Няма как да бъдеш истински човек ако преди това не си се погрижил да станеш истински мъж - или истинска жена

Вчера написах по книгата си за любовта нещичко, което публикувах ето къде: Пак за субстанциалната определеност на половете - и отправка за разсъждения по темата "пол и секс"; сега ми се налага да продължа; амбицирал съм се да доведа докрай тази книга, щото имам и други неща да пиша, пък и не ми се ще да са разпилявам по ефимерни работи, от които ползата е никаква; глупаво е да си губи човек по правенето на някакви си там не особено смислени неща. Та затова ето, в ранната утрин запретвам ръкави и почвам да пиша този път по темата за... секса - дори се надявам по тази тема да намеря и читатели, щото у нас хората може и да не се вълнуват от това що е любов и прочие, но като стане дума за секс, винаги наострят уши; е, ще се възползвам от това.

Та двата пола, явно, съществуват най-вече затова, че служат за тази най-главна задача на живота, именно неговото възпроизвеждане; другояче казано, съществуват за това за да могат да правят секс; известно е, че хората правят секс не толкова за правенето на деца, какъвто е неговият смисъл по природа, а правят секс най-вече заради удоволствието; излиза, че правим секс заради удоволствието, а пък половете са си необходими, за да си доставят взаимно удоволствие. В това няма нищо лошо, е, има едно коварно нещо: че засищане по отношение на удоволствието трудно може да се постигне, само временно се успокояваме, а иначе принципът на нашата сексуалност е: колкото повече й даваш, тя толкова повече иска, става дума за удоволствията. Оттук произлизат доста важни изводи, но нека сега декларативно да не ги извеждам, а да го направим постепенно, в процеса на анализа.

Ония индивиди, които са особено желани, които неудържимо будят желанието у другия (а понякога и у същия) пол, ги определяме като сексапилни; качеството "сексапил" изглежда може да се определи като степен на желаност, като способност да се предизвикват сексуални желания; то е свързано с общата виталност на индивида, най-желани са най-жизнените индивиди, които излъчват една заразяваща виталност, една мощна и неусмирима жизнена сила. Разбира се, особености на тялото са изворът на тази витална сексапилност, като тук е особено трудно да се опише какво именно трябва да е налице у един такъв индивид, за да излъчва той тази заразяваща енергия на сексапила. Обикновено се отърваваме от трудността като употребяваме общи думи и изрази от рода на: "Тази там е толкова красива!", или "Този там е толкова секси!", щото наистина думи тук толкова не са нужни, а всичко се усеща, всичко се чувства. Подобни еротични индивиди имат способността да пораждат мощни пориви на сексуалното желание и при тях, както изглежда, е най-трудното да се опазят от кандидати за правене на секс, щото, казахме, лакомията в тази сфера е всеобща, крайно заразителна и твърде, да не кажа поголовно разпространена. Най-сексуалните индивиди са тия, които именно пораждат такива всеобщи чувства на желание и на желаност; изглежда и тук, в тази сфера, можем да допуснем, че същества нещо като талант, като надареност - както има надарени хора за правене на музика, за рисуване, за философия и пр., така има, предполагам, и твърде надарени за секс индивиди. Някои им завиждат, но ако се схване колко страшна и колко разрушителна може да е тази сила, те по-скоро, бих си позволил да кажа, са за окайване: щото им се налага да употребяват много по-голям ресурс за удържане, за озаптяване на сексуалността си. Както и да е, изглежда грозните хора са значително по-облекчени да са добродетелни, което обаче съвсем не пречи и такива да потъват в пороци и разврат: щото красотата, бидейки духовна по същество сила, облагородява; но се иска и много по-голяма сила за озаптяване на склонността към порока. Тъй че работите и тук се объркват дотам, че общо правило съвсем не може да се изведе, което пък означава, че и тук всичко е съвсем индивидуално, всеки случай е отделен и различен. Което и значи, че всичко е възможно. Изкушенията за всички са непомерни и само малцина ще се спасят. Ще спасят душите си от порока. Мнозинството цял живот ще се бори с него, а пък някои си мислят, че са го победили, като са му се отдали. Започнах по много християнски да звуча, което само показва, че истината по всички тия въпроси е много дълбоко свързана с представите на Христовото учение. Нищо по-добро не е било измислено от него, такова явно и едва ли може изобщо да съществува.

Но да се върнем при непосредствената си тема. Идваме до неизбежния проблем за мъжката и женската сексуалност, за тяхната специфика - и за това как и едната, и другата могат и трябва да бъдат култивирани. Разбира се, простата принадлежност към единия и към другия пол не предпоставя развитието на единия или на другия тип сексуалност. Това, че има, да речем, мъже, у които се развива една женска по същество сексуалност, показва, че тук са възможни всякакви варианти - и никой не е застрахован, че няма да му се наложи да се бори за съхраняване на мъжкия и, респективно, на женския си идентитет. Да, мъжкият пол е носител на мъжката сексуалност – разбираме ли обаче нейното естество, нейната характерност и специфика? Можем ли да изразим с думи онова най-главно, което винаги трябва да се има предвид? И по какво точно се отличава мъжката сексуалност от тази на жените, от женската сексуалност "като такава"?

Наистина, да си мъж в истинския смисъл означава да разбираш и да владееш, да си господар на една развита, ясно изявена мъжка сексуалност. Но кое именно я прави тъкмо "мъжка"? Как може да се постигне това? Респективно същото може да се пита и за женската сексуалност. Виждате, че въпросите, които съм поставил в книжката ЕРОТИКА И СВОБОДА най-настойчиво си искат своя отговор. Аз съм голям противник на даването наготово на такива отговори, но тук, няма как, трябва да дам такъв отговор. Наистина, какво е най-същественото от естеството на мъжката и женската сексуалност? Как да ги разбера и да изразя с думи добитото разбиране? Това са много трудни въпроси. Уж всеки разбира, а като му се наложи да каже какво разбира с думи, онемява. Та така и аз. Е, няма как, длъжен съм да кажа нещичко, за да не се изложа съвсем.

Търсим "типично мъжкото", отговарящото на мъжката сексуалност. Истинският мъж е носител на такава една чисто мъжка сексуалност, истинската жена пък е носител на една толкова въздействаща на мъжете женска сексуалност. Явно трябва да съпоставим тези двете сексуалности, та да си проличи коренната разлика. Има обяснителни схеми, които тук можем да използваме за "патерица". Иначе рискуваме нищичко да не можем да кажем.

Примерно, истинският мъж в сексуално отношение е активен, мъжкото се свежда точно до това: активност, свободно разгръща се сила, покоряваща властност; истинският мъж подобава да е господар, в никакъв случай подчинен, и имайте предвид, че тук всичко това го говорим не общо, а именно и пряко в сексуално отношение. Ницше тук малко може да ни помогне, той е казал ето този забележителен афоризъм:

Щастието за мъжа е в: "Аз искам!"; щастието за жената е: "Той иска!"

Как да бъде разбиран този наистина твърде мъдър афоризъм? За Ницше мъжът, в този смисъл, е нещо като свръхчовекът, да, да си мъж в истинския смисъл означава да си свръхчовек; а ницшевият свръхчовек, както знаем, е освободен от задръжките на морала, той по-скоро е хищник, който задоволява непосредствено нагона си; той не знае дори слабостта, опираща се, изхождаща от ума като сила, опитваща се да противодейства на нагона. Но да не се задълбочаваме прекалено в ницшеанството, тук за нас е важно ето това: мъжът е предопределен, бидейки мъж, да иска, сиреч, той е субектът, активната страна, искащата страна, а пък жената, предполага се, е онази, която пасивно откликва на неговото неустоимо желание, та е именно отдаващата се страна. Значи не се държи по мъки оня индивид, който се оставя да чака жената да иска, а пък той пасивно да й се отдава, тук ролите са сменени, което именно е вече перверзно, е голямо объркване и подмяна, е извратеност. Подобни неща ясно се забелязват в наше време, аз съм чувал, че мъжете дотам са изневерили на мъжката си роля и мисия, че са се оставили да чакат жените да ги покоряват, те да искат, те да са активните, а пък няма по-жалка трагедия от един изневерил на мисията си мъж, който е оставил жената да се държи както подобава това да прави той самият, нали си представяте колко е извратено всичко това? За да не е извратено, т.е. за да е всичко на мястото си, трябва ясно да се знае: мъжът и в тази сфера, пък дори и особено в нея, има дълга да е водещата, активната страна, от която общо взето всичко зависи; той трябва да бъде такъв, че да получи своето, а задоволи нагона си, и когато прави всичко това по един ясен мъжки начин, без да знае съмнения, без да се моли, без да проси, тогава той пази и съхранява мъжкото си достойнство, иначе става нещо като мъжка проститутка, става жалка картинка. А пък жените, явно, не губят нищо, когато се отдават на един истински силен мъж, напротив, твърде са облагодетелствани от това; силата на жената е нейната слабост; "коварство, твоето име е жена"; бидейки слаби, жените са крайно облагодетелствани, то тяхната роля е точно тази: да получават, пасивно да се отдават, и, отдавайки се, неимоверно много да получават. Би следвало, истинските, сиреч, що-годе умните жени да не се засягат от такова едно описание, щото то ясно показва ония предимства, които са отредени на жената, която си знае интереса и не му изменя; ако обаче измени на интереса и на ролята си, тя много от това губи, нищо че може да си мисли, че нещо печели. Същото в още по-голяма степен важи и за мъжа: тия псевдо-мъже, дето, от скука и от "хитрост", си мислят, че нещо печелят, като се държат в сексуално отношение като жени, примерно, оставят се да бъдат "сваляни" от жените, чакат, мечтаят си да бъдат едва ли не "изнасилвани", едно че се поставят в една крайно унизителна позиция, а също така, разбира се, няма да изпитат истинската наслада от секса, която, за мъжете, включва момента на завоеванието; да, за мъжът подобава да бъде завоевател, да бъде борец, да бъде силен, да бъде властен, да иска смело, мъжът трябва да е мъжествен ако иска да е изобщо мъж. Неслучайно добродетелта, свързана със смелостта, Аристотел я нарича "мъжество" - и за жените не подобава да притежават тази добродетел; противоестествено е жени да бъдат мъжествени, да се държат като мъже. То е подобно на полудяване, на крайно извращаване на женската природа; и тук примерът с амазонките е доста показателен.

Аз няма да разказвам тази твърде показателна история - защото съм го правил в книгите си, а също и подборно съм тълкувал смисъла й. Оказва се, че тия амазонки, като са се лишили от мъжете, и, от немай-къде, сами са се принудили да се държат като мъже, примерно, да бъдат страховити и войнствени, всъщност се държат така абсурдно, че стават съвсем жалки; вярно, били са страховити, но тяхната страховитост се дължи най-вече на това, че не подобава жена да бъде толкова войнствена; Херакъл се подиграл на тяхната илюзорна страховитост, като сам проникнал в покоите на царицата на амазонките, мисля, че се казваше Иполита и й взел колана; направил я за смях; тя явно е била доста щастлива с него, ала едва ли ще признае щастието си; без мъжете, без истински силни мъже около себе си, жените полудяват; същото може да се каже и за мъжете, те пък полудяват без жени - или когато жените около тях се държат както не подобава да се държат. Ако всеки пол се държи според предназначението си, ако всеки индивид е удовлетворен от поведението си в секса, ако не изменя на мисията, характерна за неговия пол, то бедите за човечеството, които сега преживяваме, значително ще се намелят и дори ще изчезнат. Най-големите изверги сред човечеството, такива, които са ни донесли най-големи беди, са били изключително ощетени, жалки и нещастни в сексуално отношение индивиди, такива като Ленин, Сталин, Хитлер; ако всичко им беше наред в леглото, те положително нямаше да се отдадат на своите изстъпления. Правете си сметката в такъв случай колко важен е сексът за живота на човеците, колко важно е също така да сме мъже и жени в истинския смисъл.

Респективно, когато един индивид, който външно прилича на мъж, ала не е мъж в истинския смисъл, то това се дължи на обстоятелството, че е придобил черти, характерни иначе за женския пол; един вид е изневерил на пола си, което води до страшна деформация. Примерно, когато един мъж се държи обратното на това както подобава за мъжа, имам предвид в сексуално отношение, той, да речем, става пасивен хомосексуален, или дори травестит, или пък хомоподобен уж хетеросексуален мъж, който в леглото се оставя жената да бъде водач, да бъде активна и пр. - и се принизява дотам, че да й бъде нещо като роб или слуга; не, не за такова нещо е роден мъжът, не това е отредената му мисия и задача. От казаното излиза, че в днешното време на "равенство на половете" и на "пълна еманципация" и феминизация истинските мъже и истинските жени, явно, се срещат изключително рядко, те са същинска рядкост; а иначе е пълно с мъжеподобни и женоподобни жали същества, които не заслужават даже да бъдат определяни като такива. Тук искам също така да добавя нещо, което според мен е още по-съществено.

Мъжът ако иска да е мъж в истинския смисъл, трябва да бъде ограничаващият фактор за сдържането на съответната любовна двойка от плъзгането по наклонената плоскост на маниакалната хиперсексуалност, на маниащината в сексуално отношение. Казахме по-горе, че мъжът като мъж подобава най-вече да е умен и разумен, това и същностното, субстанциалното мъжко качество. А умът и разумът са онази душевна сила, която е във вечно противодействие и противопоставяне на вечно искащата сексуалност, на безсъзнателното като такова, чието ядро е именно сексуалността. Мъжът решава кога и колко да иска, щото ако се оставим да питаме жените колко секс искат, то тогава нямаше да имаме възможност да излизаме изобщо от леглата; е, аз абсолютизирам тук, и жените, предполагам, имат известен разсъдък да могат да се сдържат и да не искат постоянно секс, но самата женска природа така е устроена, че тя не мое да не иска. И ето, мъжът като искащото, трябва да бъде факторът, който изобщо носи инициативата в това отношение; някои мъже не успяват да се справят с тази фина работа и за да се представят за "мъжкари", се считат за длъжни да искат секс постоянно, което именно и ги прави в крайна сметка отрепки, жалки в сексуално отношение същества. А истинският мъж е подобен на божество, той е зает предимно с духовни дейности, неговата основна задача е да мисли, да търси истината, а не да се въргаля в леглото и да се прави на животно, сиреч, на пич.

Мъжкото начало е обременено с огромни отговорности в интелектуалната и духовната сфера и затова за него сексът е нещо като моментна забава, която по-скоро го отклонява от същинската му роля и задача; докато на жената задачата е да ражда, да възпроизвежда живота, да му служи по-непосредствено, ето защото за жените е по-допустимо да мислят предимно и главно за секс; няма лошо, че мислят за секс, ала мъжете не трябва да им стават подлоги и слуги, ако искат да бъдат все пак мъже. Тук, в това отношение, мъжкото начало има най-основната си регулаторна и направляваща роля и задача: мъжът е нещо като разумът и самосъзнанието на партньорската двойка, докато жената е носителка на страстта, на ирационалната стихия на живота, подобно на това както мъжът е носителят на духа, а пък жената - на тялото. Жената ако е предимно тяло, мъжът предимно следва да е дух, ако иска изобщо да е мъж, а не прислуга, обслужващ персонал на вечно ненаситните за секс жени. Смятам, че тия неща трябва ясно да се съзнават, щото те са изгодни еднакво и за мъжете, и за жените. Пък и за живота ни изобщо, стига да искаме той да е хармоничен и пълноценен. Затова мъжката сила и достойнство се проявяват най-вече в любовта; доколко изобщо струваш като мъж, това ще си проличи способен ли си на любов и доколко в любовта устояваш да съхраниш себе си, духа в себе си; в любовта повечето мъже са истинска трагедия или дори трагикомедия. Щото трагедията е доста възвишена, а тук имаме предимно фарсове от какъв ли не вид и род. толкоз по тия въпроси. казаното е пределно ясно и съвсем достатъчно - за ония, които искат да разберат. А не да служат на бедните си и повърхностни представи, както обикновено става. Мъжът е призван да очовечава, в този смисъл казано, жените, да одухотворява и рационализира съществуването им, докато жените, явно, съществуват, за да го отклоняват от този път. Двете начала на живота обаче могат да се уравновесяват и хармонизират в любовта, там именно се осъществява това най-велико тайнство на живота ни.

Та когато се запитаме за това какво изобщо символизира "мъжкият сексуален гений", ще се наложи да си отговорим ето как: мъжът, мъжкото начало на живота е гарант за нашата свобода от тиранията на сексуалния нагон над съществуването ни. Мъжете имат много специални отговорности по реализацията на нашата свобода, по съхраняването, по култивирането на съзнанието за свобода не само у мажете, но и у жените. Гениален в сексуално отношение е онзи мъж, който не е допуснал да стане жалък роб на собствената си сексуалност, не е допуснал да стане едно презряно сексуално животно. Вярно, днес именно този е идеалът на много непълноценни мъже: те, видите ли, си мечтаят да бъдат сексуални животни, сексуални роби или дори сексуални... "машини", да бъдат нещо като... вибратори за сексуално обслужване на жени-нимфоманки. До това се свеждат, представяте ли си, мечтите им. Ето обаче, че ако бяха поне малко мъже, щяха сами да осмислят ситуацията и да осъзнаят в крайна сметка, че съвсем друга е задачата им: да обуздават своята и женската сексуалност, да работят за освобождаването на духа си от нейната тирания, да се отдават на свободни занимания в онези сфери, в които много ще постигнем ако успеем да се съхраним и да не бъдем нечии сексуални роби или слуги. Мисля, че и тук казаното е достатъчно, щото всичко не може, пък и не бива да се казва.

Ето, явно е, че мъжете неслучайно съществуват и са създадени от природата с определена цел; това донякъде може ли да бъде "обяснено", но не изцяло. Много може да се спори по тия въпроси. Няма нищо лошо в това да се спори. Моята задача с писането на тази книга е да подбудя тия така необходими и пречистващи ни от заблудите на културата спорове. Трябва да направим нужното за да постигнем пълната, постижимата яснота, що се касае до проясняването на необходимостта от съществуването на мъжа, сиреч, до разкрием необходимостта от своето собствено съществуване. Така именно и ще разкрием целта, дълбоко вкоренена в природата на мъжа, в собствената ни природа. За жените се отнася с пълна мяра същото, тези думи приемете че са били написани и за тях.

Да разбираш собствената си сексуална природа означава да си наясно с казаното по-горе. Тук се крие, тук е "заровена" отговорността ни пред нея; в този именно смисъл може смело да се заяви, че моят пол изразява моята природа.

Да разбере мъжът женската душа и, респективно, женската природа, е трудна задача, е, така да се рече, мисия невъзможна. Същото се отнася, предполагам, по отношение на мъжете от жените. Но до известна степен поне интуитивно тия неща трябва да се усещат и разбират. И дори да се съзнават. Затова именно и се пишат книги по тези въпроси. Затова и по тях трябва също така най-откровено да разговаряме. Трябва да търсим истината за нас самите неуморно. Не трябва да се примиряваме с това, че тя постоянно ни се изплъзва. Трябва да сме наясно с изискванията на собствената си същност и природа. Полът предполага различие, но също така и общност, единство: мъжът и жената са "пол-овинки" на едно цяло, човека. Мъжът и жената, различавайки се съществено, са си необходими един на друг. Ето, по този начин си осигуряваме предпоставките за разбирането на субстанциалната, на онтологическата връзка на различността и на общността на двата пола.

До какво води неразбирането на своя и на противоположния пол ли? Води ди противоестественост, води до объркване, води до измяна на своята онтологическа задача и мисия. Води до екзистенциална непълнота. Води до един непълноценно изживян, ощетен живот. до това води. Малко ли е? Едва ли. При това своя пол следва да го разбирам именно в неговата противо-пол-ожност ("другост") спрямо "не-моя" пол. Това е базисно, фундаментално положение, изпълнено, както вече видяхме, с огромен принципен смисъл. Недостижим по друг път - или по друг начин. Нашата екзистенциална трагедия се дължи на мисловната непълноценност, която сме си позволили. Или на душевната, на духовната такава - ако трябва да се изразим по-точно. Пълно е с духовни инвалиди в този наш свят - правете си сметка колко струва и животът на подобни индивиди.

С какви чувства ме изпълва принадлежността ми към моя пол? - така съм запитал в онази книга за еротиката и свободата. Нека всеки да отговори на тоя въпрос сам. Някой, съобразно вече казаното, може да се изпълнят с чувство на срам, знам ли? Други - с чувство на законна гордост. Да си мъж в истинския смисъл не е лесна работа. Тя не е по силите на всички. Пълно е с мъже, които са карикатура на мъжа. Понеже, казахме, не обичат да мислят. Мъжът, повтарям, е роден за интелектуални дейности, не за нещо друго. Мога ли да си дам ясен отчет за тези чувства на принадлежност (непринадлежност) към идеята за същинския, истинския мъж? А как ще реагирам ако някой се "усъмни" в принадлежността ми към моя пол? Нека и на тези въпроси всеки отговаря сам. Подозирам, че някои мъже даже и не могат да разберат подобни въпроси. Не могат да се овладеят от техния възвишен смисъл. Правете си сметка доколко такива заслужават да се наричат мъже. да се смятат за мъже.

Да, иска се много нещо, искат се не просто някакви, а огромни усилия от индивида - за да стане мъж (или жена). Това не е проста работа. Затова и толкова много индивиди уж само външно са мъже или жени, а иначе, вътрешно, у тях зее огромна екзистенциална празнота. Ако погледнеш там ще се ужасиш колко е празно и кухо. Дали се раждаме мъже или жени, или пък ставаме такива заради това, че сме го пожелали – и сами сме го направили? Явно и едното, и другото е верно, но само в някакъв смисъл, а в целия смисъл са верни ако и двата момента се разглеждат в неотделимо тъждество.

Да, налага се постоянно да правя нещо за да насърчавам поне развитието на "пола у себе си". Трябва да се грижа за своята мъжественост. Защото наистина е възможно – без да зная и без да го искам – да преча на развитието си като мъж (или като жена), вместо да го насърчавам, вместо да му способствам. Моят пол следва да е моя всекидневна грижа, от която зависи много, да не кажа всичко. Трябва да си давам непрекъснато сметка за това – не бива да занемарявам тези свои фундаментални и субстанциални онтологически задължения. Разбира се, половете не са отделени със "стена", между тях не зее пропаст: те съ-съществуват, влияят си неизмеримо, също така са изпълнени с пориви за взаимност, свързани са един с друг, образувайки целостта, наречена "човек". Мъжът и жената са неотделими. – в какъв смисъл и в каква степен? Изолацията, самозатварянето на индивидите в пределите само на техния пол води до загуба на ориентирите, на нишаните, които ни правят човеци в истинския смисъл. Това няма начин да не доведе до безразличие към другия пол. Или пък ще доведе до още по-голяма страст към него? И до по-голяма зависимост? Какво показва такова безразличие? Или "природата се е погрижила" и за това?

Сексът като непосредствено и живо единение на два индивида от двата пола дава на човека усещане за онтологична пълнота. За мъжа животът без жената - и за жената без мъжа - казахме, е онтологична трагедия. Която с нищо не може да бъде запълнена. Точно за това свидетелствува силата на нагона, търсещ свързването на мъж с жена: свидетелства за нашия съвместен порив към пълнота - и пълноценност. Слабостта на този нагон на живота пък свидетелства за това, че сме застрашени от израждане. И от оскверняване на истината на битието ни.

Ето защо искащият да живее пълноценно ще направи нужното за да разбере някога истинския, точния смисъл на сексуалността и секса за живота на човека. Той няма да позволи този смисъл да му убегне. Такъв искащ да живее пълноценно никога няма да се откаже от разбирането на истински важното, от което зависи нашата удовлетвореност от живота. Защото той вече знае, че няма как да бъдеш истински човек ако преди това не си се погрижил да станеш истински мъж - или истинска жена.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)