това е истина. Нима не е истина? Това, което е, тази нищожност, тази скръб, това страдание, тази обикновеност, тази жизнена сивота, е истината! Какви са тия приказки: истината трябва да се постигне, с истината трябва да се живее, защо?! Ако истината е онова, което е, то изглежда не си заслужава, камо ли пък си заслужава да умреш за нея?!". Това е възгледа на късноримския циник: истината е онова, което е, а онова, което е, не си заслужава.

Онова, което започва с Христос, е един уникален смисъл на истината, с който европейското човечество живее оттогава. И ние до такава степен сме свикнали да живеем с него, че вече даже не си даваме сметка каква уникална жизнена реалност, която е за нас, европейците, християните и наследниците на християните, както искате го приемете, е истината. Истината не е онова, което е, тя е онова, което освен дето е, трябва и основателно да е, трябва и напълно оправдано да е. Тя е онова, което е несводимо до каквото и да е било друго. Истината е онова, което освобождава. Истината е онова, което ни реализира, което ни осъществява. Истината е онова, което ни прави свободни. Истината е разрешението на жизнената и на историческата ни задача. Истината е нещо, което въобще не съвпада нито с фактическото, нито с наличното. И ние живеем с интуицията за тази истина, това е нещо изключително уникално. Истината за европейския и за християнския човек съвпада с една по-древна дума, която се нарича правда. Истината е правдата. Истината е доброто са едно и само съвпадащата с доброто истина е истината.

В края на краищата всички ние се бунтуваме, борим, извършваме исторически движения изобщо защото се ръководим от тази много дълбока истина за истината. Инак щяхме да имаме съвършено друга стратегия за поведение. И нямаше да се вписваме в европейската култура. Щяхме да търсим начин да се отървем, да излезем от кръговрата, да разкъсаме булото на Майя, да се дезиндивидуализираме, да разпръснем илюзията че сме индивидуалности, да отъждествим нашият Атман с всеобхватния Брахман, да се разтворим, да се унищожим, да постигнем нирвана. Ние, европейците, ние, християните, имаме съвършено друг тренд: до постигнем истината-правда, да извършим историческо движение, имаме дълбинната вътрешна настроеност да не останем в настоящето злощастие, да напредваме по пътя на свободата, която е истината-добро. Това е вътрешното, което ни движи, което ни мотивира, което е в дълбочината на нашия дух.

Замислете се за това. То е удивително, само заради това понятие за истина, което е най-съкровеното достояние на християнството, на европейското човечество, то, християнството и европейското човечество, си заслужава да му бъдем благодарни, че принадлежим нему. Това исках да ви кажа...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ