Какво означава демократично образование?
Демократичното училище е самоуправляваща се образователна общност на родители, учители и ученици, взeмащи решения чрез общо събрание, на което всички имат равен глас. Демократичното училище третира ученика изцяло и само като субект на образованието и създава среда, която подкрепя и стимулира по най-рационалния начин образованието, като включва в процеса цялата местна общност.
„Всеки ученик следва личната си учебна програма. Тя се създава от него, неговия ментор и родителите му (които определят и степента на свобода в учебния процес на своето дете). Някои семейства решават всички учебни предмети да са избираеми; други – всички да са задължителни, а трети оставят на детето част от избора. Образователният подход стъпва на основата на плурализма. Учениците разбират от опит, че отделните семейства нямат еднакви възгледи и започват да уважават и приемат различията.”
– „Демократичното образование”, Яков Хехт, изд. „Изток-Запад”
Отзиви за демократичните училища на Яков Хехт:
Яков Хехт е бащата на демократичното образование в Израел. В училищата, повлияни от него, учителите и учениците сами поемат отговорността за работата си – както поотделно, така и заедно. Те създават образователна общност, в която всички са въвлечени активно. Министерството на образованието вижда в пътя на Яков Хехт модел, който е достоен за изследване и прилагане в образователната ни система. (Проф. Юли Тамир, бивш министър на образованието на Израел)
В обикновеното училище ме счетоха за плевел, който трябва да бъде отскубнат; в демократичното училище станах рядко цвете. За мен тази история не може да се предаде с думи; тя е историята на живота ми. Самостоятелността и способностите, с които ме дари това място, ме съпътстват до ден днешен. (Наркис Саде, възпитаник на Демократичното училище на Хадера)
Повече от книгата „Демократичното образование”:
Понякога се чудя: дали това не е начинът, по който нормалните деца се превръщат в престъпници? Децата, които никой не вижда, чиито човешки качества никой не признава, изисквайки от тях да изпълняват задачи с цел образование, които им изглеждат далечни и лишени от смисъл, с които не могат да се справят? Колко от „лошите деца” в образователната система са всъщност печален продукт на собствените й изисквания?
Ако човек няма достъп до областите, в които може да твори, той ще се обърне към областите, в които да разрушава: аз унищожавам (творенията на другите) – затова съществувам. Този феномен е добре познат в образователната психология. Детето, което се чувства отхвърлено, ще се заеме с унищожение, за да се почувства „признато”, да „демонстрира” способностите си да създава, да твори.
Изключително важно е в началото на живота да ни се позволи да растем именно в областите, към които проявяваме интерес и сме способни да се учим добре и да постигнем успех. Интересът и успехът са от решаващо значение, за да може да се осъществи растеж в детството.
Единственото, което насилственото изучаване на „основния минимум” постига, е да пресече естественото любопитство на децата. … Ученето е възможно само там, където има любопитство.
ЗАБЕЛЕЖКА: На тази страница ви предлагаме вдъхновяващи материали за образованието. Проверявайте редовно за допълнения!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар