Събуди се, човеко, и мъдър бъди!

Всички очи виждат различно, за един предметът се явява в една форма и цвят, и в различни за друг. И тъй вечният огън от цвят в цвят се променя и никога не е същият на другия ден. Затуй аз, Тот, казвам от своята мъдрост, че човекът е горящ огън в нощта; никога не скрива го завесата от мрак, никога не скрива го завесата на нощта.

Слушай, човече, и навлез в тази мъдрост: къде свършват име и форма? Само в съзнанието, невидима, безкрайна сила, ярко сияние. Формите, които създаваш, след като проблеснат в твоето съзнание, са наистина следствия от твоите причини.

Човек е звезда, към тяло привързана, докато борбата му със свобода не се увенчае. Само в борба и с тежък труд в новия живот звездата в тебе ще пламне. Който знае началото на всички неща, свободна е звездата му от царството на нощта. Помни, човече, че всичко, което съществува, е само друга форма на това, което не съществува. Всеки живот преминава в друг и ти няма да си изключение.

Спазвай Закона, защото всичко е закон. Не търси това, което няма закон, понеже то съществува само в илюзиите на чувствата.

Мъдростта върви към всичките си деца, стига те към нея да вървят.

През всички векове светлината е била скрита. Събуди се, човеко, и мъдър бъди.

Често извършвах тайния преход в дълбокото, търсех Светлината, която живот дава на хората. Там под вечно живото Цвете на живота търсех аз сърцата и тайните човешки. Открих, че човекът в мрак живее, скрита за него е светлината на великия огън.

Живот те в тях имат, макар живот, който живот не е, свободни от всичко са Господарите на Цялото. С тях дойде и Логос, инструментът на властта им над всичко. Широко е лицето им, макар в незначителност скрито, във форма оформено, познато, но непознато.

Три ключа държи на цялата скрита магия, създател е той на Залите на смъртта; сила излъчва, в мрак е обвит, връзва душите на децата човешки; мрак праща, връзва душевната сила; той властва над негативното в децата човешки.

Четири е този, който силата взима. Властелин е той на живота на децата човешки. Светлина е тялото му, пламък е образът му; освободител е той на душите на децата човешки.

Пет е учителят, Властелинът на цялата магия - Ключ към Света, който славят човеците.

Шест е Властелинът на Светлината, скритият път, част от душите на децата човешки.

Седем е Властелинът на простора, господар на Пространството и ключ към Времената.

Осем направлява напредъка; измерва и уравновесява пътуването човешко.

Девет Отецът е, огромен е образът му, формира и променя Той от отвъд безформието.

Медитирай върху символите, които ти давам. Ключове те са, но за човеците скрити.

Вечно стреми се нагоре, Душа на утринта. Обърни мислите си нагоре към Светлина и Живот. Намери в ключовете на числата, които ти давам, светлина и пътека за живот към живот.

С мъдрост търси. Обърни мислите си навътре. Не затваряй ума си за Цветето на светлината. Помести мисъл-форма в твоето тяло. Мисли за числата, които водят те към Живот.

Чист е пътят на дарения с мъдрост. Отвори вратата на Царството на Светлината.

Излей твоя пламък като Утринно слънце. Не допускай мрак, но живей в деня.

Приеми ги, човеко, като част от съществото ти, Седмината, макар да не са те това, на което приличат.

Отвори се, човеко! Изпълни се с моята мъдрост. Следвай пътя, по който те водя.

Мъдри учители, Утринно слънце, Светлина и Живот за децата човешки.

Тот, Трети Изумруден скрижал, Ключът на Мъдростта

Това е пътят! Вървете! Лесно ще ви е в Това Време! Леки да сте с вечен Живот!

ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът намерих на страницата на Владимир Данаилов във Фейсбук. Още информация виж тук: ПРЕДГОВОР към оригиналните Изумрудени скрижали на Тот

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.