Как живее един философ, интелектуалец, човек на духа

Публикацията ми от днес под заглавие Никога няма да се откажа от своето суверенно и свещено право да имам собствено виждане, възприятие, разбиране предизвика интересен отзив, на който ми се иска да придам самостоятелно значение чрез отделната му публикация, та да стигне до повече хора. Темата е превъзходна; ето този отзив заедно с мой коментар; ще ми е интересно и други хора да коментират, за което ги призовавам:

Как би трябвало да прекара ваканцията един философ, интелектуалец, човек на духа? Да се обърнем към античните автори:

Свободното време (грц. schole, лат. otium, нем. Muße, англ. leisure), според Цицерон „otium cum dignitate“ (достойно прекарано свободно време в уединение), противопоставено на „negotium” – работа, труд - за гърците и римляните е абсолютно необходима предпоставка за философски занимания, писане, четене, научна работа и наслада от изкуството. Щастието на човека не се състои в безделието, а в свободата от трудова дейност. Свободното време е предпоставка за човешки и политически качества. Поради това заетите в производството роби, занаятчии, селяни и работници нямат дял в свободното време и са лишени от човешки атрибути. Развитие на тяхната личност чрез работа е невъзможно.

Ежедневието в Етрурия (респ. Долна баня)

Гай Плиний (61 или 62 до ок. 113) - писмо до своя Фуск – привет!

Питаш как разпределям деня си в Етрурия през лятото.

Събуждам се, когато искам, понякога на изгрев слънце, често по-рано, но никога по-късно. Прозорците остават затворени. Чудно е как в тишината и мрака, далеч от всичко, което дразни, освободен и задълбочен в себе си, не подчинявам разума на очите, а очите – на разума; когато не могат да виждат друго, те виждат същите неща, които и разумът.

Ако нещо съм захванал, обмислям го, и то дума по дума, като че пиша и поправям, ту повече, ту по-малко, според това дали ме затруднява, или не съчиняването и запомнянето на пасажите. Викам писаря, прозорците биват отворени, и му диктувам това, което съм оформил в съзнанието си. Отива си, а после отново го викам и пак го отпращам.

Към четири или пет часа (времето ми не е точно определено) – според това какъв е денят, се отправям към терасата или покритата колонада и пак продължавам да обмислям, и пак диктувам. Качвам се на колата. И тук правя същото, което върша, когато лежа или се разхождам. Напрегнатият ми труд продължава, макар че самото разнообразие го облекчава. Поспивам, след това се разхождам, после прочитам реч на гръцки или латински, ясно и внимателно не само заради гласа си, но и заради стомаха – еднакво укрепва от това и едното, и другото. Отново разходка, разтриват ме с масла, играя упражнения, къпя се. По време на обеда, ако съм с жена си или с някои приятели, ми четат. След обеда – слушам изпълнение на комически актьор или свирач на лира. Веднага след това се разхождам с близките си хора и някои от робите (между тях има и високообразовани).

Така в най-разнообразни разговори вечерите стават дълги, а денят, колкото и да е дълъг, бързо минава.

Понякога някои неща в този ред се изменят. Защото, ако дълго съм лежал или съм се разхождал, веднага след съня и четенето не се качвам на кола, а яздя кон. Така разходката е по-енергична, а ми губи по-малко време. Идват приятели от най-близките селища и отнемат част от деня, като навреме прекъсват заниманията ми и ми помагат да се отморя по-бързо. Понякога ходя на лов, но не без табличките (восъчните таблички, т.е. бележниците на римляните), за да не се върна празен, ако не уловя нищо. Отделям време и за селяните – според самите тях – недостатъчно. И техните селски жалби ме карат да ценя още повече моите литературни занимания и задълженията ми в града.

Ангел Грънчаров каза: Интересен текст сте написал. Интелектуалните свободни занимания на философа в наше време пак изпълват времето му извън "работата", т.е. онази дейност, която е необходима за изработването на средства за прехрана (като преподаване на "службата", в училище, в университета и пр., където се работи за заплата и пари). Но в древността като труд се е разбирало времето, в което се работи за задоволяването на материалните нужди - а философ е оня, който е свободен от такава принуда (според дефиницията на Аристотел умственият труд е възможен когато човек е свободен от грижата по задоволяване на материалните нужди). Даже Сократ е бил свободен от работа по задоволяване на материалните нужди, т.е. бил е един "безделник". Значи се е искало пълна освободеност от тази принудителна дейност по изработване на средства за съществуване, която в наше време на такива като мен, дето не могат да си позволят да бъдат изцяло свободни интелектуалци, заема голяма част от времето. Излиза, че ние сме философи (интелектуалци) в същинския смисъл едва когато сме в летен отпуск от работа. в другото време сме наемници, или сме... умствен пролетариат.

Тоест, изпълването на свободното време с съвсем свободни и творчески занимания е онова, което мами на хоризонта, но трудно бива постигнато, щото дори и да пише една философско книга, в наше време пишещият го прави не толкова само да изрази духа си, а с оглед и да произведе "умствен продукт" за пазара, което пак служи в крайна сметка за оцеляването му. Което и показва, че същинска и изцяло свободна интелектуална дейност на философа в античната представа в нашето пазарно време е невъзможна. Или е възможна ако философът е богат човек (като Шопенхауер или като Толстой) и е свободен от грижи по осигуряване на материалните нужди, а пък масовият случай е този на Достоевски, където творчеството е подчинено на грижата по осигуряването на материалните нежди; именно затова Достоевски се е отдавал на хазарт - за да спечели оня 1 милион, който му е нужен, за да има свободата да твори истински, без грижи за материалното. Моя милост също в последно време се улавя, че поради липса на други възможности съм започнал, срам не срам, да играя... тото, пак със смътната надежда един ден да спечеля един или някой и друг милионец, та да имам в пълния обем жадуваната свобода да пиша както повелява моя дух. Това, разбира се, е една химера, но много показателна химера...

А когато съм свободен изцяло (през ваканцията) изпълвам времето си с ето тия неща: да чета хубави книги (примерно една трета част от времето), тук се включва също така и времето за ровене и четене в интернет; да пиша (също една трета част от времето), като често и пиша, бидейки в интернет, на компютъра в къщи или на лаптоп сред природата, а една трета част остава за разходки, за любуване на природата (включително и когато съм на плаж на реката, предимно река Марица в Долна баня, или река Чая когато съм тук, в Пловдив), т.е. за зареждане със сили в общуване с природата (и по-рядко в разговори с хора).

Най-тежкото за философ като мен е липсата на среда за общуване с философи, разбира се, имам неколцина пирятели, с които си обменяме мисли по скайпа примерно или по-рядко като се срещнем на живо, но тия хора живеят предимно в София. Това е в общи линии. Не мога да го опиша сочно като Гай Плиний, но той е живял в съвършено друго, значително по-истинско според жизнената си пълнота време...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...