Предвид - доколкото разбирам - предстоящото обсъждане и приемане в Парламента на най-новия проект на последния "съвършено нов" и "изцяло революционен" Закон за училищното образование в обществото, да предположим, ще се заговори повече за проблемите от тая сфера. Което е шанс да бъдем евентуално чути и ние, дето не сме спирали да говорим и да пишем по тия проблеми - и на чието говорене и писане абсолютно никой не обръща внимание, понеже у нас си действа принципа "Кучетата си лаят, керванът си върви!", обогатен с един друг, именно, че образованието е нещо като деветата дупка на кавала. Та по тази причина в последно време, от два-три дена, в съзнанието ми се върти идеята да напиша две неща, ето какви:Първо, предвид някои мои проблеми и главоболия в качеството ми на деец на образованието (аз писах вече за това няколко пъти) ми се налага да напиша нещо като доклад, с който да запозная "отговорните институции", пък и обществото или обществеността с някои фрапиращи и невероятни дори явления, с които се сблъсквам в непосредствения училищен живот. Но ми се иска да поставя тия многоречиви примери в контекста на цялото, на цялостната ситуация, която е налице - и която тече пред очите ни, пред очите на тия, които по някакъв начин сме свързани с училището. (А като помислим малко ще открием, че едва ли има чак толкова щастлив българин, който по никакъв начин изобщо не е свързан с училището; всички сме свързани, било като ученици, било като учители, било като родители, било като родители на родителите, било като чиновници от образователната администрация и пр.) Та идеята, която ми се мержелее "на хоризонта", сиреч, в съзнанието ми, е отново да седна и пак да пиша за толкова тежките проблеми в училищната сфера, в сферата на училищния живот, като ще "освежа" иначе тежкия анализ с някои направо забавни в абсурдността си примери, взети от непосредствения живот, примери, касаещи ме мен лично - бидейки учител по философия в една гимназия.
Много съм писал по тия проблеми в годините - виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ - но се налага да се пише още, тъй като ситуацията вече приема крайно хипертрофирани, направо фантастични в абсурдността си форми; лудостта сякаш е вече в апогея си! Та значи в близките дни ще седна и ще напиша своето изложение, което смятам хем да го пратя за сведение до по-висшестоящите инстанции (Министъра и Инспектората), хем да го прочета на предстоящия педагогически съвет в училището, в което работя, хем да го публикувам в интернет, та да запозная и обществеността със случващото се, та белким тая блажено почиваща си общественост в един момент се обезпокои поне малко повечко - стига да допуснем, че изобщо някога се е била обезпокоила по тия въпроси, щото образованието на собствените ни деца у нас наистина винаги е било нещо като грижа тъкмо за "последната дупка на кавала"!
На второ място от доста време все не намирам сили още веднъж да седна и да напиша забележките си по представения от Министерството Проекто-Закон; вече писах по тия въпроси, но темата е огромна и още много трябва да се мисли, пише и обсъжда. Много е трудно да се обхване с един поглед цялото това стълпотворение от проблеми и абсурди, които е сътворила усърдната като къртица министерска образователна бюрокрация, представила в Парламента упоменатия проект за закон. Размишлявайки напоследък върху тия проблеми съзрях ето такъв изход от иначе неразрешимата задача да се подложи на цялостен анализ целия прокто-закон: просто трябва да се откроят няколко по-важни или водещи "проблемни ядра", около които да се съсредоточи интереса и дискусията, а пък ако се вникне по-задълбочено в тях, тоест, ако се намери някакъв що-годе разумен изход в решаването на тия казуси, то едва на тази почва всичко останало в един момент ще си намери собственото, адекватното решение - в светлината на открития принципен подход. И ето, реших да пиша тия дни върху един-два такива възлови проблема, предизвикани от постановления на проекто-закона, остава само да намеря време и душевно спокойствие та да осъществя замисъла си.
А сега да подхвърля по нещичко и за двата замислени текста. За първия, за "доклада", в който ще се опитам да поставя някои най-крещящи проблеми и абсурди на училищния живот, ще съсредоточа главното си внимание върху изявяването на връзката между съществуващи и наложили се методики и подходи за учене, от една страна, и крайно тежкото положение с дисциплината на учениците - от друга. И понеже цари пълен хаос дори в представите на участниците в тия процеси, именно учители и ученици (да не говорим пък за мениджърския персонал, директорите, който е безнадеждно откъснат от потребностите на времето, в което живеем), възникват напрежения, пред чиито парадоксалност и конфузност човешкият разум направо немее. Ето един малък пример за това какво става дума. Искам да ви покажа какво е това популизъм в сферата на училищния живот и колко вреден може да е той.
Популизмът е модно явление, ето че той вече се приюти и в училището - прескачайки от актуалната политика. Давам следния пример.
Във всяко училище има ученици, близки до администрацията, които, така да се каже, са по-активни и ангажирани, вършат нещо като обществена дейност, едно време ги наричаха "комсомолски актив", а днес, да речем, ги смятат просто за "активисти". Тия ученици, примерно, се изявяват в ученическите съвети, в организирането и провеждането на казионните представителни мероприятия, в научно-техническото творчество, в спортните изяви на училището, в художествената самодейност и пр., вярвам, разбрахте какво имам предвид. Останалите ученици, дето не са изобщо активни, са нещо като "втори разред", докато тия, активистите, имат и известни привилегии. Та ето какъв интересен казус се заформи във връзка с отношението на училищното ръководство към тия наистина "по-специални" ученици.
То иначе винаги си е имало напрежения когато, примерно, треньорът на училищния футболен отбор тръгне в края на срока и на годината да кандърдисва по-"несговорчивите" учители да пишат на футболистите някаква що-годе прилична оценка, ей-така, щото това е "наше момче", спортист, вдигал имиджа на училището, имал заслуги и пр.; е, не е влизал в часове, ама нали все пак трябва да проявим разбиране, не може да се носят две дини под една мишница и пр. Това си се случва във всяко училище, разбираемо е, въпреки че прави недобро впечатление на останалите ученици, на "балъците", които трябва да залагат да учат, при положение, че има и втори начин за уреждане с добри оценки; въпросът е принципен, етичен и засяга представите ни за справедливо и несправедливо. И така, ще разкажа на мен лично какво ми се случи, като ще вплета случката в цялостното отношение на училищното ръководство към мен, за което писах напоследък.
Знаете, че директорката ми отне два месеца преди края на учебната година не един и два, а цели 4 класа - и ги даде на друг, по-сговорчив, щото е прекалено зависим, преподавател. Имало, представете си, жалби срещу мен, жалби на ученици и на родители, затова ми ги били отнели. Отначало възприех тази случка като гръм от ясно небе, оказа се обаче, че нещата са значително по-иначе; ето как именно стоят нещата. Убеден съм, че не сте могли и да предположите това, което сега ще ви кажа; явно вече всичко е възможно щом популизмът се настани като водещ импулс в поведението на едно училищно ръководство.
Аз преподавам философски предмети. Те минават за "лесни" и "второразрядни", да не кажа дори "треторазрядни" предмети; министерството ги слага в една група с... физическото възпитание - и пеенето и рисуването (преди да ликвидират пеенето и рисуването като учебни предмети). И ето, в края на миналата учебна година като нанесох оценките за годината бях привикан от директора и една от заместник-директорките и ми се каза "да взема да направя нещо" и да повиша оценките на една групичка от "активистки", от активни ученички, "наши момичета", от оная именно категория, за която писах по-горе. Първо моя милост изкара акъла на училищното ръководство и на упоменатите активистки като заяви, че вече е много късно, оценките вече са нанесени в дневника, нищо не може да се направи, да са мислили по-рано. Но след като "най-човешки", пък макар и през стиснати зъби бях "помолен" от всесилните администратор(к)и, кандисах на това: добре, нека да научат, да се подготвят, да дойдат, да ги изпитам, евентуално ако се представят добре, може и да повдигна оценките им.
Така и стана. С крайно неудоволствие тия активни ученички се явиха при мен, видях какво са учили, е, вдигнах им с една единица оценките, ама пак не получиха мечтаните шестици. И аз забравих за случая, ала ето, някои не са го били забравили. И за да не се получи нещо подобно пак, директорката предвидливо два месеца преди края на учебната година смени направо преподавателя, т.е. моя милост - само и само нейните приближени ученички да имат заветните шестици! Какво ще кажете, предполагали ли сте, че чак такова нещо е възможно?! Е, било възможно, аз, дето имам вече 30-годишен стаж като преподавател в образованието, средно и висше, доскоро не съм си мислел, че това е възможно, ето, стовари ми се на главата, оказа се, че не само е възможно, ами е и действително!
Та "лошият", несговорчив субект Ангел Грънчаров беше махнат тъкмо от класовете, в които училищното ръководство има твърде много активистки! А сега ще ви кажа продължението на историята, то също е любопитно.
На учителката, която ме замести, външен човек, който си търси работа, т.е. човек, поставен в крайно унизително положение и затова готов на всичко, се наложи в тая ситуация да стори единственото, което й остава: за да имат мечтаните шестици близките на ръководството активистки тя писа шестици абсолютно на всички ученици! Ей-така, отгоре до долу в дневника само 6-ци! Какво да прави, няма друг начин; наложи й се да стане, да играе ролята на щедра душа. Има една руска телевизионна реклама за шоколад, която е под мотото "Россия - щедрая душа!". Е, тази преподавателка, доколкото ми е известно, не е рускиня, но знае ли човек?!
Понеже аз възразих твърдо против такова едно отношение и поведение на самозабравили се администраторки, бях също така наказан със санкции: примерно, завчера, в четвъртък, в три поредни часа две директорки (без инспектор, както е редно) ми бяха на посещение в часовете! Бях принуден да пиша писмени обяснения за "нарушенията", визирани в хипотетичните жалби против мен (които още не са ми представени, за да зная в какво именно ме обвиняват, само са ми четени избрани абзаци от тях от самите директорки), което е част от стандартната процедура за дисциплинарно наказание на учител, включително и за уволнение. Ей-такива мили неща се случват в нашите родни училища. А какви ли други неща се случват, а ние за тях не знаем, защото жертвите не са с манталитета на Ангел Грънчаров - и страхливо си мълчат?!
Та ще пиша непременно по тия проблеми съвсем скоро. А пък по втория момент, именно касаещ обсъждането на постановленията в Закона за училищното образование, мисля, че един такъв възлов момент, на който най-напред трябва да обърнем внимание, е как да се демократизира училищния живот, т.е. как да се прекратят своеволията на директорите, произтичащи от тяхното всевластие. В момента директорите на училища са малки диктаторчета, които си правят каквото им скимне, а пък за да си имат комфорт, преследват и гонят безпощадно всичко, което има дързостта да им се противопостави. За никаква демокрация в училищния живот не може да се говори. За жалост, и новият закон нищо реално не предлага в това отношение, ами залага на командно-административния принцип: директорът коли и беси, в него е и ножа, и сиренето, и всичко, а пък всички са принудени да му се подмазват, стига да искат да оцеляват. Крайно унизителна ситуация, какво ще кажете и за това?
Много често преследванията на учители, пък и на мениджърски персонал, са и политически обусловени: гербоваците се наместват по безпардонен начин в тази сфера и действат както и подобава за мутри. Напоследък текат политически обусловени процедури за уволнения, примерно, на директора на спортното училище в Перник г-н Райчо Радев, философ, на чиито пост местни активисти на ГЕРБ са хвърлили лакомо око. В Сливен пък вече беше уволнен един учител по философия, привърженик на по-модерните методи на преподаване, когото училищните администратори се опитаха първом да го изядат ако може даже с дрехите, а пък после, като срещнаха отпор, му видяха сметката по най-баналния начин: вгорчиха живота му така, че да приеме като избавление уволнението по "взаимно съгласие". И други такива случаи има. Един от тях е и спешната подготовка за моето по-скорошно уволнение, за което има надлежни инструкции и отгоре, дори нищо чудно и "най-отгоре", предвид блогърските ми "своеволия"...
Спирам дотук. Хубав, приятен и слънчев уикенд ви желая! Прощавайте ако има нещо. Дано не съм ви навредил да си развалите прекалено настроението като се позамислите...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар