Драги г-н Дечев,Позволих си под формата на добронамерен жест да публикувам в блога си рекламния плакат на новия вестник СВОБОДЕН НАРОД, първия брой на който, както научавам, предстои да излезе след два дни. Държа да уточня за читателите на блога си, че правя това съвсем безкористно - и независимо от рисковете, примерно да бъда обвинен, че, да речем, съм се "продал", че го правя по користни подбуди. Не, правя го по най-идеални и ценностни подбуди, което именно и представям със следните думи:
След като свободата ни намалява с всеки изминал ден - особено пък в сферата на медиите! - си заслужава всичко, което дори само претендира, че е свободно, да бъде подкрепено! Свободата стана най-дефицитна и луксозна стока в свидното ни Отечество, та затова...
С жеста си искам да покажа, че и такова едно поведение, обусловено само от идейни и ценностни подбуди, е все пак възможно в прогизналата от сметкаджийство, нечисти съвести и продажност медийна среда у нас. Да, добре знам, че такова едно отношение изглежда, на фона на определящите тенденции, толкова странно и парадоксално, че неминуемо ще бъда заподозрян в корист. За успокоение на възмутените ще кажа:
Е, не съм получил и стотинка за тази реклама, каквото и да си мислите, това е самата истина! И не ща да получа нищичко, не сме длъжни всички да сме непременно продажници и сметкаджии!
Г-н Дечев, пишейки този текст, воден от изцяло нравствени подбуди, в съзнанието ми се появи обаче следната мисъл: не е ли възможно все пак под някаква форма сътрудничество между в-к СВОБОДЕН НАРОД и първия и единствен засега свободен блогърски и граждански вестник, който моя милост издава със свои вече четвърта година, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ? Ето, аз показвам, че съм готов да си подадем ръка, да си сътрудничим, пък Вие преценете дали ще я поемете...
Вярно, в-к СВОБОДЕН НАРОД декларира, че ще бъде един ляв, именно социалдемократически вестник; в-к ГРАЖДАНИНЪ е един вестник с дясна и антикомунистическа тенденция; но социалдемократите по принцип са значително по-десни от социалисто-комунистите, ето, значи имаме пресечни точки в идейно отношение. Какво тогава пречи да си сътрудничим?
Как, под каква форма можем да си сътрудничим ли? Ето как аз си представям това сътрудничество.
На пазара - крайно стеснен поради злоупотреби, поради дискредитираност и морална нечистоплътност на поръчковата "журналистика", завладяна при това или купена от олигархичната ченгесаро-кагебистка преса - има все пак доста вестници, които обаче по моя преценка са твърде бедни в съдържателно-смислово отношение. Тоест, сполетяла ги е тсъщо така и свестни автори. По тази причина страниците на един стандартен днешен български вестник са така безсъдържателни, че по-добре щеше да е изобщо да ги оставяха бели, вместо да ги пълнят със словесните бълвочи на напористи студентки по журналистика, единственото желание на които е да спечелят парици или да привлекат благоразположението на собственика. Така не се прави вестник. Тоест, прави се, ала се прави жалко подобие на вестник.
Та в тази връзка екипа, който списваме в-к ГРАЖДАНИНЪ, бихме могли всяка седмица, ако Вие се съгласите, да пълним с наши материали като начало една страница, а по-нататък, при желание, и цял подлистник от 4-ри страници. Това ще разнообрази идейната платформа на вестника, ще й придаде плуралистичен характер и, разбира се, ще разшири читателската аудитория на вестника, т.е. влиянието му. Не знам, аз това предлагам, пък Вие си решавайте. При това заявявам, че не желаем никакви парични компенсации за списването на тия материали, т.е. наистина го правим единствено заради идеята.
Това исках да Ви кажа. Желая Ви успех с партията и с вестника! Има нужда и от такава партия, и от такъв вестник!
С уважение: Ангел Грънчаров, философ, блогър
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар