Навън, през прозореца, забелязвам в тази ранна утрин е мъгла - гъста като мляко. Имаш чувството, че ако тръгнеш в нея, ще ти се наложи да плуваш. Вчера беше слънчев топъл ден от циганското лято, а ето сега мъглата напомня, че вече сме късна есен. Все повече мисля с какво ли да се отопляваме през тази зима. Явно пак ще студуваме. Изглежда пак ще треперим от студ цяла зима, правейки икономии за отопление. Изборът и при нас е: ако искаш да ядеш, ще живееш на студено. Проклет български живот!
Комай всички в къщи сме безработни: синът, съпругата ми са си официално безработни, аз съм в болнични. И като капак на всичко съм... подсъдим! В наказателно дело! За "обида", една администраторка видяла "обидно неправилни мисли" в една моя философска книга и ме даде под съд! Иска да й плащам парично обезщетение за нанесените "неимуществени щети"; за "неимуществени щети" иска имуществено (парично) обезщетение! Та затова, гледайки гъстата мъгла през прозореца, почвам да треперя от безсилие нещо да променя: наказателното делото, в което съм подсъдим, ще се открие след няколко дена, на 29 октомври. Хич не съм добре напоследък със здравето, ужасно ме болят ставите, даже петите ми изтръпват от болка като тръгна на разходка. Не знам на какво се дължи това; попитах лекаря, той се ухили и каза: "От старост трябва да е! Вече си на години!". И в тази обстановка трябва да се подготвям да се защищавам пред съда сам, подобно на Сократ. Нямам пари за адвокат. Искат ми 300 лева за да поемат делото. Не мога да отделя тия пари от болничните си, от обезщетението си по болест.
Затова ще се защищавам сам. Ако - понеже ще бъда без адвокат - ме насметат с някакви адвокатски хитрости и бъда осъден, заради това, че в досието ми ще влезе грифа "Осъждан!" ще си загубя работата: не може осъждан човек да бъде възпитател на младежта. Явно това е главната цел на тия, които организираха този съдебен процес срещу мен. И също така искат да ме уплашат: та да замълча, та да престана да пиша. Близко до ума е, че това е съдебен процес срещу моето свещено човешко и конституционно право на свобода на словото. Искат да ме лишат от моето исконно право свободно да мога да заявявам какво мисля. Искат да ме принудят да мълча. Искат да ме направят един унизен човек. Искат, другояче казано, да убият философа в мен. Да убият свободата на мисълта ми. Защото какво е един философ ако стане треперко, ако не смее да заяви гласно и гордо какво мисли?! Ето затова е този съдебен процес: съвсем не е безобиден женски каприз той, а има доста по-солидна основа и замисъл. Това, че си позволих лукса свободно да пиша какво мисля, е трън в очите на образователната администрация; аз, пишещият философ, свободомислещият философ, станах този трън в очите им. Е, искат да извадят този трън, в това е същината на цялата работа. Затова ме съдят. Ще се защищавам и ще се боря докато мога. Докато имам сили.
Те вече постигнаха главната си победа: аз вече не мога да пиша книгите си, по които бях започнал усилена работа, ето, принудиха ме да се занимавам с техните игрички. Този е главната им победа. Явно някои фактори доста ги е дразнило това, че аз много работя, много пиша. Трябваше да направят нужното да ме съсипят. Съсипаха ме здравословно. Отклониха ме от работата ми, в която влагах цялото си сърце. Сега с този процес искат да прекършат и духа ми. Системата у нас не търпи хора като мен, които държат да бъдат личности. Целият проблем е личността ми. Аз, какъвто съм, много преча на някои. Вреден съм за добруването им. И ето, затова почнаха тази безпощадна война срещу мен, срещу моята личност, срещу моята свобода, срещу моите човешки права. Този и главният смисъл на преживелиците, които се стовариха на главата ми в последните две години. По-черни години от тия две в живота си не съм имал. Не защото безброй пъти влизах в болница, не защото се наложи да ми правят животоспасяваща операция, от която, явно, никога няма да се възстановя. А защото бях подложен на системен безподобен и жесток административен тормоз, на какъвто никога не съм бил подлаган. Е, не позволих да се погаврят с мен, както им се искаше, затова бях обявен за най-зъл враг. И ми беше обявена безпощадна война. Без капчица жалост! Това е положението. Страшна и грозна работа...
Вчера бях в училището, минах, за да си занеса болничния лист; лекарите ми дадоха още един месец болнични. Срещнах се с неколцина приятели, също учители в това училище. Повечето колеги се плашат да разговарят с мен, да не би да ги види началството, но има неколцина, които се държат изцяло достойно; поговорихме си. Разбрах, че "проверяващите висшестоящи органи" са почнали разследване по моите жалби до г-жа Министърката и до Инспектората. Били правили анкети сред "колектива". Никой нищичко официално не ми е казал. Би трябвало да ме запознаят официално с резултатите от проверките. Фенки на директорката публично усилено злословели срещу мен: "Видите ли го тоя Ангел колко долен и лош човек е, оплаква се, ето, сега проверяват училището, ще ни спукат от проверки, заради него е всичко, вече спокойният живот няма да се върне!". Обстановката е ужасна. Нищо чудно, в тази обстановка, 99% от хората в тия анонимни анкети да подкрепят директорката. Както в едно време: тогава 99% от народа официално заявяваше, че е щастлив в условията на диктатурата. Не съм вярвал, че онова кошмарно време може да възкръсне в толкова уродлив вид! Но ето, могло!
Самата висшестояща директорка (тя има цели 3 помощнички!) не идвала често на работа; или ходи по инстанциите да подготвя нови удари срещу мен, или пък, както злите езици говорели, била... болна. Не се знае от "дипломатичната болест" ли е болна само, или от някаква друга болест, но е факт, че рядко се вествала на работа. Куриозното е, че идвала само колкото да подпише някакви заповеди, някакви документи - и пак излизала в болнични (или в платен отпуск, това никой не знае, това го знаят само в Инспектората, щото, чини ми се, тази висшестояща институция разрешава отпуска на всемогъщите директори). Да, обаче има една тънкост: ако е в болнични или в платен отпуск директорката има ли право да подписва заповеди? Щото това, подписването на заповеди, зер е работа, това именно е работата на директорите, да подписват документи, а нали когато човек е в болнични или в отпуск, той съвсем не трябва да работи на работното си място?
Повдигам този въпрос, щото е принципен: законът трябва да важи с равна сила за всички, а не за дадени началстващи категории да няма сила. Аз се явих на един учителски съвет, бидейки в болнични (и на един семинар, явих се от интерес, да видя, понеже се интересувам от психология), същата директорка, която сега, бидейки в болнични, идва да подписва заповеди, обжалва по административен ред болничния ми лист, който след дълги митарства в крайна сметка беше потвърден от ТЕЛК като правомерен и законно издаден; заради тази инициатива на толкова съвестната ми директорка аз три месеца през лятото не получавах обезщетенията ми по болест, т.е. живях съвсем без пари. А ето сега същата тази особа идва на работа и подписва документи, с което показва, че за избраници като нея законите явно не важат! Е, така не може. Аз съм демократ и смятам, че законите важат за всички. На това уча учениците си - преподавател по философия на правото и по гражданско образование съм - налага ми се сега да изнеса този същия урок и на една самозабравила се директорка. При демокрацията всички са равни пред закона. Без никакво изключение.
Та ако проверяващата институция, в случая Инспекторатът на МОН се вълнува от този проблем за равенството пред закона на всички, нека да има добрината да провери подписвала ли е някакви документи г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, в период, в който е била в болнични или в някакъв отпуск. Или пък не идва на работа без да е в отпуск - и без да е в болнични? Това също е любопитно да се разбере. Защото същата тази директорка мен, примерно, ме наказа за организирана от самата нея "самоотлъчка" с дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", тя сега ако не идва на работа без да е в отпуск или в болнични, не трябва ли също да бъде наказана по същата причина? Повтарям и потретвам: законът важи за всички! Богоизбрани администратори, стоящи над законите, в правовата държава няма. Или ний вече не сме правова държава, а?
Исках за други неща да пиша тази сутрин в своя дневник, но ето, сами виждате, тия мои проблеми надделяха. Но за да разнообразя този текст ще напиша нещо коренно различно, нещо ведро, нищо че навън всичко е обляно в такава гъста есенна и студена мъгла. Че като се движиш има опасност да се сблъскаш с пешеходеца, идещ срещу теб; нищо не се различава в толкова гъстата мъгла.
Преди време ми се обади едно момиче и ме помоли, понеже била попаднала в интернет на моя учебник по психология и много се била впечатлила от него, та ме помоли да й помогна да си вземе изпита по психология в университета - като й дам "частни уроци". (Ето пак един казус: може ли един учител, докато е в болнични, да дава "частни уроци" на студенти? А може ли да им дава "частни уроци"... безплатно? Това дали пък не е забранено?). Както и да е, казах й, че не ми пречи, че съм свободен, че ще и помогна да си вземе изпита.
Срещнахме се няколко пъти в едно тихо квартално заведение, където обсъждахме проблеми на психологията. Подарих на момичето няколко свои книги, в това число и въпросният учебник по психология. Беше ми изключително приятно да разговарям с нея. Оказа се, че тя е състезателка от национален мащаб, няма да казвам по кой вид спорт, за да не разкрия инкогнитото й. Много интересна личност, възхити ме това момиче. Каза ми, че много й харесвала психологията, искала повече да се занимава с нея. Понеже била "полезна за живота". Водихме си хубави разговори няколко вечери. Момичето най-активно участваше в обсъждането. В един момент обаче се уплаших, че няма да си вземе изпита. А той наближаваше. Е, това, което искал преподавателят от студентите, го обсъдихме подробно, тя доби увереност, че ще се справи. Мина изпита и ето какво ми съобщи след това момичето; давам директно съобщението й от Фейсбук:
Здравейте, г-н Грънчаров, искам да се похваля, че изкарах 6-ца и се представих също така много добре устно! Благодаря Ви най-сърдечно за помощта и искам да Ви помоля отново, когато имате възможност, да ме научите на още от психологията...
Попитах за подробности как е протекъл изпита. Тя ми разказа. Накрая преподавателят я попитал: как се подготви? Тя чистосърдечно си признала: ходих на частни уроци. Преподавателят я запитал при кого е ходила на такива уроци. Тя още по-чистосърдечно казала: при Ангел Грънчаров. Оня леко се усмихнал и й писал 6-та.
Това е, с това завършвам тази кратичка история. Тия дни пък се занимавахме с един студент, който имаше изпит по... политология. Той пък ми заяви, че за изпита си е подготвен, но искал с мен да обсъди някои по-трудни въпроси, вълнувало го мнението ми. Пак се свърза с мен от интернет. Имам и други такива случаи, в това число и с даването на консултации от т.н. философско консултиране, което промотирам напоследък. Правя каквото мога философията да стане по-близка до човека - и да почне активно да помага на хората. В нея има огромна духовна сила, срамота е философията да бъде такава скъперница: само за себе си да държи своите богатства. Само за "вътрешно ползване" да ги държи. Ала най ми е мъчно, че съм лишен вече толкова месеци от общуване с моите ученици в училище. Често някой от тях ме пита кога ще се върна. Настояват да е по-скоро. Чудя се вече как да им обяснявам защо не съм на училище. Не ми вярват на обясненията. Мислят си, че директорката ме е уволнила. Не вярват че ще се върна вече. Неубедително им звучат моите обяснения. Това се чувства. Сам се усещам като лъжец като им казвам самата истина. В болнични съм още.
Предполагам, администрацията е много щастлива, че мен ме няма на работа толкова дълго време. Хора ме предупредиха да се връщам колкото се може по-скоро, щото... "мястото ще ти изстине". Кой знае по какъв параграф ще те шитне на улицата умната и изобретателна директорка щом се появиш на работа. Така ми казват хората. Аз пък се чувствам като беглец от полето на... полесражението, на същинската битка. А моята битка е една: за качествено и модерно философско - идейно, ценностно, духовно, личностно - образование, възпитание и обогатяване на младите. Та много ми се ще да се върна по-скоро и да си почна да си върша нелеката работа.
Да, знам, че умиращата от скука администрация пак ще ми скроява тогава всекидневно какви ли не номерца, но ми омръзна вече да стоя без работа. Аз иначе по цял ден се скъсвам от четене и писане де, но то за мен не е работа. То за мен е хоби. Казвам това специално, щото току-виж с тия писания пак ми спретнат някакво дело, този път, примерно, за "симулиране на болест", знам ли? Вече човек всичко може да очаква, животът у нас, дето се казва, е много шарен - като дрипава циганска черга...
Май трябва да свършвам. Исках за още нещо да пиша, то ми се върти из главата, ала не мога да го уловя. Като се сетя, ще пиша отделно за него. Желая ви слънчев ден - който в тази мъгла изобщо не се вижда де! Но току-виж слънцето един ден и... "на нашата улица ще изгрее", това поне е сигурното. И мъглата, дето сега ни е налегнала, ще се разсее за един миг. И студът ще отстъпи тогава. И мъртвилото ще изчезне. Нека вярваме в това, така истински хубавите дни ще дойдат по-скоро...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар