Ново Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието и науката

Вчера получих отговор на мое Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието, написано в навечерието на новата учебна година и веднага публикувах в блога си отговора на министерския чиновник: виж Интересен и многозначителен отговор от МОН на мое Отворено писмо от 19.09.2013 г. Наистина е твърде интересен и многозначителен този отговор, ще ми се да го коментирам малко, щото е непростимо да се мълчи в такива случаи. Чудя се как, под каква форма да изпратя своя "отговор на отговора" до въпросния чиновник (името му е Лазар Додев), ще ми се той да научи за моята реакция, най-вероятно ще изпратя своя коментар на отговора му пак до неговата началничка, именно г-жа Министърката на образованието и науката. Да, за да има шанс да упражни известен ефект този коментар май ще трябва да сторя така; пък и аз като отговоря, това вече е покана за дискусия, щото проблемът наистина се нуждае от дискусия, и то от най-отговорна и сериозна дискусия.

Самата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която е обект на моите критики, показа желание за такава дискусия, наистина, твърде оригинално и специфично: тя проведе разгромно мероприятие (събрание) от типа "народен съд" срещу "злодея Грънчаров", който си позволява да критикува нейната светла директорска особа и дори накара подчинените й да се подписват под написано от самата нея "контра-писмо от колектива" до Министърката: виж Жалба до Инспектората по образованието във връзка със ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив. Тъй или иначе, диалогът, благодарение на моите старания, започна, макар сега-засега само в епистоларна, в писмена форма; тепърва той ще продължи, да се надяваме, под нова форма, особено когато в ПГЕЕ-Пловдив пристигне комисията от Министерството, която да провери моя сигнал; да се надяваме, тоя път комисията ще пожелае да благоволи да се запознае и с моето становище, а не, както стана преди, при друга моя жалба, да разговаря единствено с началството (това се случи в славната ера на незабравимия министър-боксьор на образованието Сергей Игнатов, чиито именно подпис стои под заповедта за назначението на не по-малко славната директорка на ПГЕЕ-Пловдив). Та понеже моя милост е крайно диалогична и отворена към дискусии личност, ето, ми се налага тая сутрин да напиша своя кратък отговор на писмото-отговор от страна на г-н Додев до мен; ето какво написах по този повод:

До г-жа Министъра на образованието и науката

София

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Министър,

На 13 септември 2013 г. написах и изпратих до Вас (и до г-н Омбудсмана на Републиката) свое Отворено писмо, което публикувах и в блога си; в него поставих някои належащи въпроси, свързани с нелеката ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, в която, като в призма, се пречупват проблемите на българското образование изобщо. Моята идея беше да провокирам по всички тия въпроси една ползотворна дискусия, да заостря вниманието на компетентните органи към най-острите проблеми, които не търпят никакво отлагане. Тъй или иначе, диалогът започна, вярно, по специфично нашенски начин: самата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, явяваща се обект на моите критики, проведе разгромно мероприятие (събрание) от типа "народен съд" срещу "злодея Грънчаров", който си позволява да критикува нейната светла директорска особа и дори накара подчинените й да се подписват под написано от самата нея "контра-писмо от колектива" до Министъра; аз писах за този куриозен случай в своя Жалба до Инспектората по образованието във връзка със ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив. Тия дни в започналата вече, наистина в доста своеобразна форма, дискусия се включи и чиновникът от повереното Ви Министерство г-н Лазар Додев, който ми написа писмо, в което подлага моето Отворено писмо на, както се казва, "кратък, но съдържателен анализ". В тази връзка ми се ще да доведа до Вашето сведение следното:

Първо, много ми е интересно защо на моето Отворено писмо до Вас, г-жо Министър, отговаря един чиновник от Министерството, аз иначе съм доста ангажирана и активна в гражданско отношение личност, много пъти съм се обръщал до инстанциите и добре знам, че на предишни мои писма и жалби ми е било отговаряно от съответния Министър; но да приемем, че този момент е формален, да приемем, че г-н Додев е бил оторозиран от Вас да изразява Вашите мисли и разбирания. Да, но г-н Додев, отговаряйки на гражданин като мен, си позволява да прави един доста повърхностен фриволен коментар на писмото и дори да заеме лична позиция, което, до колкото ми е известно, е неправомерно: та аз пиша това писмо тъкмо за да провокирам институцията да се заеме с проучването на ситуацията, а ето, че г-н Додев, без нищичко да е проучил, вече си има предварително готова позиция, която при това, както може да се очаква, е в ущърб на автора на писмото, сиреч, на моя милост, и по нескриван начин толерира другата страна, тази на критикуваната директорка. Може би г-н Додев се води от казармената максима "Началството никога не греши", а вероятно е и твърд привърженик на народната мъдрост "Гарван гарвану око не вади", ала на мен лично ми се струва, че е крайно предизвикателно и неправомерно още преди всякаква проверка той да е предубеден и да има своята така личностно оцветена и предварително готова позиция. Това, разбира се, обезсмисля самата предстояща проверка, понеже неговото писмо до мен няма как да не бъде възприето от съответните проверяващи като инструкция и директива за действие, той един вид им дава знак, че от тях просто се иска да препотвърдят позицията му. Това е възражението ми в принципен план, а ето сега моя кратък коментар на ония думи, с които г-н Додев ме известява за своето височайшо становище.

Г-н Додев пише: "В отвореното писмо Вие не засягате пряко учебните програми и учебното съдържание по философия и по гражданско образование. Вие сте автор на учебници и на учебни помагала, в които, както споделяте, сте вложили "своите разбирания за една съвременна методика на преподаването на хуманитарните предмети", но в писмото Ви не са изложени тези разбирания. Няма одобрени от МОН Ваши учебници и учебни помагала по действащите към момента учебни програми". Този абзац от писмото-отговор предизвиква следните възражения от моя страна.

Първо, темата на писмото ми до г-жа Министъра не е за методиката на преподаването на хуманитарните предмети в нашите училища, тя е за съвсем друго: тя е за тежката ситуация, създала се в ПГЕЕ-Пловдив благодарение на управленски иновации на новоназначена директорка. Тъй че аз не съм длъжен в това свое писмо да разказвам за всичко, в това число и да обяснявам своите разбирания за това как следва да се преподава философията, гражданското образование или хуманитарните предмети изобщо. Разбира се, в писмото си съм посочил ясно и недвусмислено къде именно съм писал по всички тия горещи проблеми на образованието у нас, в това число и за въпросната методология, от която г-н Додев толкова се интересува - и там той без никакъв проблем би могъл да задоволи интереса си; ето абзаца от моето писмо, на който той, явно, не е обърнал никакво внимание:

"От години работя по осмислянето на тежката ситуация в образователната ни система - и търсенето на спасителен изход от нея. Написах и издадох цяла една поредица от книги в тази посока: първата ми излязла книга носи заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, тя излезе преди три години; във втората си книга със заглавие ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (и подзаглавие "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?")разглеждам критичното положение в сферата на т.н. висше образование; в една трета книга със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и подзаглавие "Есета за освобождаващото образование") представям ония нови, модерни подходи в преподаването и в организацията на учебния процес, които е съдбовно да се възприемат - с оглед излизането ни от задълбочаваща се криза в училищните общности. Преди пет години група философи, историци, социолози и психолози създадохме философското списание ИДЕИ с оглед да популяризираме своите разбирания с оглед преодоляването на катастрофалната ситуация в българското образование; до този момент, изцяло като един възрожденски почин, успяхме да издадем на свои средства 13 книжки (броя) на списанието, които раздаваме в университетски, училищни и читалищни библиотеки; разбира се, никаква подкрепа и помощ от отговорните институции не получихме, такава не ни беше оказана; напротив, поставяни бяха безброй пречки пред тази наша инициатива. От 30 години съм преподавател по философия, работил съм както в сферата на университетското, така и в тази на средното (гимназиално) образование и имам погледа върху проблемите, за които пиша. Написах също и издадох много книги в областта на философията, психологията, политологията."

Второ, г-н Додов си позволява да се подпише под една неистина: не е вярно, че няма одобрени от МОН мои учебници, през 1997 г. мое помагало по психология, носещо заглавието ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, беше одобрено от МОН като учебно помагало и беше издадено в две поредни издания от издателство ЛИК, съответно в 1997 г. и също така в 1999 г. (след това то преживя още две издания, общо четири досега). Това, прочее, беше първият алтернативен учебник по психология у нас, щото до този момент в училищата се преподаваше по един-единствен държавен (казионен) учебник, съдържащ тезите на... съветската "дейностна психология". Отношението обаче на чиновници от МОН към този алтернативен учебник, което стигна дори до забрана на учителите да преподават по моя учебник (!), при това одобрен от самото това МОН (!!), до нескриваното толериране на другия, на казионния учебник, некоректните реклами, които министерските чиновници му правеха по разните там методически съвещания и пр., ми показа, че съвсем не си струва да се боря повече за "одобряване" от МОН на останалите ми учебници и помагала; написаните от мен и публикувани през годините помагала и учебници по останалите философски предмети, изучавани в нашите гимназии, изобщо не съм ги предлагал на въпросните процедури за одобряване и санкциониране. Едно е обаче те да бяха предложени за одобрение и такова одобрение да беше отказано от МОН, съвсем друго е те изобщо да не са били предлагани за одобрение, което за г-н Додев явно е съвсем несъществен детайл, поради това и той вероятно пише "ан гро": "Няма одобрени от МОН Ваши учебници и учебни помагала по действащите към момента учебни програми", което, както виждаме, е една неистина.

По-нататък обаче в писмото си г-н Додев си позволява още по-фриволни квалификации по мой адрес, ето какво пише той: "Вашето писмо е прекалено общо и патетично, изпълнено с квалификации, които донякъде будят недоразумение: "английска кралица в епохата на най-ранното средновековие", "неподправен средновековен волунтаризъм", "административно и бездушно" отношение на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, разкривате основно чрез условности: "ще й хрумне да заключи примерно централния вход на училището; ще реши, че кабинетната система трябва да бъде премахната" и т.н.". По повод на този абзац от писмото на г-н Додев съм длъжен да заявя следното.

Аз не знам г-н Додев литератор ли е по образование, но долавям, че си пада по правенето на нескопосани и дилетантски литературни анализи, в които си позволява да прави квалификации, несъвместими с позицията му на уж обективно и безпристрастно длъжностно лице, намиращо се на държавна служба. Писмото ми било "прекалено общо" и дори, представете си, "патетично", по този повод съм длъжен да уведомя г-н Додев, че аз, авторът на писмото, решавам как да го напиша, моят стил е мой неслучаен избор, аз съм все пак доста вещ по писането, след като това е основното ми занимание вече десетилетия наред. Все пак не сме стигнали дотам в нашата нещастна държава, че авторите да питат държавните чиновници за позволение какви именно емоции и чувства следва да преживяват или да имат право да влагат в текстовете си, примерно патетични или меланхолични, или някакви други, съвсем различни чувства и мисли, нали така? Аз ако си падам по патетиката, ще си пиша патетично, ще си пиша както намеря за добре и изобщо не ме вълнува това дали писмото ми ще се хареса на някой си там държавен чиновник. За мен, като пишещ свободен човек значение има само истината и моята съвест, нищо друго. Това са прости неща, които се разбират от само себе си, ала ето, че държавните чиновници от образователното Министерство, уважаема г-жо Министър, които пишат и подписват писмата-отговор до авторите на Отворени писма, писани лично до Вас, явно съвсем не ги знаят; г-н Додев, предполагам, получава заплатата си не за да прави литературни анализи на въпросните писма, а за съвсем други неща. Както и да е. При това съм длъжен да му кажа, че прави доста изразителна грешка по Фройд: пише думата "недоразумение", а явно е искал да напише думата "недоумение", смисълът на тия две думи и твърде различен, а грешката му много говори, но ще се въздържа от тълкуване.

Също така г-н Додов, без да си даде труда да осмисли особения жанр, в който аз дръзнах да напиша своето Отворено писмо - аз съм философ, писател, умея да се изразявам в едни значително по-свободни и артистични, примерно есеистични и дори фейлетонни форми, с оглед да постигна по-изразително, по-силно въздействие върху съзнанието на читателя! - се е почувствал длъжен да коментира някакви изрази от писмото ми, които, извадени от контекста, наистина звучат странно, но в рамките на текстовата цялост си стоят много добре. Такъв един подход на "анализа" е не само некоректен, но и е също така тенденциозен, той удря по моето достойнство на пишещ човек, той цели да развали реномето ми, тъй като г-н Додев, без да си дава сметка какво прави, по един нескриван начин се опитва да ме злепоставя пред евентуалните читатели на своето писмо-отговор, сред които, неизбежно, най-напред ще бъдат оторизираните да извършат въпросната проверка на дейността на директорката чиновници от РИО-Пловдив.

Прочее, г-н Додов нямаше да рискува да се излага по такъв един начин ако просто беше потиснал своята склонност да прави съвсем неуместни критично-литературни анализи и то не на какви да е, а на едни по-сложни в смислово отношение текстове, писани от опитен философ. Но има нещо, което е аксиома и което трябва да се знае дори и от чиновниците в образователното Министерство: авторите не само на Открити писма, но и на каквито и да било други текстове имат пълното и безусловно право да пишат напълно свободно, както искат и както намират за добре, и това как те ще пишат и как ще се изразяват съвсем не е под ведомството на каквито и да било чиновници от въпросното Министерство, пък дори и те да имат нескривани интереси и амбиции към фриволните, но блудкави и кухи откъм особен смисъл литературни анализи. Толкоз по този пункт: уважаема г-жо Министър, моля да осъзнаете, че тия неща са принципни, те касаят моята свобода на изразяването, тя, за сведение на г-н Додев, е свещено нещо, което аз няма да допусна да ми бъде накърнявано от никого, пък дори и той да е високопоставен чиновник в самото Министерство. Тъй че Ви моля да съобщите на г-н Додев да има добрината повече да не се занимава с неща, които не са му от компетенциите и прерогативите на държавен чиновник.

По-нататък г-н Додов пише ето какво: "Вие заявявате, че ще очаквате с интерес позицията на министъра на образованието и науката. За съжаление във Вашето писмо не давате аргументи, които да убеждават, че преживяването Ви като жертва се дължи на конкретни неправомерни действия от страна на директора на гимназията.". От тоя откъс от писмото-отговор, написано от г-н Додев, по недвусмислен начин пък блика неговата крайна необективност, небезпристрастност и предубеденост, дори струи една недопустима надъханост, настройка срещу мен, един български учител, който обаче е дръзнал да му смущава покоя, да проваля неговата толкова възвишена чиновническа атараксия - като си търси, представете си, правата и си пази достойнството. Струи нескривано презрение срещу "оня там", срещу "някакъв си там даскал", който, видите ли, "си е позволил да губи времето на велик чиновник като мен"! Аз бих си позволил да посъветвам г-н Додев да се отнася все пак с известен респект към българските учители, да не ги подценява чак толкова, щото, примерно, ние, българските учители, когато страдаме и когато се възмущаваме, не го правим "съвсем без никакви аргументи", щото, представете си, драги ми г-н Додев, ний не сме някакви си там малоумници, които се възмущаваме, ала съвсем не знаем от какво (!), сиреч, сме били нямали аргументи: ний да не би да фантазираме, това ли искате да внушите на неориентирания читател на Вашето писмо?! Моля, бъдете малко по-внимателен и що-годе човечен: аз не се "преживявам като жертва на директорския произвол" в "болното си въображение", други ми г-н Додев, а това, че съм жертва на такъв един директорски тормоз и терор, е удостоверено по недвусмислен начин - чрез съсипаното ми здраве! (В последните две години в резултат на системния тормоз, на който бях подложен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, бях инвалидизиран от ТЕЛК, това аргумент ли е, г-н Додев?!) Този аргумент нима не Ви стига, какъв още аргумент Ви трябва, не мога да разбера, още повече че текстът на моето писмо е изпъстрен с примери за какви ли не други своеволия на въпросната директорка?!

Уважаема г-жо Министър,

Вашият чиновник г-н Додов, явно, питае нескривани чувства на любов и симпатия към всички български училищни директорки и директори. В това няма нищо лошо, нека колкото си иска да ги обича и дори люби с цялото си сърце и душа. Той, както си пролича, изпитва и нескривано преклонение към неръкотворната мъдрост на народната ни поговорка "Гарван гарвану око не вади!", както и на чудния казармено-фелдфебелски принцип "Началството никога не греши!". Той, предполагам, има душевна близост и сърдечно родство с въпросните администратори и администраторки в образованието, които също са поклонници на тия класически принципи, върху които се покои нашата непоклатима от нищо командно-директивна и тоталитарна (казармена) образователна система. Затова и той си позволява да ги протежира по един нескриван начин дори и в едно писмо, адресирано до една тяхна жертва, какъвто съм в случая аз. Това, както и да го погледне човек, е възнагличко, не мислите ли?

Позволете ми на това основание, уважаема г-жо Министър, да се усъмня още отсега в обективността и безпристрастността на проверката, която същият този г-н Додев е разпоредил на РИО-Пловдив, със съответните рекомендации, директиви, инструкции, препоръки и прочие. Изходната настройка на г-н Додев е причината да се съмнявам, че предстоящата проверка на многостранната дейност на директорката на ПГЕЕ-Пловдив ще бъде проведена както би следвало да се проведе, а именно, непредубедено, обективно, колегиално, толерантно не само срещу въпросното началство, а и спрямо неговите актуални жертви. Причината за това мое убеждение е толкова куриозното писмо, което г-н Додев си позволи да ми напише и без капчица свян да ми изпрати.

Уважаема госпожо Министър,

На основата на гореказаното моля да разпоредите проверка на дейността на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която да се контролира не от г-н Додов, която също така да бъде проведена не от РИО-Пловдив, а от една що-годе независима и обективна, непредубедена комисия, съставена с Ваша нарочна заповед из състава на ръководеното Министерство, която обаче непременно трябва да включва и представители на другата страна, именно на засегнатото от действията на въпросната администраторка учителско тяло. Да се състави една такава комисия, заслужаваща пълното доверие и на двете страни, замесени в конфликта, е изключително трудна, почти невъзможна за изпълнение мисия. Ще се радвам Вие, уважаема госпожо Министър, най-достойно да се справите с тази трудна задача.

Крайно време е тежката ситуация не само в ПГЕЕ-Пловдив, но и в българското образование изобщо, да помръдне, да почне да се променя в една позитивна и градивна насока, за което - ако имате волята да сторите това, да осигурите предпоставките то да почне да се случва! - Вие, госпожо Министър, ще получите пълната подкрепа не само от мен, но, убеден съм, и от учителската колегия в цялата страна. Всички ние - учители, ученици, родители, граждани, администратори в образованието - имаме един-единствен действителен и коренен интерес: българското образование да се освободи от мъртвешката примка на остарели догми и стереотипи, в която то от десетилетия се задушава. И да заживее оня съвременен, достоен духовен живот, който ще осигури бляскаво бъдеще не само на самото него, но и на изстрадалата българска нация изобщо.

12 октомври 2013 г.

Пловдив

С уважение: (подпис: А.Грънчаров)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)