Истината ни прави свободни

неделя, 19 януари 2014 г.

Ние родното, българското, да не говорим пък за по-стойностното от него изобщо не го ценим, напротив, правим нужното да го задушим и убием!



Получих следното съобщение, отпечатвам го тъй като и някои други хора може би се вълнуват от същия проблем, а пък моят отговор може да им помогне да се ориентират в ситуацията; ето какво ми пише една моя читателка и ето как аз й отговорих:

Здравейте, уважаеми г-н Грънчаров,

Пише Ви една Ваша читателка от "глухата провинция", от едно малко градче, именно от... От доста време чета Вашия блог, преди няколко години също Ви писах, не зная дали си спомняте. Работата е там, че аз искам да притежавам всяка Ваша новоизлязла книга, правила съм много опити да намеря някоя от книгите Ви, но за жалост те вече не се предлагат дори и от интернет-книжарниците. Търсила съм Ваши книги и в големите вериги книжарници когато съм била в София, уви, нищичко не мога да намеря. Преди години успявах да намеря търсени от мен Ваши книги, но в последните години това вече е съвсем невъзможно. Аз искам обаче да притежавам всяка Ваша книга в хартиено издание. Аз съм по професия учителка и особено много ме интересуват последните Ви книги за образованието, средно и университетско. Затова Ви моля, ако е възможно, да ми кажете как мога да си набавя Вашите последни книги, именно книгите със заглавие "Ние не сме тухли в стената!", "Там горе под звездите", "Поривът за свобода" (есета за преживяното през комунизма), "Истинският университет", "Философско учение за човека и формите на духа", "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България", "Болничен дневник". Също ме интересува и книгата Ви VERITAS ODIUM PARIT..., не зная дали тя вече има хартиено издание, но бих държала да я имам ако вече е излязла. Също, накрая, желая да попълня сбирката си от философското издание ИДЕИ, липсват ми всичките книжки от 2013 година, а доколкото разбирам от блога, през 2013 г. са излезли общо 5 книжки (две от международното издание, то изобщо разпространява ли се в България?). Ще Ви бъда благодарна ако можете да ме ориентирате как да си набавя всички тия книги, понеже желая да притежавам всичко, написано и издадено от Вас.

Простете за безпокойството! Желая Ви здраве, по-малко тревоги и най-вече нови творчески успехи!

С уважение: Г.Д.

Здравейте, уважаема госпожо Д.,

Благодаря Ви за писмото, с него поставяте един важен проблем, който и аз самият не зная как може да бъде решен, в голямо затруднение съм. Наистина, след като предишните мои книги, издадени от издателство ИЗТОК-ЗАПАД в сравнително големи тиражи, търговците на дребно, книжарите, отказаха да ги разпространяват (книгите ми, понеже са по-сериозни и философски, били "крайно непазарни") и по този начин купища мои книги останаха недокоснати от ръка на читател, един вид арестувани в книжните борси и в складовете за книги, сиреч, останаха в разположение само на... мишките. Защо стана така аз тук не ща да обсъждам, въпреки че това е интересен въпрос. Все пак вземете предвид, че аз съм философ и си позволявам да пиша според истината, а пък тия неща явно изобщо не се пласират у нас, в свидното ни отечество. Други неща тук се пласират и се оценяват като "пазарни", сиреч, като изгодни, като престижни и прочие, в това число и от книжарите. Чиято лакомия за печалби, предполагам, също не е малка. Както и да е.

Та с оглед на тази ситуация аз се принудих да предприема една друга издателска политика: вече издавам книгите си в малки, т.н. "бутикови" тиражи, вярно, това оскъпява производството на един екземпляр, но пък книгите ми все пак излизат и могат да достигат поне до библиотеките (налага ми се да дарявам почти целите тиражи на библиотеките). И също така да могат да достигат до читатели, които си ги поръчат вече лично от мен. За съжаление нямам средства за да инвестирам в издаването на по-големи тиражи, които да оставя на книжните борси, та оттам книгите ми, евентуално, да опитат да стигнат ако не до обикновените книжарници, то поне до интернет-книжарниците. Разбира се, излишно е да казвам, че нито един голям издател на книги до този момент не се е поинтересувал от моите книги и да ми е предложил да издаде някоя моя книга, това, разбира се, си и в реда на нещата, щото големите издатели на книги у нас са заети с това да бълват в огромни тиражи... боклуците на световната "престижна" литература, отговаряща на т.н. масови вкусове.

Такова, за жалост, е положението у нас. Ние родното, българското, да не говорим пък за по-стойностното от него, изобщо не го ценим, напротив, правим нужното то да бъде задушено и убито, а се прекланяме пред чуждото, "вносното", пък било то и пълни боклуци! Това важи и за книгоиздаването - по моята преценка. Аз лично в книжарниците срещам все по-често книги, които не бих желал да притежавам дори и да ми ги дават даром, без пари. В същото време все по-рядко мога да намеря книга, която би ме заинтересувало - разбира се, моят критерий за стойностна книга, която желая да притежавам, е значително по-различен.

Та с оглед на казаното мога да Ви кажа, че единствената възможност да притежавате последните мои издадени книги е да си ги поръчате директно при мен, от мен. И аз, както навремето е правил Паисий със своите дисаги, обикаляйки селата, където предимно са го лаели недружелюбни кучета, и откъдето са гонели страшния, рошав и нахален монах "трезвомислещите" селяни, разпространявам книгите си сам, със своите ръце, които преди това са ги написали, после пък са изработили парите, с които книгите ми да бъдат издадени, накрая, виждате сама, ми се налага и да си ги разпространявам съвсем сам, без никаква подкрепа отникъде. Случаят ми е типично нашенски, български, тъй че от нищо не се учудвам - и от нищо не се оплаквам. Напротив, това, че точно така се случва с мен, е доста ласкав атестат. Ако издателите се надпреварваха да издават моите книги, ако книжарите се биеха за това кой да ги разпространява, аз щях да се чувствам значително по-нещастен, а сега съм съвсем спокоен. Сега всичко си е на мястото, съвсем по същия начин, както си е било винаги у нас. Това ме кара да чувствам, че делото ми е значително - щом ще бъде оценено, вероятно, едва дълго време след като съм умрял (то и това не е сигурно де, но нищо чудно и да стане точно така!).

Извинявайте, че се отклоних толкова, но проблемът, който поставихте, живо ме интересува, така да се каже, бръкнахте в болното ми място, в раната ми, та затова се отплеснах толкова. Дано не съм ви досадил. Та ако искате да получите тия мои последни книги, просто ми пратете адрес, на който да Ви ги изпратя. Ще ме извините, но сега, отговаряйки на Вашето писмо, се сещам, че е възможно и други хора като Вас да са срещнали такава трудност да си набавят моя книга, та затова ми хрумва да публикувам своя отговор до Вас в блога си, разбира се, ще Ви съхраня анонимността, щото нямам предварителното Ви съгласие.

Всичко добро Ви желая! Нека новата година да бъде благодатна за Вас - и за най-близките, за най-скъпите Ви хора!

С уважение: Ангел Грънчаров

П.П.Пропуснах да отговоря на въпроса Ви за списанието. То се разпространява само в няколко университетски книжарници (в СУ, НБУ, ВТУ, ПУ, в университета в Благоевград), а който иска да си го поръча чрез интернет, може да се обърне само към мен - или към някой друг от редколегията; международното издание у нас също може да бъде поръчано само по заявка.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ