Хей, приятели, защо спите: не е ли вече време да се събудите и да разклатите ярема?!

Жалко е, че новият Закон за училищното образование, приеман в последно време тихомълком от Парламента, почти не предизвиква никакви обществени реакции (ако не броим изявите на неколцина привърженици на либерализирането и обновяването според съвременни начала на българското образование, които се броят на пръсти). А това е един от най-важните закони, уреждащ за дълго време една съдбовно значима сфера на живота, която има пряко отношение към личностния ресурс на нацията, а оттук и към нейното бъдеще, богатство и просперитет. Липсата на разгорещени дебати в публичната сфера около този закон има злокобен смисъл: явно мнозинството от нас се е примирило с катастрофирането на демокрацията ни, а апатията, а безразличието към собствената участ, така добре познато ни от славната ера на комунизма, пак е надделяло.

За сметка на това министерството се опита да организира няколко пиар хода, но и то, като видя липсата на отклик, да не говорим пък за желание за дискусия, реши да остави всичко на безпощадно действащата парламентарна машина: всичко, което се спусне отгоре, послушното управляващо мнозинство ще го приеме. При това и управляващи, и "добрата опозиция" в лицето на БСП са единодушни, че действителни, същностни и коренни реформи в тази сфера не трябва да се правят, а само трябва да се преструваме, че уж нещо променяме, ала всичко ще трябва да си остане по старому. Залага се на известна "модернистична дегизировка" на съществуващия още от ерата на сталинизма модел на отношения в тази сфера, именно на изпитаната командно-административна система на монополното държавно образование, която няма нищо общо с изискванията на времето или пък на самата демокрация. Онова, от което най-старателно се пазят днешните пишман-"реформатори" от министерската бюрокрация, е в закона да няма и помисъл за истинска свобода на участниците в образователния процес; трябвало да има само държавен диктат и дори терор! Правете си сметка с какви ретроградни и анахронични представи живеят нашите "нови реформатори", щом като за тях вдъхновяващ и водещ е духът на изцяло дирижираното от държавната образователна бюрокрация образование, така, както, прочее, си беше и във всичките тия години след внедряването на комунизма със съветска специфика в нашето свидно отечество.

Преценявам, че са палиатив, внесен за подвеждане на "противника" - а противника, според техните представи, е тъкмо "хидрата на свободата"! - всички ония уж модерни, уж нови, уж "най-радикални" половинчатости в министерския проекто-закон, които искат да ни убедят, че в нашето образование щяло да се възцари нов, "изцяло демократичен" и "съвременен" дух. Искам тук в тази връзка да представя няколко заплетени в труден възел проблема, от разнищването на които зависи проясняването на собствените ни представи, зараждането на едно наистина ново, модерно съзнание, така потребно ни в изцяло променените условия на света, в който живеем:

1.) Пълен абсурд е, че в едно уж демократично общество отново се залага на пълен недемократизъм в начина, по който е устроена най-свободолюбивата по естеството си сфера - образователната, интелектуалната, личностно-формиращата, духовната; държавата, сиреч, държавните чиновници, задават стандартите (прословутите "държавни образователни стандарти"), те правят програмите и учебните планове, те решават какво ще се учи, те одобряват учебниците, сиреч, те се грижат да бъде направен оня калъп, в който по-нататък всичко трябва да бъде натикано, та в крайна сметка от образователната система да излизат не личности, а... тухлички; според тази представа образователната система е не духовна институция за свободно разгръщане на човешкия същностен потенциал, а нещо като... тухларна фабрика;

2.) Наистина държавната образователна бюрокрация и в "новия" закон ще продължи да притежава пълното и монополно фактическо всевластие: тя ще продължи да решава какво, колко и как да учат учениците, какво да правят учителите, тя ще насочва и дирижира случващото се, а от останалите участници се иска единствено подчинение и послушание; свободата е най-нежеланата гостенка в коридорите и кабинетите на тази строга и тиранична, а също така и антихуманна система;

3.) Съобразно горното в българските училища ще си остане непокътната командно-директивната комунистическо-сталинистка административна система; съобразно нейните постулати директорът е всичко, а ученици, учители, родители са нищо; директорът командва, а всички изпълняват; е, и самият директор изпълнява директивите на висшестоящите началници, той пък изцяло зависи от тяхното благоволение и затова кипи да демонстрира политическа преданост към тях; всъщност, в българските училища ще предължава да се залага на казармения принцип на устройство и функциониране на живота в образователните общности;

4.) Никаква творческа инициатива и иновация в такава една система е невъзможна, понеже тя е несъвместима с враждебния спрямо личностното командно-директивен дух на системата; всякакъв свободен акт на участник в процеса, било учител, било ученик, било който и да е друг (примерно "загубил ума си директор"; ето, примерно, в Перник тия дни бюрокрацията прави всичко, за да уволни един такъв по-различен, творчески мислещ и човечен директор, директора на Спортното училище "Олимпиец", философа Райчо Радев!) бива оценяван като скандал, като инцидент, рушащ единството на системата и крайно опасен за нейното благополучие; такива агенти на промяната и свободата мигом трябва да бъдат извадени от системата, та нейната хегемония да бъде обезпечена завинаги;

5.) Законът робува на една овехтяла представа за държавно организираната и контролирана "промяна" в образованието, според която висшестоящите всичко знаят, те всичко ще решат най-добре и най-правилно, а пък "низините" трябвало изцяло да се осланят на тяхната безкрайно бликаща мъдрост и проницателност; никакви реални и действени законови стимули за насърчаване на "инициативата отдолу" в този закон не се предоставят, което именно и показва, че той е изцяло нелиберален по дух; нелиберален закон е оня, който е направен за да пречи и да задържа отприщването на инициативността, предприемчивостта, активността, ангажираността, самодейността, творчеството, личностната изява и пр. на "низините", които само трябва да изпълняват, а не да мислят, не да решават, не да обсъждат, не да търсят, не да опитват и пр.;

И така нататък, опитах се да очертая главното. Създателите на този закон са в плен на изцяло демодиралата представата, че ако се "даде" свобода на участниците в образователния процес, сиреч, ако се демократизира и либерализира системата, щяло да настъпи кошмарно време на "пълната анархия" и "катастрофа"; затуй те залагат на проверения вехт принцип "Вържи попа, та да е мирно селото!"; излишно е да казвам кой е "попа" в рамките на тази анахронична представа: личността и нейната свобода е тоя "поп"! Недоверието към личността и недоумението пред свободата са причините да се роди поредното недоносче, каквото е тоя иначе претенциозен закон. Който е направен така, че да подведе и в крайна сметка да излъже всички, като същината си остане непокътната: никаква свобода за учещи и учители - и пълно всевластие на бюрократите.

Ще каже някой: е, лесно е да се отрича, добре, но ти какво предлагаш? Какво конкретно следва да бъде направено, та системата в един момент да помръдне от мъртвата точка, в която агонизира от десетилетия? Ще отвърна ето как, старайки се да бъда пределно кратък, щото разговорът на тази плоскост - търсенето на работещи решения за изход от създалата се ситуация - трябва да бъде продължителен, разгорещен, не щадящ нищо и никого.

Два са китовете на административната система, които трябва да бъдат помръднати: всевластието на министерската бюрокрация и на директорите, от една страна, и фактическата обезправеност на всички останали участници в образователно-възпитателния и личностно-формиращия процес - от друга. Много е ясно какво следва да бъде направено: да се органичи всевластието на "ръководните кадри", да се озапти тази тяхна съвсем неоснователна претенция, че щом си на власт, значи си най-умен и затова мислиш "най-правилно", да се фиксират балансирани, на една либерално-демократична основа и то реални и действени пълномощия или правомощия на всички до един участници в процеса, да се даде възможност на образователните общности да заживеят свой живот извън сивотата на бюрократичната представа за стерилен и имитационен "духовен живот", в тия общности по демократичен път да започнат да се вземат решения за всичко, което следва да бъде направено, т.е. да се ангажират всички в търсенето на ползотворни и добри решения (а не тия решения в готов и не търпящ дискусия вид да се спускат отгоре!) и т.н. Просто е какво трябва да бъде направено, вярно, не е лесно; да, изходът от забърканата и тежка катастрофа, в която натика българското училище нашата вездесъща бюрокрация, съвсем няма да е лесен или бърз, но трябва да се отхвърлят без пощада всички ония стари, овехтели, анахронични, демодирали представи, а най-вече трябва да бъде победена боязънта пред свободата; освободи ли се съзнанието, появи ли се едно ново съзнание в една по-значителна демократична общност, т.е. оформи ли се силата, която е решена да се бори за промените, работите ще потръгнат.

Ясно е, че без борба нещата няма да минат, всичко на този свят се постига с борба. Конфликтът е налице, страните в този конфликт, дори - смея да заявя! - в тази война са ясни: бюрокрацията срещу всички останали (родители, учещата младеж, учителите); силите за момента са неравни, властническата бюрокрация има зад себе си силата на държавата и се е окопала за дълга и продължителна война; лесно няма да бъде победен този октопод, най-зъл и най-коварен. Но битката трябва да започне, с недомлъвки и половинчатости, с палиативни полумерки нещо добро не може да се постигне, а агонията ще продължи.

Но къде са бъдещите борци за свобода и достойнство сред страдалците на бюрократичния произвол и диктат? Хей, приятели, защо спите?! Не е ли вече време да се събудите и да разклатите ярема?!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)