Истината ни прави свободни

сряда, 8 януари 2014 г.

Докога висшестоящите инстанции ще толерират безчинствата на самозабравили се директори от образователната сфера?!



Публикацията от вчера под заглавие Ново Открито писмо до Министъра на образованието и Омбудсмана на Републиката във връзка с новите зулуми на една администраторка предизвика доста коментари, сред които преобладава реакцията на осъждане на най-новия "зулум" на въпросната администраторка, свеждащ се до това, че та, изживявайки се като... "психиатър", ми сложи една доста решителна "медицинска диагноза", именно приписа ми склонност към изпадане в някакви привиждащи й се "нервно-психични разстройства" - нищо че няма длъжната компетентност за това; същевременно въпросната властна особа явно не се безпокои много от това, че най-вероятно ще й се наложи да доказва "диагнозата" си пред един законен съд, щото тия неща все пак подлежат на доказване; както и да е, засега оставям на съвестта й тия най-нови изцепки, които дръзна да си позволи. И на съда на общественото мнение ги оставям, щото, както казах, читателите на моя доста популярен все пак блог реагират, не са безучастни, индиферентни, щото тая история има и твърде значим нравствен смисъл (отчетете това, че в случая става дума за поведението на овластено лице в образователно-възпитателната и личностно формиращата сфера!). Сред многото коментари подбирам два, които в някакъв смисъл обобщават най-същественото във всички останали коментари:

Павел Лазаров каза: Господин Грънчаров, имате пълната ми подкрепа!

Това пише г-н Павел Лазаров, който е лидер на Движението за Ново образование; на дадения линк можете да се запознаете с разбиранията, с документите на това движение, с което си сътруднича от години - тъй като имаме близки и на моменти съвсем съвпадащи разбирания за едно бъдещо, отговарящо на нуждите на съвременната младеж образование. А ето какво пише и г-жа Мария Василева в своя изключително емоционален коментар:

Чудя се и се мая, как след толкова нанесен психически тормоз този колега Грънчаров е още на себе си. Тъй като госпожа директорката не можа да го уязви и пречупи, не можа да го накара да спре да пише за беззаконията й в блога си, сега реши направо да го обяви за емоционално психично нестабилен, щото не постигна целта си - да го побърка. Как да наречем самозабравил се директор, който мачка тенденциозно достойнството на свой колега - защото тя е просто една негова колежка, само че изпълнява други, административни задачи. Как да наречем директор, който манипулира ученици, взема класове от г-н Грънчаров, когато си реши и ги дава на външен учител на хонорар, ощетявайки го и финансово?

Как да си обясним нейната злоба, отмъстителност и безпричинно преследване? Има обяснение - липса на елементарна човечност, етика, морал, възпитание. Да го обобщим като простотия или като параноя с чувство за недостижимост и безнаказаност, което от двете повече ви харесва.

Е как учителски колектив, инспекторат, синдикат, чиновници от министерството, толерират тези безчинства? Това не са единични случаи, много пловдивски директори на училища "колят и бесят". Докога бе, господа, на които е дадена власт да решават човешки съдби, ще нехаете за това, което става в това училище? Съдът каза своята дума и защити човека. А вие по-силни от съдебните власти сте, така ли? Стоите над закона? Все едно ви е, ами тогава не работете с хора, щом те нямат стойност за вас. Работете с компютри, дини, тикви, с каквото си щете, само не с хора и животни!

Подсъдима е г-жа Анастасова, вие, другите инстанции също сте подсъдими, защото не си гледате работата. Това чудо-директорка и за учител не става. Поверили сте й с деца да се занимава. Дори да е психично болен учителя, това трябва да предизвика състрадание и грижи от страна на едно нормално ръководство. Доколкото знам, законът пази работоспособните с психически разстройства. А той не е и болен, това е повече от ясно. Как ще го нарочите така с лека ръка.

ВЪН от образователната система, г-жо Анастасова!!!!! Непрекъснато се издънвате, но понеже не сте добре, нямате ясно съзнание за това, което вършите и тежките последствия. Какво чакате? Не се справяте с работата си, търсете си друга. Обидихте човек и то не веднъж, утре ще се прицелите в някой друг, който ви е неудобен по някакви си, само ваши критерии. Смятате че след безогледното си, безотговорно, лекомислено, глуповато, високомерно, патологично-садистично поведение, можете да останете още?

Това няма да ни се случи, това не е възможно дори в България! ВЪН!

Мария Василева, преподавател

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ