Истината ни прави свободни

четвъртък, 2 януари 2014 г.

Нещо като обръщение-послание послучай новата година



Днес не ми се пише - днес ми се чете. Днес е първи януари 2014 г., решавам да не пиша толкова - и дори изобщо. Щото ми е писнало от писане. Чете ми се. Все по-жаден ставам за четене. Има толкова хубави книги, които искам да изчета, а все нямам време за четене, само и предимно пиша - проклета да е тази прокоба на "чукчата-писател" като мен! Да, обаче на мен много ми се чете - и чета когато и където мога. Във всеки удобен, подходящ момент. Като тая заран - всички спят след новогодишната нощ, аз, дето съм спал само три часа, пак скачам в 5 часа сутринта, но тоя път не за да пиша, а за да чета. Четох, четох, пък в края на краищата пак ми се приписа. Ето, ще напиша само това, ще ми се да е кратичко, да видим обаче дали ще излезе така.

Та ето, разхождам се тази необичайна сутрин из разни сайтове да почета това-онова. Моите места за такива "разходки" са все пак по-специални, не се вълнувам само и единствено от политика, най-вече ме интересуват философията, психологията, литературата, другояче казано, интересуват ме по-сериозни, по-богати на смисъл четива. И ето, зачитайки се тук-там в това-онова, (пре)откривам нещо, което отдавна си го зная, но ето, сега то пак се появява в съзнанието ми.

Няма по-ужасно нещо от това в текстовете на един претенциозен пишещ човек най-ценното, най-интересното да са само... цитатите от разните му там знаменити мислители, философи и пр. Всичко друго, именно написаното от него самия, кой знае защо е станало или се е превърнало в "баласт", в "слама", в "боза" и пр. И ако "изтръскаш" неговите "мисли", ще останат достойни за внимание само и единствено чуждите мисли, мислите на въпросните класически философи. За жалост, констатирам, че в писания на наши, на български пишещи много често се случва точно това. Сполетява ги точно тази участ. Написаното от тях самите почти винаги е дребнаво, суетно, глупаво, злобно, комплексарско, нещастно, какво ли не още...

Това изглежда е остатък от социализма, тогава бяха забранени западните автори, западните философи най-вече - щото мислите им бяха крайно опасни и можеха да взривят "системата"! - и в писанията на нашенските тукашни философи най-интересното бяха именно цитатите от тях, от забранените западни философи. И ние, младите хора тогава, четяхме такива книги само и най-вече заради цитатите. Всичко друго в тях беше предимно слама. Баласт. Пълнеж. Ето, това нещо се е запазило и досега. Е, днес можеш да четеш свободно въпросните забранени някога философи и психолози - като Ницше, Шопенхауер, Шпенглер, Фройд и т.н. А някои продължават да пишат по онзи стереотип, в който пак най-ценното в текстовете им, уви, оказва се са само цитатите от чужди автори. По-голяма беда едва ли може да сполети един пишещ човек.

В тази връзка пък се питам и за следното: от мен самия пък, след като изобщо не обичам много да цитирам (в своите чисто философски писания), дали някога нещичко ще остане достойно за внимание... след като цитати почти изцяло в книгите ми комай няма?! Ами ако всичко написано от мен също така е само "слама"? В текстовете на ония, многоучените, дето много цитират, ще останат барем цитатите, а при мен дали пък няма да стане така, че да остане нищо - нищо да не остане? Щото цитатите на истински великите мислители наистина никога не остаряват. Е, кой знае пък, може и в написаните от мен самия, от сътворените от мен мисли нещичко да остане - нещо достойно за вниманието на бъдещите, на неродените още хора. Знае ли се?

Е, тук ми едва една успокоителна мисъл: щом като във всичко написано от мен достойното за вниманието на днешните хора явно е така малко - книгите ми стоят непипнати от ръка на читател в складовете и по борсите, книжарите не ги щат, щото не били... "пазарни" и пр.! - то пък дали няма да се окаже, че моите писания пък ще бъдат интересни тъкмо за бъдещите, за неродените все още хора? Тая мисъл ме успокоява малко.

Апропо, същото се случило навремето с моя любимец Шопенхауер; той сам в предисловието на своята велика книга "Светът като воля и представа" написал, че тази негова книга е написана за хора, които още не са се родили, за хора, чиито необичаен начин на мислене ще е подходящ за разбирането на изложените в нея истини. И се оказало, че се случило точно така: десетилетия наред книгата му си стояла непипната от ръка на читател в книжарниците - досущ като моите книги! Само мишките й обръщали известно внимание, гризейки кориците й. И това се случило във философска страна като Германия - представяте ли си?!

Е, дошло най-накрая времето, след много чакане, да се родят и да израстат ония хора, за които била написана книгата му, които вече можели да я разберат - да постигнат смисъла на наистина необичайните му идеи. Родило се ново поколение, което вече успяло да се овладее от истините, изложени в шопенхауеровите книги. И Шопенхауер едва на старини почнал "да се къпе в лъчите на славата", както се казва. Тълпи поклонници почнали да обсаждат къщата му. Е, аз не ща да доживея такъв един момент, аз зная добре, че няма да го доживея - щото като капак на всичко Шопенхауер все пак живял в Германия, а аз живея в клетата България!

Да не би ний, българите, някога да сме оценили приживе и по достойнство някой от най-големите си умове или духове? Никога! Никогда! Едва след като сме ги тормозили приживе и дори сами сме ги убивали (Кой всъщност уби Ботев? Ами Яворов? Ами Дебелянов? Ами кой ли не друг - говоря обаче за истински значимите ни умове и духове! Щот ний набедените си "гении" и "звезди" ги ценим, ох, как ги ценим! И им се покланяме даже!), едва след като сме ги закопали в гробовете, едва тогава почваме да осъзнаваме какво сме загубили - и едва тогава сме почвали да ги ценим. Е, формално де, на думи само ги ценим, не истински - кой ли пък ти чете Ботева и сега?! Глупости, четат го, ама дръжки! Карай да върви де. Откъде тръгнах, докъде стигнах, май наистина вече не съм наред?!

Чакай да млъквам. Стига повече. Честита ви нова година! Да е благодатна и успешна, да сте живи и здрави, дано почнете също така и да поумнявате повече в тази нова година! Това се отнася за немислещото или за трудномислещото мнозинство у нас, което стои със скръстени ръце и гледа сеира на ония, на "лудите глави", дето искат нещичко да постигнат, дето искат и се борят за ПРОМЯНА, ала са малко и не могат кой знае какво да постигнат. Е, нека да си пожелаем и така дългочаканата ПРОМЯНА КЪМ ДОБРО, която ще стане само ако ний, българите, сме си на мястото. Нека и това да си пожелаем: да си бъдем на мястото в 2014 година! И като човеци, и като граждани, и като българи, всякак да сме си на мястото! Това именно и ще ни спаси! Хайде чао! И - наздраве!

Аз пия сега чай де, билков, но ви казвам наздраве, щото уважавам традициите. Успяхте ли да се наплюскате и да се изпонапиете снощи като свине?! Успяхте ли да се... посерете - с извинение за думата! - от ядене и от пиене снощи?! Май някои точно това се постараха да направят, ама да не им придиряме много: то някои нашенци нима друго могат да направят - освен да се изпонаплюскат и изпонапият като... не знам като какво, щот свинете плюскат, ала поне не пият. В страните с господстващ материалистически манталитет като нашата така става обикновено. Карай! Пак се олях. Наздраве още веднъж! И - умната! Идат още празници. От празници няма отърване в този месец... :-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ