Вече трети месец изтича, а аз съм лишен от средства за съществуване по причина на това, че е спряно изплащането на полагащото ми се обезщетение по болест, т.н. "болнични"; а те ми бяха спрени по каприз на моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която обжалва мой болничен лист - по причина на това, че се явих в училището и присъствах на един психологически семинар (и на един педагогически съвет); е, обжалването й беше отхвърлено от ТЕЛК, лекарската комисия потвърди, че болничният ми лист е напълно законен и е правомерно издаден, ала ето, в резултат, аз все пак бях наказан и лишен от средства за съществуване за продължителен период; докато се изпълни цялата тази бюрократична процедура, изплащането на болничните ми беше спряно, ето, трети месец изтича, а аз не съм получил и лев от обезщетенията си за тези изминали месеци. Давам този случай като безпрецедентен пример за това, че в наше време, в съществуващите условия, един "съвестен" администратор е в състояние да репресира и тормози свой служител даже и когато той не е под пряката му юрисдикция, нещо повече, даже когато е под закрилата на закона.
Ден след ден чакам да ми изплатят болничните - и нищо. Вчера, обхванат от безсилие нещо да променя, отидох в училището да питам счетоводителките да не би г-жа директорката да се е сетила да направи някаква друга гениална измишльотина да ме тормози; те ме посъветваха да ида в т.н. "РУСО", не знам точно как се превежда тази абревиатура, нещо е във връзка със "социалното осигуряване" в нашата така щастлива "социална държава", в която имаме късмета да живеем. Е, отидох, ровиха се в компютъра и ми казаха, че забавянето е "правилно", че процедурата общо взето е проведена и че до седмица щели да ми бъдат изплатени обезщетенията; само забравих да питам за един месец ли ще бъдат изплатени или изобщо, но както и да е; след като цяло лято отгладувах до насита този каприз на моята работодателка, ето, сега предстои и толкова закъснелия реванш. Както и да е, пиша всичко това, за да дам пример за това какви неща се случват в нашето толкова любезно отечество, което претендира да е европейско, но човек се пита какво ли ни е изобщо европейското де, но това е отделна тема.
Вчера, между другото, се свързах с мои познати, които са репортери или представители на централни и то доста влиятелни медии. Разказах им за злочестините си, за абсурдните съдебни процеси, в които съм замесен или подсъдим, пак с моите така любезни администраторки. На моменти чувствам, че на хората, на които разказвам всички тези истории - а че аз няма да мълча и че няма да се примиря, че ще продължа да се боря за правата си и за достойнството си, е нещо несъмнено, не подлежащо на каквото и да било съмнение! - им се струва, че тези неща са някак си иреални, че са толкова абсурдни, че са едва ли не абсолютно невъзможни да са се случили, един вид имам чувството, че на моменти те ме гледат със съжаление, един вид сякаш съм човек, който всичко това едва ли не си го измисля. Тази недоверчивост, прочее, е съвсем естествена, и аз в последните месеци имам чувството, че всичко това сякаш не е възможно да е действително, и на мен даже то ми изглежда като някакъв кошмарен сън, като някаква призрачна реалност, която сънувам, но която няма начин да не изчезне като се събудя. Да, ама не, истина е всичко, ето, аз го разказвам на тия хора, те се хващат за главите и се чудят какво става, в какъв свят изобщо живеят тези администраторки, в какво време.
Най-интересното обаче, което установих при тия мои сондажи, е следното: оказва се, че при пловдивските представители на разните медии вече отдавна са постъпили какви ли не сигнали за всякакви нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, репортери са ходили да я разпитват за това-онова, ала тя се е изявила пред тях като доста неотзивчива, що се касае до общуването с медиите, такова е тяхното впечатление, аз пиша каквото те ми казаха. Просто или не им е отговаряла, или пък се е опитвала да отклони проблема, като се е опитвала да ги успокои, та да не ровят повече; разбира се, трудно е да бъде подведен един опитен репортер и тяхното недоверие към изявленията на директорката явно нараства; даже разбрах за един доста показателен случай, който ми се ще да разкажа; става дума за оплакване или сигнал до медиите от страна на една родителка, на една майка на ученик, учещ в нашето училище, която си била позволила да се усъмни правомерно ли се събират от учениците пари за т.н. "охрана" на училището; дала лично сигнала си, ала помолила името й да не се намесва, опасявайки се от директорско отмъщение. Да, обаче една от медиите, до които стигнал сигнала, не се съобразила с това искане на въпросната родителка, това всъщност бил един местен вестник, той публикувал сигнала й заедно с името на "сигналоподателката". В резултат когато директорката научава за публикацията, първото, което се разпоредила да бъде направено, било ето това: да бъде издирен ученикът, чиято майка е имала неблагоразумието да се оплаче от всемогъщата директорка, този ученик бил намерен, бил извикан при педагогически съветник и, респективно, е бил подложен на съответното репресивно влияние; щом подобни неща се допускат да се правят даже с ученици, правете си сметка как директорката ще се отнесе ако един като мен, който директно заявява, че няма да се примири с тази укорима от всяка една гледна точка склонност на директорката да се разправя безжалостно с всички свои критици и опоненти - та даже и с техните с нищо невиновни деца, намиращи се в "нейното" ведомство. Така обаче не стават тия неща в наше време, крайно време е въпросната административна особа да осъзнае това; е, ще й помогнем да го осъзнае, щом сама не благоволява да го стори.
Прочее, по този случай за реакции на родители относно събирането на пари за охрана от ученици из нашите училища се пошумя по някои медии, пошумя се ден-два-три, пък след това, както си му е обичаят, нашият роден обичай, всичко заглъхна и се забрави. Да, ама така това не бива да се оставя, щото уважаемата госпожа Министърка недвусмислено заяви, че такива пари за охрана не бива да се събират от учениците, щото училищата си имат бюджети и от тях съвсем спокойно могат да бъдат отделени пари и за такава една нужда. Нашата директорка обаче, която, както вече съм писал многократно, е много стриктна в изпълнението на нарежданията на висшестоящите, за да се презастрахова, дето се казва, е сторила нещо, което сега я злепоставя ужасно, а именно, включила е в самия Правилник на училището пункт, според който училището "било имало право" да събира пари от учениците за охрана; ето го този пункт, изваждам го от най-новият, сега действащ вариант на Правилника, екземпляр от който ми изпратиха загрижени за това нарушение учители, работещи в ПГЕЕ-Пловдив; аз, прочее, в случая, бидейки блогър, се изявявам като медия, до която, ето, сами виждате, е изпратен съответният сигнал; та в този Правилник, член 49, където се вещае какво учителят няма право ето какво пише:
10.Да събира пари от учениците, освен в следните случаи:
- при организиране на екскурзии;
- за възстановяване на загубено или повредено по вина на ученика имущество;
- за застраховане на учениците;
- за посещение на театрални постановки, филми, тържества
- за закупуване на учебници
- за охрана на училището.
Та какво излиза значи? Министърката забранява това нещо, именно събирането на пари от учениците за охрана на училището, а нашата директорка не само си го позволява, ами и включва това свое субективно позволение в самия Правилник, сиреч, черно на бяло потвърждава, че няма намерение да спазва министерските разпоредби, т.е. ще си прави каквото си поиска! Та такива ми ти работи се случват по нашия толкова многолик и шарен бюрократичен свят; да се надяваме, че новото ръководство на РИО-Пловдив ще се заинтересува от тия иновации на нашата иначе доста инициативна директорка. Имало, прочее, и други жалби на обезпокоени родители, примерно по повод на това защо един от входовете на училището заедно с част от територията на училищния двор е приватизирана и отдадена на частна фирма, която там, представете си, си е направила... паркинг на своите служебни коли! И други сигнали имало, споделиха с мен колегите от разните медии, надеждата им е, че под влиянието на новото ръководство на Инспектората по образованието нашата директорка ще стане значително по-комуникабелна с медиите и ще отговори на запитванията не само от тяхна страна, но и от страна на оторизираните да конкролират нейната дейност инстанции.
Като стана дума за Правилника, ето, имам честта в него да има специални параграфи, които са включени за мен и за такива като мен, е, доколкото ги има де, които имаме смелостта да критикуваме действия и бездействия на директорката; примерно, въведен е параграф "11.Да уронва престижа на училището, учениците и колегите", който, както забелязвате, е така разтегливо формулиран, че звучи крайно застрашително, толкова застрашително, че човек изобщо да не смее дори и да си помисли да критикува или да се съпротивлява на своеволията на директорското всевластно тяло. Аз специално също така съм удостоен с честта да имам и други "персонални параграфи" в Правилника, за които бих могъл, при подобаващото настроение, да пиша отделно.
Вчера, като бях в училището, разбрах, че мен ме замества една колежка, която по образование е... историчка. Тя самата ми каза това, аз не знаех, че е така, щото иначе, обикновено, както и се полага, ме заместват философи, психолози, щото предметите ми са такива. Да, ама този път директорката е решила, водена от неизвестно какви съображения, да ме замести една историчка. Вярно, аз имам няколко часа с ученици от 12-ти клас, където тази уважаема колежка е правоспособна да ме замества, предметът "Свят и личност" донякъде може да се преподава и от историци (макар че това не е желателно), но пък да ме замества историчка в преподаването на философски предмети като "Етика и право" или, особено, предметът "Философия" в 11-ти клас, аз за такова нещо не съм съгласен, щото по този начин хем се нанасят вреди на качеството на образованието на учениците, хем се подценява самият предмет, той губи достойнството си в техните очи, пък после на мен ще ми бъде крайно трудно да постигна известна негова реабилитация, да възстановя достойнството на преподаваните от мен предмети. Аз лично никога няма да имам претенцията да замествам отсъстващи колеги-математици или физици, да речем, затуй не ща и мен историк да ме замества, още повече че ще отсъствам още дълго време, поне два месеца, ако не и повече (аз не мога да зная отсега как ще се произнесат лекарските комисии относно продължителността на болничните ми). При това има и един сюблимен момент: въпросната преподавателка по история, която ме замества, доколкото ми е известно, вече се пенсионира, а това, че от "вътрешния кръг" на приближените на директорката не е достатъчно основание точно тя да ме замества; въпросът също така е принципен, ето на какво основание.
През лятото същата тази директорка уволни доста учители, като при някои от тях мотивът беше: изменената нарочно от директорката длъжностна характеристика не била съответствала на образованието им. Значи те бяха уволнени на това основание, а ето, в същото време за други, така да се рече, "наши" хора, туй нещо не важи - щом историци могат да преподават... философски предмети, нали така? За едни може, за други не може - какво излиза тогава? Излиза, че въпросната властваща особа явно си позволява да прави каквото й се прииска, да, обаче такива неща в едно модерно и демократично, сиреч, правово общество, в което законността по никакъв начин не бива да бъде потъпквана, та значи такива неща в едно подобно общество съвсем не могат да се правят. И пенсионери да работят също не е правилно, при положение, че има толкова много млади хора-специалисти, които си стоят безработни; много ми е интересно как уважаемата директорка ще обоснове защо продължава да държи свои приближени на работа при положение че са вече пенсионери, бих искал да чуя обясненията й пред оторизираните да й потърсят сметка за това органи.
Чудя се дали да не изпратя нарочен сигнал до РИО-Пловдив за тия неща - или да им изпратя ето този текст в блога си, що пък не? Не го правя за отмъщение, не пиша тия неща за да си отмъщавам, а го правя за едното право, за едната справедливост. Пък съм и титуляр на това училище по предмети като философия на правото и гражданско образование - кой ако не аз ще трябва да се противопостави когато види, че се вършат несправедливости, когато властващо лице си позволява да тъпче правото и закона? Е, това е, така да се каже, част от моите задължения, от моя граждански и преподавателски дълг - съзнанието ми за свобода и достойнство ме задължава да реагирам когато някой накъде си позволява да тъпче закона, правото, морала. Не може на думи едно да учим учениците, а на дело да правим точно обратното, така не стават тия работи. Крайно време е да реагираме практически когато властниците си позволяват да правят каквото им скимне, щото ако не реагираме - това означава, че ставаме съучастници в золумите им, сиреч, нереагирането е нещо като прикриване на нарушенията, т.е. е равносилно на съучастие. По тази причина, като знам и виждам разните му там нарушения, се считам за длъжен да реагирам.
Вярно, ще си платя съответната цена. Но то пък за какво живеем, нима е достойно да живеем като вечни треперковци и малодушници?! Не, тази няма да я бъде, за едното достойнство, за едната правда следва да живеем. На това уча учениците си, ето, сега ми се налага да преподавам същите тия уроци на самозабравили се директори, какво да правя, такава явно ми е била участта. Участта на един философ е все тази: да не мълчи, да дава пример, че е грозно да се мълчи когато някой самозабравил се властник си позволява да тъпче било правото, било истината, било доброто, било даже красивото, щото, колкото и да се изненадвате в този момент като четете това, крайно време е живота си да го подчиним и на известни естетически критерии, тъй като иначе ще затънем до шията в грозотии и в мръсотии...
Стига толкова. Хубав ден на всички, които и този път издържаха на "хленча" ми! Има един пратеник в моя блог, който в последните дни се упражнява в духовитост и като съвестно куче не пропуска случай да ме уязви и да ме захапе каквото и да напиша. Вий, дето идвате в блога ми, знаете за този новопоявил се "съвестен анонимник", дето ми чете лекции по мъжество и по морал. Ний се досещаме защо се появи туй същество, но както и да е. Нека да си мърмори нравоучително щом така му харесва. Тя и каруцата си дрънка като се возим, ама някой обръща ли внимание на дрънкането й? Бъдете здрави и по-смели, това ми се ще да ви пожелая накрая. Срамота е заради грозната емоция страх да се излагаме, нека да бъдем по-смели, това е също така и красиво, докато страхливостта силно загрозява човека, за който достойнството все нещичко значи.
ПОСЛЕСЛОВ: Вчера като минах през училището сума ти ученици специално дойдоха при мен да ме приветстват и да ме запитат кога ще се връщам - и дали изобщо ще се връщам. Отвърнах им, че като оздравея, живот и здраве да е, ще се върна непременно, даже им обещах това. А един ученик, доста умен, дойде при мен и тихичко ми пошепна: "Господине, бъдете твърд в битката си с неправдите в училището, с Вас сме! Желаем Ви пълна победа!". Това ми каза този ученик и много ме разчувствува. Разговарях и с колеги, какво те са ми пък казали не смея да пиша, щото да не им навредя. Психологическата атмосфера в училището е крайно изнервена и напрегната, направо отровена. Витае всеобщ страх. А така не бива. Това е много лош атестат за ръководството. Аз лично смятам, че това е най-голямата вреда, която изобщо може да бъде нанесена на едно училище, което по идея трябва да излъчва една задушевна, човечна атмосфера, благотворна за най-свободни духовни занимания. Аз така разбирам нещата. И от това свое разбиране няма да отстъпя никога...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар