Държавата отне златния медал на 15-годишно момче, спечелило олимпиада по информатика, защото то не ходи на училище, а учи вкъщи с майка си.
Божидар Маринов от Смолян спечелил национално състезание по информатика миналата година под егидата на Министерство на образованието. Получил предварително подписаната и подпечатана диплома, но когато в МОН разбрали, че не ходи на училище, ме отнели отличието служебно. След това Божидар се явил на регионална олимпиада по информатика и спечелил максималния брой точки, заради което би трябвало да се яви на националния кръг като фаворит. Държавата обаче отново го дисквалифицирала и му забранила да участва.
Историята разказаха медалистът Божидар Маринов и майка му пред bTV тази сутрин. Момчето от Смолян е истински гений на информатиката и е печелил много състезания и олимпиади, без да е ходил на училище.
Божидар се обучава по американска програма вкъщи от майка си, която е сред родителите, изгубили доверие в образователната система.
Според майката на Божидар Димитров, чиято основна цел е да предаде на детето си християнските ценности, училищната среда е „деградираща и място за обучение на характера няма”. Пред bTV тя обясни, че монополът на държавата в сферата е „наследство от комунистическото минало” и „образованието трябва да бъде в ръцете на родителите, както е било при Възраждането”.
Освен талант в информатиката, Божидар свири на пиано и ходи на много различни кръжоци, разказа още той. Татяна Предова, главен експерт „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ в МОН, не се съгласи с твърденията на майката, че средата в училище е „деградираща” и че образованието е под държавен монопол. По думите й то е ангажимент на държавата и тя е задължена да осигури на децата посещаване на образователната система. „Не казвам, че образованието е перфектно, но в последните години се правят много и съществени неща”, каза тя и посочи като пример повишение на квалификацията на учителите.
Източник: offnews.bg
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар