По публикацията от вчера с интригуващо заглавие С пожелание за пълноценни и плодотворни разисквания и изследвания по толкова благодатния евристичен казус!, в която се съдържа текста на моя жалба до Педагогическия съвет и също така до Етичната комисия в ПГЕЕ-Пловдив се намери някакъв, разбира се, анонимен, яко скрит зад дебелия дувар на пълната анонимност човек, който се нае да адвокатства в полза на "другата страна" и също, на тази основа, тъй да се рече, в традиционния на оплювателите ми стил, да "доказва" колко моя милост е "лош човек", "некадърен преподавател", дори, представете си, е човек, който "изобщо не става за преподавател", щото, видите ли, бил... "неадекватен", сиреч, "смахнат", дори "луд", санким, "характеристиката", която многоуважаемата директорка благоволи да ми напише, барабар с диагнозата "нервно-психични разстройства", да, така тя написа черно на бяло в най-официален документ (!!!), та значи тази характеристика и тази диагноза не били, видите ли, нито характеристика, нито диагноза, а били... "самата истина"!
Наложи се да пообсъдя с този "адвокат" (а аз имам подозрението, че зад тази анонимна критична фигура се крие... самата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която се издъни по такъв един недопустим начин, но това е само хипотеза, която тепърва предстои да бъде доказана; тя може да се докаже по един-единствен начин, чрез признанието на въпросната особа; е, има и друг начин за доказване, но засега да замълча кой е той) та значи пообсъдих с този "адвокат" интересната и така пряко засягаща ме тема, ето какво си казахме до този момент; надявам се, казаното е добра основа за пораждане и на дискусия по немаловажния въпрос за това кой е съвременният, подобаващ, отговарящ на духа на времето "преподавателски подход" в българските училища и образователни общности, намиращи се не от вчера в ужасна криза и катастрофа, и ценностна, и идейна, и методологическа, и организационна, и правно-юридическа, и всякаква; ето специфичното въведение в такава една многозначителна, по моето възприятие, тема, щото личностният момент тук, представете си, "има значение":
Анонимен каза: Грънчаров, думите "нервно-психически разстройства" не е диагноза. То е начин да кажеш, че "някой" се държи "неадекватно" на работното си место, което изисква основно комуникация с хора, какъвто е твоят случай. Ако се върнеш назад, и си прегледаш "видеотата" на часовете си, които правеше "незаконно", там може да се чуеш как обиждаше учениците си. Да не говорим епитетите, които използваш към автори на коментари, които не са съгласни с теб.
Между другото, ти и сега продължаваш да обиждаш. Явно е едно, ти не търпиш друго мнение, различно от твоето. Това не е хубаво, особено за преподавател, претендиращ да клас първи.
Ангел Грънчаров каза: Много чудати познания имате относно психологичните и психиатричните проблеми и заболявания. :-) Не е зле да си направите справка по проблеми, по които се изказвате неподготвен. Кой се държи "адекватно" и "неадекватно" на работното си място е въпрос на субективна преценка, която не може да претендира за меродавност, щото е възможно представите на преценяващия за "адекватно" и "неадекватно" да са неверни. Например съвсем естествено е преподавател, който има един нестандартен или творчески подход към работата си, да изглежда (в очите на човек с типови представи за преподаване) на човек с "неадекватно държание", понимаете меня? Опитайте се да зацепите за какво говоря.
Нещата са доста относителни. Във всеки случай моите хипотетични "нервно-психични разстройства" в меродавната оценка на въпросната госпожа ще трябва да бъдат доказани обективно, щото тя няма нужната квалификация да издава такива преценки или диагнози. Тъй че услугата, която й правите в момента, е "мечешка"...
Апропо, дайте пример за "обиждане" на учениците ми, щото говорите ангро, т.е. пак клеветите, в типичния си доноснически и клеветнически стил. Аз общо взето съм безпощаден към хората с аморални и просташки наклонности - или към лъжльовците. Това ако във Вашите очи е проява на "неадекватно държане", тогава изобщо не мога да Ви помогна, проблемът е изцяло Ваш...
Анонимен каза: Вярно е, че обиждате учениците си - това всеки може да го види на видеото, както и това, че се отнасяте извънредно пренебрежително и високомерно с тях.
Не може да се каже, че сте особено адекватен преподавател.
Ангел Грънчаров каза: Къде именно се вижда това? Дайте пример с поне едно такова клипче; щот бие на очи, че дърдорите общи приказки... толкова мила другарко! :-)
Апропо, как следва да се държи според Вас "адекватният преподавател"? :-) Обяснете, че не разбирам...
Анонимен каза: Държи се уважително и достойно. Не като вас.
Ангел Грънчаров каза: Какво разбирате под "уважително"? Искате да кажете угоднически? :-) А думата "достойнство" изобщо не я употребявайте, защото не знаете какво е това. Ако имахте поне капка достойнство, нямаше да се криете зад анонимността (безличността) - и да се държите така грозно и недостойно...
Пропуснахте да дадете пример, да посочите поне едно клипче, в което моя милост се държи "неадекватно" :-) Нещо се разсеяхте изведнъж... :-)
Между другото, да подхвърля, с оглед Ви помогна да размислите поне малко: а дали не е възможно това, което на Вас лично Ви се чини, че е "неадекватно поведение на учител" да е просто едно по-различно, примерно, по-естествено, по-човечно, по-непринудено, по-нефалшиво, по-нелицемерно и прочие поведение? Примерно, не допускате ли, че моят преподавателски стил държи много тъкмо на естествеността, на непринудеността, на чистата човечност на реакциите на преподавателя, с оглед това той да бъде по-близо до непосредствената жизнена реалност на съзнанията на възпитаниците му? Представете си, аз съм привърженик на една личностно-центрирана, другояче казано, съвсем човечна методика, ако ме разбирате както искам да кажа. Ако не ме разбирате, ето, аз ще се опитам още малко да Ви помогна да се ориентирате и да схванете точния смисъл на случващото се. Но такъв вариант на тълкуване, а именно, че аз се държа различно неслучайно, да запитам, изобщо не Ви ли минава през ума?
Да речем, не допускате ли, че преподавателят, понеже е изключително правдолюбив, държи да бъде съвсем естествен, щото, да речем, той се гнуси от неестественото, от фалшивото, от лицемерното, при това типово, "обективистко" поведение на един друг преподавателски тип, стил или подход? И ето, на тия основания, да речем, аз държа да бъда съвсем човечен, т.е. като преподавател се държа както би следвало да се държи и човекът изобщо, т.е. без маски, без гримове, изцяло искрено, честно, правдиво, жизнено достоверно. Тоест такова едно поведение включва и това човек да не си криви душата, а да бъде изцяло себе си, т.е. когато някой, да речем, се опита да накърни достойнството на преподавателя, примерно, позволява си да се държи просташки или глупаво, този същият преподавател е длъжен да даде адекватен, точен израз на нахлулата в душата му емоция, щото ако я скрие или потисне, ако почне да се държи фалшиво, лицемерно, принудено, угоднически и пр., той, представете си, по този начин ще даде лош пример на възпитаниците си? А такова нещо такива преподаватели никога не биха си го позволили. А, кажете, такава мисъл изобщо ли не Ви минава през ума? Не Ви ли е хрумвало никога това, че и учителите, и преподавателите, са хора, са човешки същества, ето това нима никога досега не Ви е минавало през ума? И значи, щом са хора, те имат пълното право да реагират във всякакви ситуации тъкмо човешки, по човешки начин?
Та искам да Ви помогна да схванете ето това: примерно, не Ви ли хрумва, че "странното", "неадекватно" и пр. поведение на Ангел Грънчаров, сравнено с някакво илюзорно поведение на "адекватния", на "образцовия" преподавател е, да допуснем, израз на един по-хуманистичен, по-освободен, по-либерален, по-човечен преподавателски подход - или подход на отношение към учениците и пр.? И това, да речем, да бъдат наругани учениците, позволяващи си просташко, невъзпитано или глупаво поведение, е израз на искрената загриженост на преподавателя по философия да не би, ако не реагира по такъв един съвсем естествен и импулсивен начин, да подтикне, да подбуди и други ученици да почнат да се държат така, щото една осъдителна реакция, иначе погледнато, им дава подобаващата представа за предпочитаността на един съвсем друг, нетипичен, за жалост, за нашето общество модел на човешки отношения, при който се цени тъкмо възпитаността, искреността, честността, естествеността и пр.
Тоест не Ви ли минава през ума да допуснете, че Ангел Грънчаров дори и да се държи "осъдително" според представите на един друг, стандартен, типов, незачитащ личностното подход, че той не приема подобен античовешки в същината си подход не заради субективния си каприз, а тъкмо защото желае доброто на своите възпитаници? Понякога в живота става така, че уж причинявайки някому зло, ний всъщност му помагаме да започне да предпочита доброто; а ако сме "равни" и "все добри" (щото човешкото включва в себе си и "лошото", и "доброто", да, човекът не е ангел, но не е и дявол: човекът е човек, сиреч, и едното, и другото - по думите на великия Паскал), то тогава нищо чудно и да му навредим, тъй като фалшът, ако се разпространи прекалено, може да отрови по най-страшен и ужасен начин съзнанията и човешките отношения? Та ето, предлагам Ви да помислите и в една такава посока, щото, виждам, сте в голямо затруднение да възприемете и да проумеете толкова, признавам, "странния", сиреч, "нестандартен" и, по Вашата терминология, "неадекватен" подход на философа Ангел Грънчаров.
Който при това, да добавя нещо съществено, е и философ, а това няма как да не даде отражение върху "странността", "нестандартността" на поведението му. Ако един философ в думите и в поведението си няма нищо, което да не се различава от стандартната типова представа на масов (и бих добавил, за да Ви ядосам, но то е за Ваше добро: и комуноиден) човек като Вас, той, разбира се, не е никакъв философ. А Ангел Грънчаров, така или иначе, по повеля на неговата лична съдба, се е родил философ, живял е винаги като философ и, представете си, държи да остане до края на живота си все философ - независимо от цената, която за това следва да плати в общество като нашето. Където, разбира се, ще го плюят, ще го обиждат, ще го съдят, ще го наричат не знам си как, ще му се присмиват, където няма да правят и най-малък опит да го разберат, да проумеят и да приемат не само оригиналността му, но и самата възможност да бъде оригинален и различен, камо ли пък да приемат творческия му подход, идеалистичния дух на неговите толкова "чудати" разбирания и т.н. - щото в общества като нашето, пострадали така сериозно от комунизма, личността и нейната суверенност изобщо, ама изобщо не се ценят, напротив, са крайно неприемливи, осъдителни и пр. Прочее, още великият Ботев е писал, че "у нас свестните смятат за луди", писал го е, ала кой ли го е разбрал - ето, толкова години след Ботева положението си е все същото, а и ние самите, за жалост, сме си все същите, не сме се променили ни на йота, напротив, сякаш още повече сме дегенерирали в туй най-основно отношение...
Та разсъждавайки в такава една посока се опитвам да Ви помогна да проумеете, да видите в друга светлина нещата, които толкова са Ви развълнували - в моето поведение, в моя преподавателски подход, в начина, по който аз предпочитам да се отнасям към другите, в това число и към учениците си. Вземете предвид и това, че аз съм човек, който се самоопределя като правдолюбив и свободолюбив, като човек, който също така обича и мъдростта (по дефиниция философия означава тъкмо любов към мъдростта, пък мъдрост, по моето разбиране, не е нищо друго освен правдолюбие, свободолюбие и, на тази основа, човеколюбие!), та ето тия всичките аргументи в своята съвкупност дано Ви помогнат поне малко да се ориентирате в нелеката за проумяване, признавам, ситуация, в която сте се объркала така, като "пате в кълчища". Щото Вие, забелязвам, полагате известни усилия в тази посока, именно, да излезете от объркването си, ала това до този момент съвсем не Ви се удава.
Аз съм човек, накрая, изключително човеколюбив, ето затова и се захванах да Ви помогна да излезете от затруднението си. Дано не съм Ви ядосал, за Ваше добро сторих това, пък Вие, ако искате, ме мразете колкото сърце Ви иска. Бъдете здрав!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар