Уф, трябва, няма как, отново да пиша ето по този "докюмент": Отговор на Инспектората на МОН по повод на моя жалба. Налага се да реагирам. Нереагирането означава да съм се примирил. Декларирам: докато съм жив, докато сърцето ми тупа, няма да се примиря! Ще реагирам докато съм жив. Няма да е лесно на тия, дето искат да ми затворят устата. Мисията им, дето се казва, е съвсем невъзможна. Ето как смятам да реагирам. Сервирам ви направо своята реакция, "плода", който тя породи:До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България
До проф. А.Клисарова, Министър на образованието и науката
КОПИЕ: До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РИО-Пловдив
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив
Уважаеми г.н Омбудсман,
Уважаема г-жо Министър,
През тази есен, предвид създалата се крайно тежка ситуация в учреждението, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, ми се наложи да напиша няколко изложения на своята гледна точка спрямо случващото се, които изпратих до съответните оторизирани институции; мина време, и дори, представете си, получих и отговори от въпросните институции, което за мен е една чудесна изненада. Ето цялата поредица от тези документи, с които съм запознал и читателите на своя блог, предвид важността и обществената значимост на проблемите:
Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието, написано в навечерието на новата учебна година
Забелязах обаче една прелюбопитна закономерност в т.н. "отговори": общо взето стереотипът на отговаряне на въпросните институции е стандартен, но буди много въпроси и възражения. Този стереотип на отговаряне се свежда до следното: жалващият се, в случая моя милост, е порядъчно наруган заради това, че има дързостта да се жалва, изтъква се и се "доказва" колко "неправилно" той мисли, а пък съответните ръководни лица, които са обект на критиката, се представят "целите облечени в бяло", представят се като непорочни и невинни ангелчета, които, видите ли, били "очернени" от съответният жалващ се, който, впрочем, явно живее със съвсем неверни представи за живота - и за това дори трябва да бъде наказан, за да влезе най-накрая в правия път! Този е оформилият се стереотип, при това т.н. "проверки на сигнала" се правят така, че просто да илюстрират онова, което априори си се знае, а именно, че "Началството никога не греши!", а пък на жалващите се, респективно, трябва да бъде напомнено, че горчиво ще съжаляват за това, че са се оплакали, понеже, оплаквайки се, са злепоставили невинните, непорочни и затова така предани на висшестоящото ръководство непогрешими по принцип управляващи или властващи персони. Този е моделът, по който се отговаря на жалващите се, които общо взето, в крайна сметка, ще станат пишман че са се жалвали, щото висшестоящото началство, щом като покаже, че изцяло подкрепя позволяващия си да своеволничи администратор, фактически го уполномощава и насърчава да продължи репресиите, срещу които този жалващ се, видите ли, е дръзнал да се оплаче. Ето го омагьосаният и порочен кръг, който се затваря, и който показва убедително причините, поради които у нас промяна към по-добро е теоретично и практически невъзможна, показва защо прогрес в съответните сфери на живота ни е принципно невъзможен. Сега, вярвам, схващате коя е ретроградната сила, която всеотдайно пречи на промените към по-добро в живота ни: това е обединената коалиция на самодоволната бюрокрация, на аморалното чиновническо безхаберие, а също и на инертността, на дезангажираността на на огромното мнозинство от управляваните, които предпочитат да си кротуват - за да си нямат главоболия. У нас, уви, продължава да шества и тържествува нашенската презряна мъдрост, определяща тонуса и вечната жизненост на прословутото българско малодушие: "Преклонена главица сабя не я сече!".
Пиша Ви по този начин, уважаеми г-н Омбудсман, пиша Ви по този начин, уважаема госпожо Министър, понеже ми се ще да очертая и да представя по-плътно абсурдната кафкианска и оруеловска действителност, в която ний, българите, не от вчера живеем. И която устоя на всички "промени", нещо повече, стои си непоклатима като непревземаем бастион. Тия дни обаче получих един документ, подписан от г-жа Антоанета Пакова, началник на РИО-Пловдив, който е същински непостижим от ума шедьовър в отношението, за което загатнах по-горе; имам чувството, че г-жа Пакова най-вероятно е примерна ученичка било на Кафка, било на Оруел, пада си горещо по тяхното творчество, има несъмнени литературни наклонности (не зная дали пък не е литераторка?) и, току-виж, нищо чудно да е станала продължителка на тяхното неувяхващо литературно дело, сътворявайки въпросният шедьовър. Позволете ми да изразя възхитата си от нейния талант, уважаеми г-н Омбудсман, уважаема госпожо Министър! Аз смятам, че е време г-жа Пакова да бъде предложена за литературна награда, убеден съм, че ще я получи, щото и аз самият съм възхитен от таланта й. Позволете ми да изразя чрез текст своята възхита, простете, че ще ми се наложи да ви използвам за първи читатели и на моя нескопосан литературен опит за тълкуване и анализ на гореупоменатия шедьовър.
Първом, съветвам ви, прочетете още веднъж документа, подписан от г-жа Пакова. Насладете му се от цялата си душа. Пък после, ако има възможност, се постарайте да вникнете в моето иначе възторжен, но не така талантлив опит за тълкуване, който сега имам дързостта да ви предложа.
Както е известно, в отговор на моето предишно Открито писмо (явяващо се именно повод на проверката на РИО-Пловдив) г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив отвърна по крайно любопитен начин: сама написа "контра-писмо", с което се постара да "разобличи инсинуациите" на жалващия се, именно на моя милост, внесе това писмо на нарочен Педагогически съвет, на който, в своя си стил, прочете избирателно подбрани места от моето изложение, колкото да предизвика възмущението на колектива, пък след това предложи на въпросния колектив да се подпише под нейното "разгромно писмо", с което да разгроми и заклейми подобаващо въпросния жалващ се, именно моя скромна милост. В тази връзка г-жа Пакова праща проверка, която по най-категоричен начин установява, както пише великият Волтер, че "Овцата е червена, защото е... червена!", т.е. установява, първо, че въпросното писмо не било написано от ръката на самата директорка, а от ръце на най-преданите й обожателки; второ, писмото не било разглеждано на съвет, а на... "оперативка", сиреч, "не по врат, а по шия", щото в нашето училище, както многократно съм писал, учителски съвети или просто няма, или има, но се правят от "дъжд на вятър", но за сметка на това комай всекидневно се правят главно "оперативки", на които така демократичната ни директорка просто спуща за изпълнение своите директиви, заповеди и пр., няма да се глезим с правенето на разни съвети я, какво има да се обсъжда, като се знае априори, че началството никога не греши?! Както и да е, г-жа Пакова също така ме известява, че върху подписалите писмото не бил упражняван "никакъв натиск", разбира се, "пропуска" да ми каже каква част от колектива е подписала въпросното "разгромно писмо". Щото ако това писмо е подписано от, да речем, 80% от състава на колектива, такъв един резултат, няма как, ще свидетелства най-красноречивата "демократичност" на нашата ръководителка; да, обаче ще свидетелства за една тодорживковска представа за демократичност, щото диктаторът бай Тодар навремето успяваше да постигне и по-главозамайващи резултати в "демократичността" си от нашата директорка. Ами ако тя е успяла да победи самия Т.Живков по демократичност, ако е постигнала резултат от 99,99%, тогава какво ще правим? Дали да не я предложим за Нобелова награда по демократичност, а, какво ще кажете?
Както и да е, да се опитам да бъда по-лаконичен, че както съм я подкарал, едва ли скоро ще завърша писанието си; но моля да ме извините, моето преклонение пред кафкианския талант на г-жа Пакова е причината едва да удържам възторга си! Но да продължа. Та писмото, видите ли, не било написано саморъчно от директорката, а от нейните най-горещи фенки, които, разбира се, са били вдъхновени от самата нея, щото знаят кое най-много ще й хареса на сърцето. И са писали най-вече това, което ще действа като мехлем на многострадалното директорско сърце. Както и да е, да не придиряме за това. Г-жа Пакова също има оригинално разбиране за демокрация и затова пише ето как: самото събрание, което аз определих като "народен съд" на моя милост, явяваща се най-зъл враг на директорското добруване, било инициирано от самите "страдующи народни маси", именно от приближените на г-жа Директорката, при това всички присъствали били, видите ли, присъствали "напълно свободно", в израз на тази своя непомерна свобода да се надпреварват кой повече да угодничи на Директорката (с оглед да получи по-голям дял от т.н. "диференцирано заплащане") се били и подписали под документа срещу мен, щото, разбира се, някой да не е луд да се изкаже в защита на моята теза, та да не получи нищо на т.н. "диференцирано заплащане"?! Тия неща й се виждат на г-жа Пакова съвсем в реда на нашенския тип "демокрация", простете за думата, и, естествено, съвсем не й минава през ума, че след като на въпросното събрание не е дадена думата на другата страна, на жалващия се, след като при това въпросното събрание се прави в негово отсъствие, то явно няма легитимност, а пък такова крещящо потъпкване на алтернативата и на принципа за равнопоставеност на гледните точки води дотам, че абсолютно никаква демократичност няма в това, което е дръзнала да стори уважаемата г-жа Директорка в съдружие с най-преданите си обожателки. Явно и проверяваща г-жа Пакова има твърде оригинално разбиране за това що е то демокрация, с което обаче моя милост не може да се съгласи. Поради което аз оценявам проведената "демократична проява" като категорично и неоспоримо свидетелство и доказателство за крещящо недемократичния манталитет на нашата любима Директорка, срещу който именно се жалвам, т.е. искам тук да поздравя уважаемата г-жа Пакова, че така бляскаво, вярно, без да иска, защити тъкмо моята теза!
Но по-нататък в забележителното си творение уважаемата г-жа Понева застрашава да надмине самата себе си в своята оригиналност, като черно на бяло не пропуска да ме уведоми, че понеже съм имал дързостта да пиша в своя блог за случващото се в нашето училище, съм бил, видите ли, нарушавал чл. 10 от Правилника на училището, забраняващ "учителят да уронва престижа на училището, учениците и колегите", а пък в чл. 11 било забранено да разпространява сред дори сред представителите на самата училищна общност (учениците и родителите), да не говорим пък за разпространяване сред обществеността, сред гражданството на някаква хипотетична "строго секретна информация", касаеща дейността на едно по презумпция обществено държавно, сиреч, издържащо се от данъците на данъкоплатците, държавно учреждение, каквото е нашето училище! Виждате, че г-жа Пакова най-героично и несмущавана от нищо, без капка неудобство, изразява своята представа за "демократичност", откритост и пр. на дейността на държавните организации и общности, вместо, както подобава, да постави крещящия въпрос за това защо в Правилника на самото училище продължават да съществуват някакви анахронични и абсурдни забрани от тодорживково естество, а именно, дори и от учениците, и от родителите да се крият, да се забулват в тайна, в секретност техните собствени проблеми, разисквани на учителски или на училищен съвет. Апропо, г-жа Пакова трябваше, ако си беше свършила работата както трябва, да беше узнала, че моя милост отдавна, преди много месеци и години даже е предложила да се осъвремени този правилник, да се демократизира, направил съм го надлежно в писмен вид, но тия мои предложения, естествено, се държат заключени в най-тайното чекмедже на нашата толкова всеотдайно влюбена в демокрацията Директорка.
Но ето, и двете, и Директорката, и вдъхновяващата я г-жа Пакова, освен че са пълни единомишленички относно що е това "демокрация", също така всеотдайно ненавиждат и свободата на словото, която пък е опорен, крайъгълен камък на същата тази демокрация; в документа, подписан от г-жа Пакова, недвусмислено се намеква, че ако не млъкна, ако не си самоналожа цензурата на страха, то в резултат ще бъда репресиран безпощадно. Внушението е едно: ако не мирясаш, ако продължиш да мислиш и да казваш гласно (и писмено) каквото мислиш, ще бъдеш наказан, и то не как да е, а ще бъдеш изритан с един най-великолепен шут от нашето учреждение, именно с уволнение с куриозния мотив "разгласяване на държавна тайна". Длъжен съм обаче да напомня на видните демократки Пакова и Анастасова (тъй е фамилията на нашата толкова всеотдайно-демократична директорка!), че ПГЕЕ-Пловдив не е тяхна частна собственост, нито пък е тяхна бащиния, че да могат да си правят каквото им скимне в него; те са просто изпълнителки на волята на народа, както е при демокрацията, сиреч, трябва да изпълняват закона и волята на суверена, на народа; за тяхна изненада ще кажа, в това число трябва да се съобразяват и с волята на гражданина Грънчаров, който също е част от нашия народ. Точка по този въпрос за толкова сърдечната привързаност на видните демократки Пакова и Анастасова към цензурата, която може да се сравни по мащабите си само с тяхната не по-малко гореща ненавист към свободата на мисълта, на словото, на изразяването, на информирането на обществеността. Те, бидейки такива видни демократки, предпочитат тайнствеността, загадките, слуховете, интригите също, предполагам, са на почит сред носителите на туй така оригинално и странно в особеността си демократично, с извинение, съзнание.
Да наблегна на нещо най-главно, ще се опитам да го формулирам като извод, което Вас особено, уважаеми г-н Омбудсман, ще Ви впечатли, предполагам, най-много: този училищен Правилник, вижда се, дръзва да се постави не само над всичките ни конституционно гарантирани и фундаментални човешки прави като свобода на словото, на информацията и пр., но също и над всички ония международни актове, които страната ни е подписала и е длъжна да изпълнява. Лошата новина на тия доста позакъснели цензори е, че според принципите на правото всякакви разпоредби, правилници и пр., които са изфабрикувани в противоречие със закона, с Конституцията и встъпват в противоречие с принципите на международното право, като по-нисши, са чисто и просто... нищожни, нямат никаква сила и не бива да се изпълняват, щото тогава именно вредим на коренните интереси на институцията - пък и на нацията като цяло; защото някой се опитва да накърни наши най-висши и коренни не само права, а и блага. Блага на свободата, милата, от която не бива да се отказваме на никаква цена - въпреки всички неудобства и рискове!
Но да минем по-нататък в анализа на административния шедьовър, който е съчинила видната демократка Пакова, подпомогната от не по-малко видната демократка Анастасова, също така литераторка, падаща си по кафкианския жанр и стил. Който един нищо чудно да се учи в нашите Академии - като бляскав пример за това през какви трънливи пътища е минала в развитието си нашата многострадална българска демокрация. И също за борбите, които е трябвало да водим, за да се цивилизоваме поне малко що се касае до нашата демократична култура - срещу попълновенията на нашето демократично безкултурие. Срещу нашите така дълбоко вкоренени в душите и сякаш неизкореними авторитарни наклонности.
Г-жа Пакова отказва да ми съдейства да получа копие от документа, написан от г-жа Анастасова (аз продължавам да твърдя, че това е нейно творение и порождение, нейна еманация, по-горе убедително доказах защо това е така) и ме съветва, за да се погаври с мен, да го поискам "по надлежния ред" от... директорката на ПГЕЕ-Пловдив; значи аз се жалвам, че директорката не се е сетила да ми даде копие от този документ (като се крие от мен, този документ неминуемо се превръща в донос!), а пък шефката й, именно г-жа Пакова, ме съветва да се обърна пак към длъжностното лице, от което се жалвам! И да моля за нейното благоволение. Аз тук пак съзирам доста (не)оригинална административна гавра, пък също и привкус на "демократичност" може да се открие, виждате как длъжностно лице съдейства на една медия за разкриване на истината (щото моя милост, бидейки блогър, също така е и медия!). Абе у нас демократичността сред чиновничеството на ръководни позиции е доста напреднала, няма що. Демократ до демократа, пълно е с демократи!
Г-жа Пакова също така, демонстрирайки един доста своеобразен демократичен манталитет, се чувства длъжна да поучаства в кампанията на г-жа Директорката Анастасова по моето дискредитиране като личност и като преподавател, като ме уведомява, видите ли, че срещу мен било имало написани "4 броя жалби, доклади, писма" за две години, 2011 и 2012 г., отбележете, "цели 4 жалби, доклади и писма имало"! Явно съм доста лош човек, който си заслужава репресиите от страна на директорката Анастасова, която, между другото, освен голяма демократка, изглежда е и голяма популистка (популизмът е другото име на демагогията!), дотам, че нищо чудно, както е тръгнало, тя самата да е съчинила и въпросните "ученически жалби" срещу мен. Тия номерца са доста изтъркани, впрочем, но са крайно аморални. Апропо, неслучайно е това, че и пред мен г-жа Анастасова говори постоянно за някакви хипотетични "ученически" и дори "родителски" жалби, но на настойчивите ми искания да се запозная с тях, да ми ги даде да ги прочета, нито веднъж не е отговорила, нито веднъж не ми ги е показала; е, на г-жа Пакова явно ги е показала, аз пък държа да ги покаже на мен, понеже много обичам да чета доноси, това е любимото ми четиво; с г-жа Анастасова явно имаме еднакви литературни вкусове (тя по образование е българичка, да не кажа дори литераторка).
Интересен, бих казал даже сюблимно-интересен е този абзац от отговора-шедьовър на г-жа Пакова, в който тя твърди, че г-жа Анастасова съвсем основателно била обжалвала мой болничен лист (аз съм в болнични вече 8-ми месец, преживях тежка животоспасяваща операция) само заради това, че съм се появил в училище и съм присъствал на един учителски съвет, но не й прави впечатление това, че заради нейния каприз да обжалва болничния ми лист (ТЕЛК, разбира се, отхвърли жалбата й и потвърди правомерността на болничния лист) моя милост беше оставен изцяло без никакви средства за съществуване цели 3 месеца (!). Тук няма начин да не констатирам, че оригиналната демократичност на г-жа Пакова (и на г-жа Анастасова) се подкрепя и от чрезвичайно човеколюбие, което блика от сърцата им като изворна вода! Няма как да е иначе, демократичността е винаги и човеколюбива, щото и двете са свободолюбиви, тъй да се рече. Аз не мога да разбера дали пък в израз на едно такова човеколюбие ако убиеш човек няма да се окаже, че той е бил убит за неговото добро, един вид да да не се мъчи повече в живота! Нищо чудно и дотам да се стигне както е тръгнало. Впрочем, в резултат на гоненията, на които бях подложен вече цели две години от уважаемата г-жа Директорка Анастасова аз не само че постъпвах безброй пъти в болница, не само че бях инвалидизиран, не само че най-накрая, от преживения стрес, жизнените ми сили пресекнаха дотам, че се строполих най-сетне, ударих главата си така, че в резултат получих мозъчен кръвоизлив, появи се т.н. хематом, заради който и щях в крайна сметка за малко да си отида от живота; ала ето, не би, милостивият Бог благоволи да ме задържи още малко в живота, най-вероятно за да мога да напиша и ей-това свое писмо, да осъществя този свой неумел литературен опит. Но мисълта ми е, че невероятно силното човеколюбие на г-жа Анастасова вече ражда своите обилни плодове; това, разбира се, изобщо не е впечатлило уважаемата г-жа Пакова, най-вероятно защото и тя е не по-малко човеколюбива от нея.
И така идваме до върховния момент във въпросния шедьовър, именно анкетата, която проверяващите, пратени в училището от г-жа Пакова, са направили сред колектива. Тази анкета (с която, естествено, аз не съм запознат, нито съм я видял, нито пък някой ми е показал резултатите й, ерго, и тя играе ролята на нещо като компромат, насочен срещу мен!), била направена, както твърди г-жа Пакова, "свободно, анонимно и по свое желание", но като вземем предвид оригиналните представи на г-жа Пакова за свобода и за демокрация, нека да поухладим изявите на възторга си. Единственият факт, който тя е благоволила да ми съобщи, е че в анкетата били участвали 78% от личния състав на учителите. По-нататък ми се казва, че "по-голямата част" (крие се обаче каква именно е тази "по-голяма част"!) от колектива била заявила - дръжте се за стола да не паднете, макар че то всъщност не е никаква изненада! - че управлението на г-жа Анастасова било, цитирам, "демократично, оповаващо се на диалог, свобода на изразяване на мнението, микроклиматът е положителен, което до известна степен се дължи на липсата на двоен стандарт и прилагане на принципа на равнопоставеност между служителите"! Подчертаната от мен дума, думата оповаващо, както се вижда, е написана погрешно, и децата знаят, че се пише уповаващо, но ето, в официален документ на висш представител на образователната институция тази дума е сбъркана; ако приемем, че грешката не е от крещящо незнание на правописа, а е направена по Фройд, то аз, като човек, отколе занимаващ се с психоанализа, ще ви кажа, че тази грешка може да означава едно, тя носи в себе си следния смисъл:
Вий, дето четете този документ, изобщо не се оповавайте, че в него има някаква частица истина, всичко в него е чиста лъжа и измама!
Моля да бъда разбран правилно, това не го заявявам аз (не съм луд да го кажа аз, та после да бъда съден до дупка, щото аз в момента съм подсъдим по две дела, съдят ме г-жа Анастасова и нейната помощничка г-жа Камелия Стоянова, да, съдят ме в истински, в натурален български съд, вече не ме съдят само в "другарски" и "народни" съдилища, организирани собственоръчно от тях самите, а ме съдят в най-официалния държавен съд!), та значи това горното не го казвам аз, а то е вопъл на безсъзнателната природа и психика на самата г-жа Пакова, щото, както учи д-р Фройд, безсъзнателното у нас никога не лъже, то винаги говори самата истина, то, за разлика от нас, хората, винаги казва честно каквото иска, не умее да лицемери, да лъже и пр., докато ние самите съвсем не сме като него.
Това е. Спирам дотук. Прощавайте, че стана туй мое писъмце некратко, но сами виждате, че въпросите са интересни, а пък аз, в случая, се изявявам повече като изследовател на тия любопитни феномени, не толкова като жалващ се; то се видя, че и да се жалваш, и да не се жалваш, все тая...
А ето сега вече и моите конкретни предложения и искания, които си позволявам да отправя към вас, уважаеми г-н Омбудсман и към Вас, уважаема г-жо Министър:
1....
2....
...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Поради изчерпване на жизнените ми сили при писането на това писмо, спирам тук, ще го допиша щом силите ми се възстановят; предметът на описание, както сами се убедихте, е така велик, че се иска колосална творческа и духовна сила, че да бъде поне отчасти загатната неговата непомерна мощ; ето затова, изтощен, спирам тук. Хубав ден на всички, чакайте продължението съвсем скоро! Живот и здраве да е де, да не обещавам толкова щедро, че току-виж един ден няма да спазя обещанието си - щото съм се преселил в един друг, значително по-хубав от този тукашния, свят...)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар