Уважаеми проф. Балкански,Известявам Ви, че в знак на солидарност и на съпричастност си позволих да публикувам в блога си Програмата на тазгодишната Национална Конференция МОРАЛ, ЕТИКА И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ, традиционна вече инициатива на Фондацията на името на Вашия баща и на основания от Вас Национален ннститут за образование. Искам да се възползвам от случая да пожелая оживени дебати и ползотворна работа на конференцията, за което Вашето присъствие и участие е гаранция.
Участвах и аз през миналата година в работата на същата конференция и останах с прекрасни впечатления от това, което Вие и Вашите сътрудници сте успели да постигнете. Писах още тогава в блога си за чудесните условия в Националния институт за образование и за творческата, свободна атмосферата по време на конференцията. Тогава предложих сътрудничество между Сдружение "Морал, Етика и Гражданско Образование" и моя Център на развитие на личността HUMANUS, който вече 18 години работи на нивата на личностното, ценностното, гражданското израстване и развитие на българската младеж. Центърът ни, между другото, издава вече четвърта година философското списание ИДЕИ. Подарих всички книжки на списанието, както и екземпляри от моите книги и учебни помагала на библиотеката на Института. Имах готовността за пълноценно сътрудничество, понеже, така или иначе, работим все на една и съща нива: личностното, нравственото и гражданското израстване и развитие на българската младеж.
За жалост, моята подадена за сътрудничество ръка, който знае защо, не беше поета. Още на конференцията усетих известна хладина в отношението от страна на някои дейци на сдружението МЕГО; всички мои многобройни опити по-нататък да установим контакт и диалог бяха приети с... мълчание; не ми беше отговорено на нито един имейл! Приех това като отхвърляне на подадената приятелска ръка и като твърде невежлив отказ за всякакво сътрудничество и всякакви отношения. В крайна сметка, когато преди няколко месеца с имейл изявих желание да участвам със съобщение в работата на конференцията по абсолютно същия начин изобщо не ми беше отговорено на имейла (а аз писах за да заявя участие не един, а цели 3 пъти!). Не мога да скрия: крайно съм озадачен и разочарован от едно такова отношение! Не съм очаквал и предполагал, че такова нещо изобщо е възможно, и то точно от страна на учени и дейци, които декларират, че работят за нравственото и гражданско израстване и развитие на младежта! Още не мога да проумея на какво се дължи едно такова отношение към мен. Щото все пак и аз съм най-малкото поне едно човешко същество...
В някакъв смисъл нещата взеха да ми се изясняват след като разбрах, че на откриването на конференцията през тази година ще участва и ще държи слово Министърът на образованието, младежта и науката проф.Сергей Игнатов, мой състудент навремето от университета в Санкт-Петербург, в който и двамата сме учили по едно и също време и сме живели в едно и също общежитие. Знам ли, може би лично г-н Министърът да е приел да дойде при изричното условие: неговият критик Ангел Грънчаров да го няма там! Защото аз наистина много съм критикувал г-н Министъра и неговите "крайно революционни проекто-закони", много Отворени писма съм му писал, на които и той - каква случайност?! - изобщо не е отговорил. Нищо че е задължен да отговори по закон, но какво ли пък значат законите в нашето мутренско отечество?! Предполагам, на мен ми се отказа участие в конференцията евентуално за това да не би да задам някакъв неудобен въпрос на г-н Министъра или да не би да направя конфуз ако взема думата, щото е известно, че наистина съм крайно критично настроен спрямо политиката на Министъра. Това допускане именно и обяснява иначе така странното отношение към мен от страна на организаторите на конференцията: отстранен и пожертван е един "дисиденстващ" критик на властта с оглед да се угоди на висшия представител на същата тая власт. Искам обаче да напомня на тия, които са дръзнали да постъпят така с мен, че хората на власт се менят и желанието да се угоди на преходните лица в нея не е израз на кой знае колко разумна, камо ли пък на нравствена позиция.
Уважаеми професор Балкански,
Пиша Ви това писмо не за да искам реванш или да моля да ревизирате отношението, което организаторите на конференцията си позволиха към моята скромна личност. Не, напротив, можете да ги успокоите, че аз няма да се натрапвам и няма да дойда да участвам в нея, след като така ясно ми се даде да разбера, че съм нежелан; аз съм човек, който държи на известни нравствени принципи в отношенията си с другите хора, нищо че, както сам добре знаете, живеем в една твърде парадоксална нравствена ситуация в свидното ни Отечество. Искам - затова и дръзнах да Ви занимавам и да Ви пиша - само да споделя с Вас една важна според мен констатация, имащо пряко отношение към проблематиката на самата конференция:
Случилото се е знак и симтом за това защо ние, българите, уви, сме неспособни за единно гражданско или каквото и да е било друго действие, в това число и на сътрудничество в творческата сфера: защото все се делим на "партии", на "наши" и "чужди", защото все се ядем и джафкаме като кучета, бранещи с всички сили паницата си! Ето затова нещата у нас не вървят: двама българина където се съберат, там вече има поне две партии и консенсус никакъв не е възможен! Уви, оказва се: българин да подкрепи българин, ей-така, съвсем безкористно, заради някакви принципи или идеи, заради общо нравствено дело, и то когато този българин не му е приятел, роднина или поне не е на власт, е чиста аномалия, е нещо като природен катаклизъм!
Даже и тия от нас, които се мъчим да правим нещо в гражданската или в образователна сфера, уви, се оказва, че сме абсолютно същите като типичния българин, който е толкова недоверчив, че когато му подаваш приятелска ръка, се оглежда дали в другата ръка зад гърба не криеш балтия или нож. Ами ето, за жалост, такива сме: недоверчиви, своекористни, партизанстваме, делим се на "наши" и "ваши", не сме способни на човечно и личностно отношение един към друг, ядем се постоянно без капчица смисъл, все гледаме да не би тоя, дето ни се представя за дружески настроен, дали пък не го прави с умисъла да ни грабне в един момент кокала и прочие.
С огромно съжаление констатирам: анализираният пример ми говори, че тоя порочен тип отношения е твърде много, даже прекалено много разпространен и в тия нашенски т.н. "академични" среди; оказва се, уви, че заради подмазването пред властта сме готови да заколим морално една личност, само и само да доставим кеф или пък да не би да развалим кефа на представителите на същата тая власт.
Това исках да Ви кажа, наболяло ми е на сърцето, ето, правдиво си казах какво мисля; не ща никому да правя мили очи, на мен само истината ми е драга, не нещо друго.
Желая успех на конференцията Ви, поздравявам Ви за благородната дейност, с която Вие лично сте се нагърбил! Такива безкористни български дейци в наше време са толкова малко!
Бъдете жив и здрав!
С уважение: Ангел Грънчаров, философ, ръководител на Центъра на развитие на личността HUMANUS и главен редактор на философското списание ИДЕИ
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар