Истината ни прави свободни

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Извратено ли е да се любуваме на изображения на голи мъжки тела?

Съобщено бе, че арт-изложба, състояща се от изображения на голи мъжки тела във виенския музей "Леополд", и по-специално плакатите за тази изложба, наречена Голи мъже от 1800 г. до наши дни, предизвикаха вълна от възмущение. Цитирам кратко описание на създалата се куриозна ситуация: Говорителят на музея заяви, че има много оплаквания. Той призна, че не са очаквали толкова много хора да бъдат разстроени или ядосани от 180-те рекламни плаката на арт изложбата. Според него виенчани са предупредили, че ако от "Леополд" не направят нещо, те сами ще отидат с четки и ще замажат интимните мъжки части, а някои дори били предприели вече такива действия. Мъжките гениталии на плакатите ще бъдат покрити с червена хартиена лента, обеща той. И сподели, че “музеят не е щастлив от така създалото се положение, още повече, че живеем в 21-ви век”. Иска ми се в тази връзка да поразсъждавам за съвременното отношение към голотата - и да се опитам да покажа какво то ни говори, каква истина за нас самите то съдържа в себе си.

Прочее, преди няколко дни във Фейсбук се опитах да провокирам разговор по "щекотливата тема", публикувайки следния коментар: "Скандалът е по-скоро с изображения (статуи, рисунки и фотографии) на голи мъже, а не с някакви конкретни мъже, съблекли се на публично място във Виена, както подвеждащо е представено в заглавието (Скандал с голи мъже във Виена)... Интересното е, че този скандал се случва в страна, която е твърде освободена и в морално, и в естетическо отношение. Представете си какво би се случило ако такава изложба на "мръсни картини" се състои у нас!". Почти никой не реагира на тази моя покана за разговор, а това нежелание ми показва, че още по-настоятелно се налага да поговорим по темата за голотата. Наскоро пък в братска Македония статуя на Прометей, сложена на централен площад в Скопие, предизвика такава буря на морално възмущение, че се наложи да "доработят" статуята като облекат титана с гащи! За щастие, у нас никой не смее да си помисли да прави такива естетически и морални провокации, което също много говори. За философите онова, за което всички не щат, отбягват да мислят и да разговарят, е толкова по-необходимо да бъде поставено на внимателно обсъждане, щото бягството от такива теми наистина много говори - за това какви сме ние самите.

Голотата по начало е тема-табу. Да не говорим пък за мъжката голота, за голотата на мъжа. С женската голота като че ли сме свикнали, даже сме се и преситили - имам предвид гнусните, кичозни изображения на разголени "мацки", които ни гледат от страниците на вестниците. Изображенията на голи мъже обаче се считат за крайно неприлични, а пък интересът към тях - за осъдителен. Нещо не му е наред на оня, който започне да се вълнува от мъжката голота - така се смята; затуй такъв непременно започват да го подозират в "хомосексуализъм". За да сме спокойни, за да са всички доволни, мъжете винаги трябва винаги да бъдат изобразявани с гащи. Да гледаме и да се възторгваме на "дибидюз гола" жена е пичовско, но голите мъже, мъжките тела изглежда поначало са си гнусни. И е срамота да гледаме такива изображения. Това е прекалено "гейовско", да не кажа "педалско", а пък гейовете, знайно е, по начало са си големи мръсници и перверзници. Да не говорим за това - щото от само себе си се разбира - че т.н. "нудисти" са най-долнопробни извратеняци. Така в основни линии мисли по тия въпроси т.н. "широко" или масово съзнание.

Е, това съвсем не пречи всички в тайни нощни доби със затаен дъх да гледат отвратителни порнографски филми, да точат лиги, съзерцавайки не просто голи мъжки и женски тела, ами и тяхната най-функционална порнографска употреба в разюздания секс; това да гледаш порно пак, разбира се, кой знае защо, се смята за пичовско, стига, разбира се, истинският мачо да не обръща капчица внимание на мъжете, а да е съсредоточен само на женското. Предполагам, такива мачовци постоянно и най-старателно примижават за да не забелязват мъжките тела и полови органи, а целият им интерес е обзет, разбира се, от женските такива. За жените не знам как е, не мога да си представя как масовата модерна жена се отнася към изображенията на тела от собствения и от другия пол, предполагам, то е аналогично на това как мъжете - "истинските мъже"! - следва да се отнасят към мъжките тела и към мъжката голота. Жената - "истинската жена"! - подобава, предполагам, да се вълнува предимно от мъжките тела и да е съвсем безразлична към красотата на собствения пол. Е, на жените прощаваме да се вълнуват от красотата на собствения пол, ний сме великодушни, даже и на жените-лесбийки прощаваме "извратеността", стига да можем донасита да зяпаме изображения на голи и апетитни "мацки", пък дори и да са лесбийки.

Ще започна с една мисъл, чини ми се, на Симон дьо Бовоар (тя е жена-философ, доколкото такава изобщо може да има, това е приятелката на Жан-Пол Сартр): "Оня, който се срамува от голотата, всъщност се страхува от свободата" (не претендирам, че в случая цитирам точно). Има някаква дълбока връзка между отношението към голотата и това към свободата. Опитвайки се да разберем себе си - а човекът, знайно е, не е нищо друго освен свобода! - трябва да се вглъбим в собственото си отношение към голотата, което пък ще ни покаже нещо значимо за отношението ни към свободата, сиреч, към нашата собствена човечност. Това важи, по моя преценка, и за отделния случай, за конкретния индивид, така и за "вида", за човека изобщо и по принцип. Тук можем да подразделим проблема и да изследваме отношението си към своята голота - и към голотата на собствения пол, както и към голотата на противния пол. Здравата, естествената реакция към собствената голота и към голотата на тела от собствения пол каква следва да е - нека всеки сам си отговори. Тук нещата са крайно изразителни, всеки щрих и нюанс носи голям смисъл. Това, че и за двата пола общо взето голото мъжко тяло се възприема (в масовия случай) за "греховно" и "мръснишко", а интересът към него за "безсрамен" и "развратен" (а пък за красотата на мъжкото тяло е съвсем неприлично да се говори, особено пък от мъже!) е твърде показателно за осоеностите на културната (с извинение!) ситуация, в която ние, съвременните хора, се намираме. Случилото се тия дни във Виена, имам предвид скандала с онази изложба, на мен лично ми говори, че се касае за базисни мирогледни и духовни особености на евро-християнската култура, към която, така или иначе, и ние принадлежим.

Разбира се, в други епохи и култури по съвършено друг начин са се отнасяли към голотата както на женското, така и, особено, на мъжкото тяло, отношението към което в наше време е така проблематично. Знайно е, че в древността хората съвсем не са се смущавали от голотата, и собствената, и чуждата, примерно на олимпиадите в антична Гърция спортистите-мъже са се състезавали съвсем голи. Нищо неприлично или срамно не е имало в това да се възхищаваш или наслаждаваш на красотата на красиви тела, било женски, било мъжки, понеже е ставало дума тогава за една здрава, неизродена, неопорочена от нищо естетика; та нашите тела са нещо природно-красиво, а как тогава природата да е "неприлична"? Както сега все още не се смущаваме чак толкова от голотата на животните - включително и на мъжките животни! - така тогава не са се смущавали изобщо от човешката голота, а пък изображенията на голи мъже, на полови органи и пр. са били така почитани, че са били поставяни на най-видни места; даже най-важните обществени сгради, храмове и на органите на властта, били украсявани с изображения на еректирал фалос! (Това, прочее, не е лоша идея, примерно, на фасадата на Парламента да сложим един такъв грамаден еректирал фалос, който би имал голямо символично значение по отношение на това какво мислим и какво искаме, пожелаваме да се случи на нашите политици!)

На половия орган - пениса, фалоса - се е гледало както се гледа на всеки друг орган на тялото, примерно на главата, на ръцете, на ушите, на врата или стъпалата и той не е бил свързван, както е сега, с такива прекалени негативни вълнения, които идат да ни намекнат, че явно тук нещата изобщо не са бляскави, имам предвид положението със сексуалната потенция на оня, който така силно се възмущава когато види изображение най-вече на добре еректирал мъжки полов орган - и при това дори не се смущава да покаже публично възмущението си. Прекалената привързаност на същите тия "моралисти" и кресливи до фалцет самозвани нравствени глашатаи към тайното развратничене в нощни доби, когато до насита гледат най-пошла порнография, пак ни говори за съвсем същото: избило ги е на морализъм щото положението със собствената им сексуалност явно съвсем и изобщо не е бляскаво. Това искам да кажа сега-засега като принцип, та да подбудя, да се надяваме, един дебат. Бягството от такъв дебат за нашето отношение към голотата, нежеланието да се разговаря откровено по тази "щекотлива тема" за мен като познавач на човешката душа също говорим много са същината на проблема, дори още по-изразително и категорично отколкото ако се разприказваме. А че тук е налице проблем, и то значим, касаещ и докосващ се до нашето отношение към дълбината на собствения ни живот и на удовлетвореността ни от него - в това, смятам, спор няма, в това всички могат да се съгласят.

Понеже от много години съм мислил и писал за тия неща (примерно в книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА, писана преди повече от 15 години, а също и в други, по-сетнешни мои книги) бих могъл много да допринеса за един такъв разговор, но сега-засега не ми се ще по всички въпроси да се произнеса предварително; пък и темата е голяма, изборът на насока също предоставям на други, а аз само ще подкрепям. Ето няколко по-раншни мои публикации по същата или близки теми: За култа към тялото и за голотата, също Аз… тяло ли съм?, още много други мои публикации могат да се открият ако се поразрови човек; книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА също е достъпна, а това е една необичайна, твърде диалогична книга, от която всеки много може да почерпи. Същото може да се каже и за моята книга ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие Етика на достойнството), в която има доста теми по същия проблем, проблема за нашите реакции към тялото и голотата на тялото. Много полезна в тази посока може да е и моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, която вече има четири издания и се ползва, по отзивите, които съм получавал многократно, с голяма популярност сред най-различни кръгове, особено сред младите хора, студенти и ученици.

Като стана дума за тази моя книга искам да споделя една история тъкмо по темата за голотата и отношението ни към красотата на мъжкото тяло; това е странна история, подходяща тъкмо за финал на този текст. Става дума за следното.

Когато подготвяхме с издателя третото издание на тази книга ни хрумна, за да провокираме интерес към нея, да устроим една провокация, можеща, по нашите предвиждания, да предизвика скандал, който пък да изиграе ролята на нещо като "рекламен таран" при разпространението на книгата, именно за разбиването на крещящото безразличие на нашата публика към истински ценните и потребни книги. Речено-сторено, това трябва да е било някъде към началото на века, щото книгата излезе, след известно забавяне, през 2002 г.; та решихме да украсим задната корица на книгата с изображение на едно "дибидюз голо" красиво момче; сюблимното в цялата работа беше, че решихме да не търсим някакво по-артистично еротично изображение, а да се спрем на едно "по-мръснишко" изображение; а като капак на всичко беше това, че подготвяхме книга, която да стане учебно помагало за учениците от гимназиите! Представяте ли си: учебник за българските училища, украсен с крайно неприлична "порнографска снимка", и то не на какво да е, не на някаква "мацка", а на голо момче, на съвсем гол мъж! И то не някаква "по-така", по прикрита, изискана и загадъчна снимка, а съвсем откровена, мръснишка; е, на снимката, която избрахме, момчето беше не с еректирала пишка - то и това остана да сторим! - ала, въпреки всичко, се спряхме на доста неприлична и внушаваща "мръсни чувства" снимка. Готово, издадохме книгата и зачакахме да разберем какви ще бъдат реакциите.

Аз мога да напиша цяла книга относно тия реакции, които не закъсняха; някога, ако имам излишно време, като едното нищо ще го направя, ще напиша такава книга, защото си заслужава. Първо, както си му е редът, обществото смутено замълча и онемя, фрапирано от наглостта: сякаш му бяхме ударили съвсем неочаквано твърде силна плесница! Години наред после се случваха всякакви, най-чудати случки около тази снимка на корицата. Пропуснах да кажа, че на предната корица на същата книга сложихме една все пак по-естетична снимка на гола жена, но отзад... - леле-мале, какъв срам! - чисто голо момче с пишка! Сега нямам време да описвам какви именно случки се случиха около тази "ужасна снимка": то не бяха крясъци на направо бесни от възмущение съзнателни родители, то не бяха смешните до задушаване словоизлияния на разните му там инспектори, на разните му там началници на инспекторати по образованието, с които ми се наложи да разговарям и на които се наложи да давам обяснения за "своеволието" си, несъвместимо с морала на български учител; то не бяха умопомрачителни като тържество на човешката глупост дискусии с непримирими директори-моралисти, то не бяха даже крайно интересни и любопитни отзвуци на обикновени книжарки, които ми разказваха за показателни читателски реакции около корицата на моята книга!

Безкрайно любопитни бяха и реакциите на самите ученици, на които съм преподавал; абе общо взето ми излезе името на крайно пропаднал в морално отношение индивид с твърде съмнителна тенденция в сексуалната си ориентация, който, разбира се, изобщо не заслужава да е даскал, понеже, предполагам, подобно на Сократ, не по-малко, а дори повече е развращавал младежта, вярно, в случая, българската; и, другарки и другари, е цяло чудо как точно такъв пък системата още го търпи, а отдавна не са го уволнили и изритали завинаги от нашето родно училище?! Такива и още много други работи се случиха около тази злополучна историческа корица; изданието сега вече е същинска библиографска рядкост - и ония, които имат запазен екземпляр, могат да разчитат в бъдеще на солидна печалба дори в парично изражение.

Но да спра дотук, надявам се, ще поговорим повече по-нататък, в дискусията. Нейната тема може да е, примерно, така: За голотата и морала: защо е така възмутително да съзерцаваме изображения на голи мъжки тела?. Или: "За гащите като крепител на морала". Или: извратено ли е да се любуваме на изображения на голи мъжки тела? Или вие сами предложете как да бъде формулирана темата. Но че си струва да поговорим за тия неща си струва, аз поне така мисля.

Хубав ден ви желая и приятен уикенд! И прощавайте ако има нещо лошо, примерно, ако съм ви накарал да се позамислите малко...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ