Истината ни прави свободни

вторник, 7 януари 2014 г.

За "вагиналния Армагедон", или Карбовски като морален ментор на клетата ни нация



Из Любомира!, автор Мартин Карбовски

Старото поколение не разбираше от покаяние. Новото поколение не знае какво е извинение. По средата има едни междинни хора, които са чели Библията, но това няма да им помогне тук.

Любомира е млада жена, работи като сервитьорка в едно кафене срещу ВИНС-а във Варна, вечерно време обича да излиза с познати по "заведения". "Заведения" е отвратителна и смешна дума, дошла от социализма и явно е женска - да те заведат да пиеш и да ядеш. Думата има консуматорски подтекст, но има и овчо-комунистическо значение.

В едно такова заведение със светещ бар Любомира така се напива и надрусва, че по едно време започва да се търкаля по светещия бар чисто гола. Въпреки че е пияна на кирка, в танца й има опити за сласт и привличане. Крайният резултат е отчайваща самота, разсъблеченa самота и издрани по кожата ясни знаци на унижение.

Ужасът на Любомира обаче не е доволен от постигнатото. Ужасът е технологичен и човешки. Около нея се събират мъже, които започват да я снимат с мобилни телефони - но така че самите те да не попадат в кадъра на друг телефон. Любомира танцува пред тях своя несвестен танц, явно мислеща само с хипоталамуса си и че това което прави е еротично. Някой й подхвърля бутилка бира, момичето я прегръща й имитира фелацио с нея. След малко й подават морков, Любомира го чупи на две и го търка в гърдите си.

Самоунижението винаги е в резултат от обществено унижение.

Клипът е качен в интернет. Показах го на един християнин - той отвърна глава, каза че не може да гледа падението на едно дете. И беше прав. Защото продължението на клипа с Любомира е зловещо. Тълпата мъже във варненското заведение започва да се гаври с Момичето - мъжки ръце я заливат с бира. После с водка. После с кока кола. Косата на момичето става на спластени кичури, телефоните светят, кожата лъщи. Еротиката и голото тяло са мъртви отдавна, освен жал към агонията нищо не може да почувства човек от тази картинка.

Събличането е традиция в "заведенията". Диджеят обявява от пулта бутилка уиски за дамата, която се съблече първа. Желаещи има. Понякога сервитьорки режат бельото на смелчагините с ножица - и ето ти празник на пияните вагини. Вагинален Армагедон. Истината е, че повечето случаи завършват весело.

Но с Любомира нещата стават ужасни. Цялото заведение я снима, никой не се сеща да я завие с едно одеяло, да я изнесе и да й извика такси. Тълпата иска да потреби унижението докрай. Потреблението на унижение у нас - то расте.

Отидох във Варна и намерих Любомира. Помислих си, че ще поиска да направи изявление, да се извини или поне да обещае, че повече няма да пие толкова. Тя се съгласи. На другия ден обаче ми каза: "мама не дава да се снимам". (Прочети ДО КРАЯ >>>)

В КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ПРОБЛЕМЪТ: Това най-добре си проличава ето от този коментар, който намерих на страницата ми във Фейсбук (не го споделям, проблемът обаче е значително по-сложен, но ми е интересно дали този коментар, объркващ изцяло ориентирите, ще успее да породи известна дискусия; ето го:

Васил Иванов: В северните страни въпроса е решен - клиентите на компаньонки и снимащите подобни клипове се наказват със затвор. Тук морализаторстват. Не падналият на земята буди възмущение, а хвърлящите камъни. Мартинчо и другите кози брадички, снимали филма, са обикновени прикрити садисти, дагмосват някой "прегрешил" като няма значение въобще дали има вина: важното е публиката да е убедена, че е лош! И след това издевателстват над него психически, доставяйки си удоволствие. Не го правят само заради големия зрителски наплив, вършат го защото им харесва. Мъже - НЕ, просто прикрити садисти, използват възвишена цел (борбата срещу някакъв порок) за да прикрият долнопробния си интерес (удоволствието от чуждото унижение, особено над жени).

Това пише този коментатор. Забелязвате, той изобщо не се възмущава от нравственото състояние на публиката, дето със скотски интерес е гледала и снимала пияното момиче, не, него го вълнуват съвсем други неща! Интересно ми е дали някои други хора ще реагират, проблемът е интересен. Днес ме вълнуват предимно нравствени въпроси. Ще използвам този чудесен казус в часовете си по личностно израстване (като част от философските предмети и т.н. гражданско образование.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ