Получих отговор на своето Открито писмо до проф. М.Балкански, съдържащо крещящ нравствен казус от българския живот; ето какво ми пише уважаваният професор, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:Драги господин Грънчаров,
Вие ми пишете едно отворено писмо... това е много драматично и театрално, аз обичам по-прости, по-ясни, по-искрени и по-чисти отношения с хората, които зачитам.
Като сериозен човек би трябвало преди всичко да проверите дали изобщо съм получил Вашите писма; това е всякога възможно с електронната поща. На 04/01/2012 моят компютър беше пиратиран и остана извесно време без мейл докато запиша нов електронен адрес: Balkanski.minko от gmail.com. Проверете първо дали сте ми писали на този адрес преди да кажете:
"преди няколко месеца с имейл изявих желание да участвам със съобщение в работата на конференцията по абсолютно същия начин изобщо не ми беше отговорено на имейла"
Аз отговарям на всички мейли в реално време дори и на това отворено писмо, което не заслужава отговор когато се обръщате към мен, (аз съм на 85 години и според българския обичай старите хора заслужават уважение) с:
"които са дръзнали да постъпят така с мен, че хората на власт се менят и желанието да се угоди на преходните лица в нея не е израз на кой знае колко разумна, камо ли пък на нравствена позиция".
Аз нито съм дръзнал, защото не зная за Вашите разправии с когото и да е в света, просто защото малко Ви познавам, нито смятам, че е Ваша роля да съдите доколко моите позиции са разумни и нравствени. Обидите не са най добрия начин за общуване.
Щом ме смятате за такъв, какъвто ме, описвате мисля, че най-добре ще бъде да не ме търсите повече.
Поздрави, М.Балкански
Уважаеми професор Балкански,
Аз никого не обвинявам; просто констатирам факта. На Вашия имейл два пъти изпращах заявка, не получих никакъв отговор. Възможно е и да не сте получил писмата, това наистина е твърде възможно в интернет. Когато допуснах такава възможност (защото при предишни мои писма сте ми отговарял), се поинтересувах на какъв друг имейл мога да пратя заявката си; писах на г-н Явор Киряков, пак мълчание. Реших още веднъж (за всеки случай) да пиша, пак мълчание. При това положение реагирах с моето Отворено писмо, защото, не крия, бях твърде много смутен.
Както и да е. Сега се оказва, както съдя по Вашето писмо, че съм нежелан на конференцията вече заради това мое Открито писмо; един вид сам съм си крив и виновен за неучастието ми; поне нещата се изясняват и вече има основателен мотив. За съжаление, имах доста наивни очаквания относно възможността за едно пълноценно сътрудничество и за добри перспективи в отношенията между Сдружение МЕГО и списание ИДЕИ, примерно. Но, уви, това се оказа нереалистично.
Забелязвам обаче интересна закономерност: когато преди около година шефът на настоятелството на Нов български университет проф. Богдан Богданов изрази готовност за сътрудничество между университета и списание ИДЕИ и преговорите в това отношение след наша среща напреднаха в голяма степен (оставаше да се уточнят някои подробности), в един момент в отношението на НБУ настъпи неочакван поврат; предполагам, това се дължеше на влияние от страна на бившия ректор на НБУ, мой така любезен състудент, вече Министър, именно С.Игнатов.
В сегашния случай си правя следния извод (понеже допускам, че е наистина възможно моите имейли до Вас да не са пристигнали): г-н Киряков толкова упорито не отговаря на имейлите ми, че това може да се възприеме като индикация, че все пак и въпреки всичко е възможно да има "височайша" воля, произтичаща от свитата на Министъра за това щото лицето Ангел Грънчаров да не се появява в близост до управляващото образованието лице. Явно г-н Игнатов и като Министър продължава да е също толкова капризен и суетен - какъвто си беше и като студент. Е, няма да се появя, а в мое лице няма да се появи един последователен критик на административно-командната система в българското образование, която, за жалост, си стои съвсем непокътната ето вече 22 години след 1989-та година...
Във всеки случай моля да приемете извиненията ми за съвсем неволно получилото се недоразумение: пасажите от моето писмо, които Вие сте приел така лично, съвсем не са насочени към Вас; това даже не съм си го и помислил и не мога да си го помисля.
Желая Ви ползотворна конференция и нови успехи във Вашата благородна дейност!
С поздрав: Ангел Грънчаров
ЗАБЕЛЕЖКА: С това писмо приключвам темата. Искам само да обърна внимание върху следното: дори и в ерата на комунизмо-социализма никога не ми е отказвано участие в научни конференции, но ето, в наше време този прецедент се случи; де факто ми беше отказано участие в научна конференция, организирана от независим частен институт, което пък иде да покаже, че за своеволията на настоящата власт едва ли вече има някаква преграда.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар