Истината ни прави свободни

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Великата реч на Ал Пачино към всички нас, дето често сме така малодушни, слаби, вечно недоволни и само мрънкащи




Спомняте ли си филма на Оливър Стоун „Всяка една неделя”, в който великият Ал Пачино играе ролята на треньор по американски футбол? Наистина страхотен филм! Но онова, което винаги ще остане в историята му е разтърсващата реч на Пачино, с която героят му мотивира отбора да даде най-доброто от себе си.

Решихме да ви припомним тази изповед, защото тя е твърде показателна за ситуацията, в която се намираме всички ние. Тази изповед съвсем не се ограничава до една футболна игра. О, напротив! Тя изхвърча далеч от игрището и обхваща всеки един сантиметър от нашия живот. Затова е велика! Ето я:

„Не знам какво да ви кажа. Остават 3 минути до най-голямата битка в професионалната ни кариера. Днес е решителният ден. Или ще станем отново отбор, или ще ни смачкат. Ще ни смачкат сантиметър по сантиметър, мач по мач.

В момента сме в Ада, господа. Повярвайте ми. И можем да си останем там и да се оставим да ни бият или можем с бой да си пробием път към слънцето. Можем да се измъкнем от Ада сантиметър по сантиметър.

Аз не мога да го свърша вместо вас. Вече съм прекалено стар.

Когато се огледам и видя младите ви лица, си мисля, че направих всички възможни грешни избори в живота. Не знам дали ще ми повярвате, но пропилях всичките си пари. Прогоних всички, които някога са ме обичали. Напоследък дори не понасям лицето, което ме гледа от огледалото. Когато човек остарее, той губи някои неща. Това е част от живота.

Но ние разбираме това, чак когато започнем да ги губим. Накрая разбираш, че животът е игра на сантиметрите. Също като футболът. Защото и в двете игри - и в живота, и във футбола, имаш ужасно малка възможност да грешиш. Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента.

Сантиметрите, които ни трябват, са навсякъде около нас. Те са във всяка малка възможност, във всяка минута и секунда. Целта на нашия отбор е да се бори за сантиметъра. Трябва да разкъсаме себе си и всички около нас в името на този сантиметър. Ние се борим за него със зъби и нокти, защото знаем, че когато съберем всички спечелени сантиметри, те ще определят границата между победата и поражението! Между живота и смъртта!

Във всяка битка този, който е готов да умре, ще спечели сантиметъра. И ако аз продължавам да живея, това е защото не съм се отказал да се боря до смърт за сантиметъра. Защото това е животът! Сантиметрите, наредени пред теб! Не мога да ви накарам да победите!

Погледнете човека до вас! Погледнете го в очите! Ще видите очите на човек, който ще се бори заедно с вас! Ще видите очите на човек, който ще се пожертва за отбора, защото знае, че когато се наложи, ще направите същото и за него!

Това означава отбор, господа! Сега от нас зависи дали отново ще станем отбор или всеки от нас ще умре сам. Това е футболът, момчета. Това е всичко. И така... какво ще направите?“

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Да, Гръчаров, много хубаво, че я публикува! Но Ал Пачино има още нещо велико. То е във филма "Усещане за жена" - речта на слепия офицер-пилот пред училищния съвет. Тя е тъкмо за това какво представляват в момента нашите държавни училища. Защо не я публикуваш?

Ангел Грънчаров каза...

Дай линк към нея де, потърси я, ще я публикувам...

Анонимен каза...

Ако имах линк, отдавна да съм я публикувал! Sorry! Само съм гледал филма безброй пъти. Успех! Гражданинът ....

Абонамент за списание ИДЕИ