Българското поетическо слово

ПОЕЗИЯ И ИСТОРИЯ

Още от зората на човешката цивилизация децата на Ерато са в непрестанна битка с потомците - апологети на Клио. Дори и епическите поети, начиная от Омир и Вергилий, които черпят сила и мощ от историята са в конфликт с нея, конфликт, почиващ на различията във виждането им за хода и ритъма на времето. За поетите времето не е последователност и събитийност, а визия, защото духът е неподвластен на човешките екзистенциалности и всъщност е винаги устремено към бъдещето. За историците времето е категория и като такова е категорична оценка за самото себе си. Но нали историята я пишат победителите, а я четат победените... Но кои са победителите и кои победените? А ако над даден народ тегне злокобната прокоба на историческата предопределеност!

Българското поетично слово!

Буйно, динамично, ветровито! То носи в себе си тъмните сили на нашия дух, то е попило в себе си черната угар на земята ни и мъката ни. То пази в себе си още тътена на земята, тръпнеще и все още съхранила спомена за Испериховите орди. Да, орди! Хунорски или скитски! Но орди, не цивилизовани маси! По-добре конска опашка, кобилско мляко и военни стягове, отколкото знаме на изтощено и безбурно племе. Не затова ли сме народ, чийто военни знамена не знаят що е плен и експонати н чужди военни експозиции!

А историята! Историята е развитие, а всяко развитие няма друга цел, освен да избистри и затвърди по - висши жизнени форми. Всяко съвършенство е заченато в бездната. Но когато бездната започне да се затлачва и да тътне под сажена на консумативизма, идва краят на историята.

Българското лирично слово е земно. То няма мелодиката на френските сонети, топлотата на италианските канцонети, задушевността на руските частушки-сантименти, то няма моцартовски чар, но има вагнеровска стихийна праисторическа мощ.

Българското поетическо слово! Въплътеният дух на свободата и на смъртта, слово, в което между свобода и живот, свобода и Бог няма разлика.

Днес сме страдащ народ, покорен от предателите в собствените си редици. Но ние сме горд и свободолюбив народ, лиричен, с най - хубавите народни песни, въпреки историческата си съдба, независимо от малодушието и коленнопреклоничеството на днешните ни "водачи" и отново ще разперим криле за нов духовен полет.

Днешните български поети! Те пишат настоящата история на своя народ, но не като хроника и анали за безвремието на времето, а като съхранена ярост на сърцата си, които предизвикват духа за съпротива.

Макар и сред най - старите народи в света и сред първите по държавност в Европа, ние сме все още млад народ, със съхранена мощ, с витално чувство за хармония между настояще и история, защото българския дух винаги се е стремял към свобода и нищо друго в нашата история не е тъй мощно и плодотворно, както тоя исконен стремеж към свободата, без която народът ни винаги, през бурните векове на своето величаво, но не рядко и трагично историческо битие е чувствал, че не може да бъде и пребъде.

Поезия и история! Коя е по - истинска? За народ като нашия поезията е част от историята ни, историята - духовна люлка на поезията, защото единствената универсалност, към която се е стремял и стреми българския дух е свободата.

Как, как само го е казал най-универсалният по дух роден поет:

"Върви напуснат той отново

и кръв бележи горък ход

из погледа му живо слово

споява заник и възход.

Вживян в залеза трагичен

съдба вековна разгада,

повярвал в изгрев героичен

речта магична овладя"

(Теодор Траянов, "Пророк")

06-10.10.2013 год.

гр.Русе

Написа: Атанас Ганчев

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.