Ето че учебната година все пак свърши. Беше напрегната, тежка, но, да се надяваме, и плодотворна. Противно на онова, което обикновено се смята, ние, учителите (е, не всички де, но някои), сме най-много заети когато сме уж свободни: даже и когато сме в отпуск, работата ни е такава, че много размишляваме, мислим и премисляме какво сме постигнали, докъде сме стигнали и накъде искаме да поемем, търсим нови и нови неща, полезни за обучението на младите, четем, за да вдигнем нивото си и т.н. Поне при мен е точно така: най-много работя когато съм в "почивка". И ето, още незапочнала, си правя най-различни планове с какво да изпълня времето си по време на своята "почивка".Най-напред тия дни ще трябва усилено да поработя върху новата книжка на списание ИДЕИ, която трябва да излезе до края на юли. Списание ИДЕИ е списание преди всичко за младите хора, то работи за тяхното духовно и личностно израстване и заякчаване. А след това имам два нови проекта, по които, живот и здраве да е - и стига Бог да ми даде сили! - ще трябва здравата да поработя това лято.
Най-напред в съзнанието ми се мержелее идеята да напиша книжка, в която да изложа своите разбирания за най-добрия начин, по който трябва да става обучението по философия. Понеже напоследък констатирам, че много хора не успяват да вникнат в смисъла на това, което правя, ето, налага се отново и отново да представя своя метод на "преподаване", над който работя вече десетилетия. Освен че съм написал и издал (някои вече в 4-ри издания) учебни помагала по всички философски предмети (6 на брой са тия предмети), които се изучават в гимназиалния курс по философия, аз много съм работил и по практическото приложение на методологическите си идеи в реалния учебен процес. Естествено е, че не срещам никакво разбиране - а опази Боже пък подкрепа! - от родните администратори в образованието, разните му там инспектори и пр., напротив, обявен съм за най-зъл враг на "законовите норми" за един банализиран типов учебен процес. Но аз ще пиша не толкова за да обясня на инспекторите какво правя и защо така го правя, а на го обясня на ония, които са изправени пред същите проблеми, именно учителите, които търсят нови и модерни подходи, а също така и учениците, на които им е писнало от едно неподобаващо, несъвременно отношение към това, което се нарича "учене", "обучение" и "преподаване". Понеже, ако не знаете, в методологическо отношение представите, от които се (ръко)водят предимно в българските училища, са на нивото късно средновековие, ако не и още по-рано. Крайно демодирали и анахронични са тия представи, аз много съм писал по тия въпроси, примерно в книгата си със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, в други книги (премерно книгата Истинският университет, която излезе наскоро в две части) и също така и в поредици от статии, публикувани в този блог. Ето защо се налага да се провокира дискусия по тия проблеми, крайно време е вече, щото летаргията, унилото вегетиране, в което пребиват почти поголовно в българските училища, е крайно време да бъде смутена. Знайно е, всичко ново на този свят има ефекта на взривяването на мощен снаряд над блажено заспал и похъркващ си град. Е, точно този ефект търся аз: стряскане, събуждане, вцепеняване от уплах и тревожност. Може да звучи претенциозно, но е самата истина.
Та новата ми книга, по която ще работя това лято, ще носи (засега, условно) заглавието Моите идеи и подходи в обучението по философия (разбира се, в процеса на работа ще се роди по-удачно заглавие). Аз и досега съм писал по тия неща (виж примерно Експеримент в училище по посока на реалната свобода, или Две "анархистични" нововъведения в училище, също така, да речем, Всичко в българското образование следва да бъде коренно променено и поставено на нови начала и т.н., в този блог могат да се намерят още много текстове в тази посока), но сега ми предстои систематично и цялостно да изложа разбиранията и иновациите си по посока на повдигане на ефективността и модернизирането на учебния процес по философия.
Прочее, преди две години във Философския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" разговарях със зам.-деканката по тия мои инициативи и тя ме посъветва да седна да поработя и да ги представя под формата на дисертация; тъй че нищо не пречи да придам една такава, тъй да се рече, по "научна" или академична форма на книгата си, щото в тоя свой живот аз много дисертации написах, ала нито една не опитах да защитя - щото, да си призная, не виждам особен смисъл в това. Но защо пък да не съчетая, както се казва, приятното с полезното, и книгата ми да има и формата на поредна моя дисертация.
Този е първият ми проект, над кой ще запретна ръкави тия дни. Само искам малко да си почина от напрежението в последните дни и започвам. А вторият ми проект е да се захвана да напиша книга на руски език под (условно засега) заглавие Кратко изложение на моята философия, за което много настояват мои приятели в Русия. Приятели, с които поддържам връзка още от студентските си години. Ще каже някой: защо на руски ще пишеш тая книга? Ще отвърна така: ще го сторя, защото нали неслучайно в Библията е написано "Никой не може да бъде пророк в собствената си родина", е, тъй като философията е родствена в някакъв смисъл на пророкуването, ще се опитам да емигрирам в една друга, близка ми страна, и то не толкова за да бъда признат за "пророк", а за да избягам от злобата и завистта, която, за жалост, цари в отечеството ни.
Да, много, прекалено много тъпа злоба и завист цари в отечеството ни, не зная дали сте го усетили на собствен гръб; аз толкова съм го усетил, че ми се гади вече от злоба и завист. И от тази гледна точка много добре разбирам всички ония, които емигрираха не в един духовен план, както се глася аз да го сторя, а в цялостен, истински, действителен план: взеха си шапките и се махнаха оттука - и правилно постъпиха. Защото, за жалост, у нас е така: колкото една личност е по-талантлива, толкова на нея повече й се пречи, толкова по-ненавистна също така е тя; най-щастливи у нас са тъкмо некадърниците, наглеците, безличниците и простаците - тук е раят за тях. Та на това именно основание решавам да емигрирам в Русия (само духовния смисъл), постепенно поне философските си текстове да почна да пиша предимно на руски, да се захвана, доколкото имам сили, и да преведа някоя от основните си книги на руски, да опитам да я издам в Русия, щото, каквото и да говорим, Русия е култура от световна величина, а България, за жалост, не е. България продължава да си е една културна провинция, едно село в културно и в духовно отношение. "Културно" ли рекох? Простете за алогизма...
Това исках да кажа тази сутрин. Нещо лично сякаш написах, но пък, според мен, е важно, понеже не е само лично. Написах тия неща понеже показват как се чувства един български интелектуалец, един пишещ човек като мен в този отрязък от историята ни, в който всички ние живеем. Е, как се чувствам, аз го пиша най-искрено, та да се знае. Пиша само истината, така, както аз възприемам и виждам нещата. Не мога, като философ, да претендирам, че моето разбиране, виждане, възприятие е "абсолютно" или "единствено", напротив, много желая да вляза в съприкосновение и дискусия с други принципни разбирания по същите проблеми, но пък ето от това няма да се откажа никога: няма да се откажа от своето суверенно, бих казал от своето свещено право да имам собствено виждане, възприятие, преценка, разбиране. И не само да имам, ами и най-свободно да го изразявам - по всички начини, по които аз смятам за уместни. Оказва се, че в нашето болно време някои хора и това даже не могат да разберат: че всеки от нас има право нда има свое собствено виждане, възприятие и преценка, и не само има, но и може свободно да го изразява, защищава, провежда и т.н.
И също още едно нещо не може да се разбере - и с това вече наистина завършвам - че ценността на нашите виждания, възприятия, разбирания и пр. съвсем не зависи от ранга, който ние заемаме в социалната и властовата структура. Не е обезателно по-мъдър да е оня, който е по-висшестоящ, няма такова нещо, властта, социалното няма отношение към тия неща. Така че ония, които се попикават (простете за думата!) от възторг и екстаз когато говори началството, нека да опитат поне малко да осъзнаят колко са жалки - и нещастни...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар