В блога на Иво Инджев попаднах на текст под заглавие Едно вярно и едно абсурдно „откритие“ на Борисов, в който обаче, за свое неудоволствие, открих една голяма грешка в тълкуването на нашия забележителен журналист; наложи се да реагирам незабавно; ето какъв коментар написах там, в неговия блог:Г-н Инджев, позволявам си да не се съглася с Вашето тълкуване, съдържащо се в този пасаж:
... България, като съюзник на Германия, прави глупостта да обяви война на САЩ и Великобритания без никаква практическа нужда да се набутва между тези шамари...
Смятам, че истинския, автентичния, верния смисъл на тази "абсурдна стъпка" на Цар Борис Трети да обяви война едновременно и на САЩ, и на Британската Империя е съвършено друг; Царят прави този мъдър и крайно прецизен ход, поема определени рискове (бомбардировките на София и някои други български градове), но с пределно ясно съзнание: като сме в състояние на война с Америка и Англия, България един вид ги "кани" да дойдат да ни окупират; те имат пълното и законно право за това, щото именно ние сме им обявили война.
Същевременно на СССР толкова умният Цар на България не обявява война, което действие може да се изтълкува така: вас, болшевико-комунистите, не ви щем, не щем вие да ни окупирате, ако пожелаете да ни окупирате, ще имате "малкото" неудобство сами да ни обявите война, и тогава ще излезе, че сте агресор и окупатор в истинския смисъл, докато Америка и Англия, след като ние сме им обявили война, имат законното право да нахлуят с войските си у нас, та да ни окупират и да ни спасят по този начин от болшевишкото, от комунистическото зло.
Ето какъв е мисловния ход, замисълът на мъдрия ни и българолюбив Цар - и трябва да признаем, че за малко планът му не се реализира бляскаво; знаем, че Чърчил дълго време настоява Вторият фронт на западните съюзници да се открие на Балканите! И ако мекушавият Рузвелт беше подкрепил умния английски премиер, България щеше да се спаси от болшевишкото зло, а пък планът на Царя на България би се изпълнил бляскаво!
Е, не било съдено да се изпълни неговият мъдър план, и то, трябва да признаем, не по негова вина; царският план, прочее, все пак се изпълни наполовина, в частта си за това, че на СССР се наложи сам да обяви война на България, за да нахлуе на българска територия, което именно и доведе дотам, че България стана жертва на непричинената от нищо брутална агресия на съветския окупатор.
Вие, г-н Инджев, де факто признавате втората част на гениалния царски план, а именно, че Царят е направил така на СССР да се наложи да ни обявява агресивна война за да ни окупира (причинено от така странното на пръв поглед необяване на война от страна на Царство България на третия голям съюзник в тристранната антихитлеристка коалиция!), но ето, за жалост, установявам, че не сте успял да стигнете до автентично тълкуване на първата, още по-важна част от гениалния царски план за спасяване на България от комунистическата чума.
Щото, знайно е и излишно е да се изтъква, че ако бяхме окупирани от западните съюзници, съдбата на България щеше да бъде съвършено друга, каквато, примерно, беше съдбата на Франция, на Западна Германия или на Япония, или на Гърция, примерно. Тъй че бих се осмелил да Ви помоля да вникнете малко повече и да ревизирате прибързаното си заключение, което се съдържа в цитирания от мен абзац от Вашия днешен коментар, а именно:
... България, като съюзник на Германия прави глупостта да обяви война на САЩ и Великобритания без никаква практическа нужда да се набутва между тези шамари...
Мисля, че в контекста на казаното по-горе нещата вече изглеждат съвсем иначе, т.е. опасната, но толкова мъдра дипломатическа игра на великия български Цар Борис Трети за спасяването на България от комунистическото зло трябва, крайно време е вече, да бъде оценена по достойнство и подобаващо, според автентичния й смисъл. Щото Цар Борис Трети даде и живота си за България и е срамно ние, българите, толкова години след смъртта му все още да не признаваме усилията и заслугите му - щото това е една най-грозна неблагодарност!
Пък и иначе ще излезе, че в замяна на това все още продължаваме да робуваме, и то дори без да си даваме сметка за това, на лъжите и фалшификациите на марксистко-комунистическата историография, която биваше натрапвана на българите цели десетилетия, и то с една-единствена цел: да бъде укрита и изопачена до неузнаваемост историческата истина за случилото се с нас в толкова тъжния ХХ век.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар