Само преди една седмица ние празнувахме 24 май Ден на Просветата и културата и на Славянската писменост. Този най-български празник за всяко гордеещо се българско сърце. Да, и с право, защото ние, българите, имаме богато културно-историческо наследство. Този празник е нашият символ на достойнство, богата духовност и традиция. И ето пак е събота, много слънчев и прекрасен ден!
Още от сутринта в училище чуруликаха детски превъзбудени гласчета. Залата за тържества беше уютна и с вкус украсена от сръчните ръце на баби и майки. Навсякъде се виждаха рисунки и творби на учениците. Усмихнати и разноцветни балони, цветя, пеперуди, дори и надпис собственоръчно изработен от учениците ни „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!“. Невероятна красота и настроение изпълваше сградата.
Забързани родители, баби, дядовци, братчета, сестричета и много, много гости прииждаха и напълниха залата. Децата излязоха на сцената като пърхащи пеперудки. Изведнъж зазвуча музика и Венци Перфанов запя: „Добър ден, приятелю мил, ... добре дошъл на нашето тържество...“, след него се спуснаха две прекрасни феи - Анна Добрева и Никол Танева с кошници в ръка и подаряваха по една „българска роза“ на всички присъстващи. Красота и финес – това са нашите български деца!
А ето, че след малко бате Незнайко излезе на сцената. И заваляха едни въпросчета към най-малките ни учениции... та нали той иска да знае всичко. После Незнайко поиска помощ от по-големите ученици на въпроси и гатанки, които ама много, много го затрудняват. Например какъв ден е днес и какъв български празник има на 2-ри юни, какъв ден беше вчера и какъв български празник има на 1-ви юни и т.н. Но всичките тези въпроси и гатанките не затрудниха, ама никак не затрудниха учениците от Българско училище „Нов Живот“. И Незнайко констатира „Брей, брей, тези деца много, ама много знаят!“.
Децата от детска градина „Дъга“ пък изиграха едно весело хорце с песничка „Лаленце се вие“. Последва сценка „Патилания“. Присъстващите имаха удоволствие да се срещнат с Весела Патиланка, Баба Цоцолана и Баба Недка, разбира се в съвременен актуализиран вариант, свързан с желанието за масово използване на компютри и компютърни терминологии.
А първокласниците ни бяха категорични: „НИЕ ВЕЧЕ СМЕ ГРАМОТНИ!“. С много стихчета и собственоръчно направени букви, с които изписаха надпис „УСПЯХ!“, те доказаха това. А накрая Алекса Вътева заяви:
„Мили мои татко и мамо, вашето малко дете стана от този ден вече голямо! Може на български само да чете! Дядо и бабо, вашето внуче може от днеска само, след като всички букви научи, да ви напише писмо!“След това на сцената излязоха с прекрасно изработени костюми от тяхната учителка по Арт клуб художничката Кина Бъговска деца, които олицетворяваха ВАКАНЦИЯТА, ЛЯТОТО, СЛЪНЦЕТО И ЗДРАВЕТО.
Сценката беше затрогваща. Децата се обърнаха към лятото с думите: “Хей лято, ти помниш ли какво ни обеща? Море разходки, плуване, екскурзии, лудуване...“. И, разбира се, Лятото ги окуръжи, Ваканцията им забрани учене, Слънцето им обеща топлина и сила, а Здравето ги укрепи.
Децата с възторг казаха: “Довиждане, училище! Здравей, здравей игра!"
Но ето че дойде и време за раздяла, раздяла с нашите осмокласници, първият ни випуск и с Ани, която си заминава за България. Последваха думи на благодарност за тяхната упоритост, старание и всеотдайност към всичко, което правехме в училище. Те наистина бяха добър пример за подражание на своите по-малки съученици. Пожелахме им и занапред много творчески успехи във всяко начинание. Но те не ни останаха длъжници: последваха стихове за учителя и специален поздрав с песента „Учителко, целувам ти ръка!“, изпълнена от братята Самуил и Венцислав Перфанови...
Весела Патиланка прочете писмо "Послепис за Смехурко", в което му разказваше за прекрасните, вълнуващи дни в любимото за децата българско училище “Нов Живот“, за забавленията им, за радостта им, че е настъпило време за заслужена почивка. Тя го увери за желанието им на 8 септември да се върнат отново, но отпочинали, пораснали, станали по-умни, по-съобразителни и с по-голямо желание за нови знания и успехи. Накрая всяки ученик получи заслужено свидетелство за неуморния си труд и по един приз за своето поведение и заслуги в работата през учебната година.
По очите и лицата на всички грееха щастливи и доволни усмивки, а децата огласяваха залата със звънливите си весели гласчета. Учителите имаха огромни букети в ръце, родителите бяха горди и щастливи от успехите на децата си.
Тортата на леля Ваня беше толкова вкусна, че децата си облизаха пръстите, а огромната пита на бабата на Лина и Виктор беше опустошена буквално за минути. Изобщо всичко беше от вкусно по-вкусно, защото беше донесено от баби и майки с много любов за нашите достойни българчета.Благодарим ви, деца, че бяхме заедно през учебната година, че вие ни повярвахтe, че именно тук, в българско училище „Нов Живот“ ние, вашите учители, ще ви предадем много знания с нестихващата си любов към България и нейния народ, вяра, традиции и обичаи!
Благодарим ви, родители, че се уповавахте на нашия професионализъм и ни поверихте децата си с надеждата, че ще бъдат възпитани в знания и морални ценности с много любов!
Благодарим на всички, които ни подкрепяха, спонсорираха, насърчаваха с добра дума, с усмивка, с присъствие, със съпричастност. И нека силата на българския дух пребъде във вековете!
Хриска Перфанова, Българско училище „Нов Живот“, Чикаго, САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар