Смях: атеизмът на комунизма бил някаква специфична форма на "религиозна" вяра!

В блога на г-н Христо Блажев - който, прочее, е на път да се превърне освен в професионален читател и в професионален атеист! - с когото тия дни водим горещи спорове за вярата в Бога, религията и атеизма (виж: Нова дискусия с безбожници за вярата в Бога и религията), тази сутрин намирам публикация със заглавие Превод от “Уошингтън Поуст”: Защо американците още не понасят атеистите?. В нея като въведение е написан следния авторски текст на самия г-н Блажев:

От няколко дни под поста ми за “Делюзията Бог” на Ричард Докинс в Книголандия тече оживен диалог от страна на небезизвестния блогър Ангел Грънчаров и моя милост. Засегнах господина с тезата, че религията е най-масовият убиец в историята, заради което и получих пространни нападки на антикомунистическа и прорелигиозна тематика, гарнирани със съвети за личностното ми израстване. Коментарите на г-н Грънчаров бяха надлежно документирани и в личните му сайтове, където дежурната му публика поде подхвърления кокал.

Тъй като малко ме е еня за мнението на околните за мен, никак не ми пука да заявя ясно атеистичните си разбирания, които ме правят един щастлив и борбен човек. Над мен няма нищо, нито измислени свръхестествени дългобрадковци, нито човешки кумири, както се опитват да ми вменят. И сам градя живота си.

Вчера си направих труд да преведа една хубава статия в “Уошингтън Поуст”, която показва нелепото положение, в което са мислещите и разумните хора, отхвърлили робските окови на вярата, в САЩ, идеалът за свободомислие на Сульо и Пульо. Да, ама не, драги зрители на бтв.

И по-надолу следва текста на статията от американския ляв вестник, на която ще отделя внимание в друга публикация. Под постинга на г-н Блажев вече се е събрал вече цял отбор коментиращи атеисти, поклонници на г-н Блажев и на Доукинс, чито коментари нищо чудно да публикувам отделно (за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ), само нека да се съберат повече. А сега намерих за уместно, за да сипя малко масълце в разгарящия се огън на дискусията, да напиша следния коментар:

Както личи от "хубавата" статия от в-к “Уошингтън Поуст”, преведена от г-н Блажев, в теистична Америка - да, в най-модерната и напреднала във всяко едно отношение, включително и в технологично, най-богата и най-мощна страна в света изключително много са вярващите в Бог! - на атеистите, вероятно, не се гледа с добро око - от някои, не от всички "вярващи", разбира се, щото истински вярващият съвсем не си позволява да съди и порицава ближния. Което пък особено добре може да си го представи вярващият човек в атеистична и материалистическа България, където вярващите са обявени едва ли не за ненормални, за психопати, за дегенерати, за ненаучни типове, за невежи, на неинтелигентни, за пропаднали, за какви ли не още (за справка: четете текстове на същия този така благонравен иначе г-н Блажев).

Прочее, пита ли се някой защо най-богати и най-напреднали са именно свободни страни като западноевропейските и като Америка, в които ценностите на вярата наистина имат водещо значение? А разбира ли някой защо най-бедни и унизени са тъкмо народи като нашия, в които войнстващия атеизъм-материализъм на комунизма десетилетия наред разиграва сатанинския си кървав танц?

Интересното е, че това, от което така мило и чистосърдечно - само по отношение на Америка - се възмущават господа и госпожите атеисти и атеистки, те самите без замисляне го допускат и го правят в своето отношение към вярващите у нас. Средно-статистическият безбожник у нас презира от цялото си сърце и душа нашите, българските вярващи, но силно се възмущава от това, че някакви си "религиозни" талибани в САЩ били правили същото по отношение на американските безбожници! Тази огледалност е твърде симпатична: атеистическият фанатизъм с нищо не е по-добър от "религиозния". Слагам този последния в кавички, понеже духът на религията е несъвместим с всяко яростно и фанатично нейно тълкуване.

Да си фанатик-атеист обаче твърде добре се свързва с "духа" на самия атеизъм, който винаги съдържа в себе си фанатична вяра в собствената безусловна правота, базирана уж на "най-новите постижения на цялата наука", и прочие, и т.н., и ала-бала, и так далее.

Разбира се, няма как иначе да се омаловажи неоспоримият факт, че най-страшни в световната история са ексцесиите, които войнстващият "научен атеизъм" на комунизма причини, освен като се пришие на същия този бесовски атеизъм причастност с... вярата в "богове"! Т.е. като се обяви, че атеизмът на комунизма е някаква специфична форма на "религиозна" вяра! Ето това е изключително красноречив пример за атеистично шикалкаване, щото наистина твърде неудобен - за някакво хипотетично етеистично "смирение" и "толерантност" - е фактът, че най-кръвопролитни убийци в историята са тъкмо атистите. Атеистичното мракобесие бива обявявано за "специфично-религиозно", безбожниците-убийци биват обявавани за "вярващи" в някакви нови "богове"! Зер, за атеистиста няма никакво противоречие в това да мисли за "богове" тъкмо Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и отстаналите фалшиви кумири на бясната и арогантна атеистично-комунистическа напаст!

Масовото и изобилно кръвопролитно избиване на вярващи от страна на атеистите-комунисти, предполагам, в техните очи, най-вероятно, е ярък пример за атестичната "веротърпимост", за благост на атеистичните сърца, за атеистично смирение, за кротост и за всички останали християнски добродетели, които се мержелеят в упоените от наркозата на такъв страшен бесовски атеизъм мозъци на съвременните безбожници.

Като контратеза на тезата, изложена в "хубавата статия" от в-к “Уошингтън Поуст”, преведена от г-н Блажев, съвсем скоро ще напиша свой текст, в който ще представя от обективна философско-психологическа гледна точка ценностите, съзнанието и поведението на "образцовия атеист" и на образцовия вярващ, та да може по-ясно да се осъзнаят коренните различия между тях. Благодаря на г-н Блажев, че ме подтикна към тази идея!

Иска ми се поне с нещичко да помогна за разбиването на ония митове за "атеистичната кротост и смиреност", които, разбира се, в ексцесиите на войнстващия научен атеизъм на комунизма намериха своето най-бляскаво историческо потвърждение.