Истината ни прави свободни

неделя, 19 януари 2014 г.

С пожелание за пълноценни и плодотворни разисквания и изследвания по толкова благодатния евристичен казус!



До Педагогическият съвет на ПГЕЕ-Пловдив
До Етичната комисия към ПС на ПГЕЕ-Пловдив
Копие: До Началника на РИО-Пловдив
Копие: До Председателя на Регионалната организация на Синдикат ОБРАЗОВАНИЕ към КТ „Подкрепа”

ЖАЛБА

От Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми дами и господа, колеги,

На 6 януари 2014 г. се явих на ТЕЛК за продължаване на срока на инвалидизирането ми - от известно верме съм инвалид с 60% инвалидност, с право на работа. Сред изискващите се документи беше и една производствена характеристика, която в предишни случаи ми беше връчвана на ръка от секретарката на Директора, а този път ми беше връчена в запечатан и подпечатан плик. Оказа се, че многоуважаемата г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив е имала добрината да ми напише характеристика със следното многозначително съдържание:

Господин Грънчаров работи с ученици на възраст от 16-19 години. Това са хора с формиращи се и неизградени характери. Поради много често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние.

Поради честите отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява задължителната си годишна минимална преподавателска норма и задължителната си като учител длъжностна характеристика, въпреки че е освободен от класно ръководство като трудоустроен.

Ръководител: Стоянка Анастасова

Това пише в характеристиката ми. В нея нищо, както забелязвате, не пише за моята квалификация, а аз съм учител, който от 20 години вече има най-висшата квалификационна степен, именно I клас квалификация, имам доста постижения в работата си и пр., а вниманието е съсредоточено към тема, която изобщо не е от компетентността на училищния мениджър. Държа да уведомя уважаемите членове на Педагогическия съвет и на Етичната комисия към него, че до този момент аз не съм имал някакви оплаквания за моето психично здраве, не съм посещавал никога, слава Богу, психиатър, за да диря помощ или изцеление, а заболяванията ми, заради които съм инвалидизиран, са:

- болно сърце, ритъмни и проводни нарушения, тахикардия, неритмичен и ускорен пулс; това мое заболяване е от почти 20 години, непрекъснато пия лекарства за да се регулира що-годе ритъма на сърцето ми;

- Заболяване на щитовидната жлеза, дисфункция в дейността й, доколкото разбрах, тя е била увредена от многогодишното приемане на един медикамент за сърцето (лекарството КОРДАРОН), което имало такъв страничен ефект;

- задух или астма.

През м. април бях опериран (след падане и удряне на главата, което е причинило обилен кръвоизлив) за изваждане на хематом в черепа, слава Богу, тази тежка операция беше успешна, въпреки късното диагнозиране на проблема; последва 8-месечен отпуск по болест за възстановяване от операцията, след което аз отново започнах работа. Въпросното явяване на ТЕЛК беше както за продължаване на срока на инвалидизацията ми, така и за преизчисляване на процента на инвалидност предвид понесената операция.

След като лекарите от този състав на ТЕЛК, в който се явих, прочетоха толкова любезната характеристика на моята работодателка - която, изглежда, има самочувствието на самоук лекар-психиатър, та си позволява да дава такива решителни диагнози за здравето на ръководения от нея персонал - та значи след като лекарите прочетоха тази характеристика, освен че се хванаха всички в един миг за главите, изглежда за да си устроят шега и да се посмеят, ме пренасочиха именно към оня състав на ТЕЛК, който се занимава с психичните (психиатричните) заболявания; аз така възприех реакцията им. Както и да е, тия дни направих проверка в ТЕЛК и с удивление установих, че наистина съм бил пренасочен към въпросния състав на ТЕЛК. Където ми предстои да се явя скоро. Но да оставим медицинската страна на въпроса, а да се съсредоточим върху неговата нравствена страна.

На мен ми е много интересно как уважаемите членове на Педагогическия съвет и на неговата Етична комисия ще оценят толкова любопитното поведение на нашата многоуважаема ръководителка, която, както забелязваме, вероятно има някакви езотерични познания в областта на медицината, щото, доколкото ми е известно, тя няма квалификацията на дипломиран лекар-психиатър, имащ законното право да поставя диагнози. Пък и да имаше такова право да поставя диагнози, ми се струва неуместно да произвежда такива, тъй като това не влиза в преките й задължения на ръководител на едно образователно и възпитателно заведение, каквото е нашето училище.

На трето място много ме вълнува и следният въпрос: как членовете на Съвета и на неговата Етична комисия възприемат и оценяват деянието на многоуважаемата ни г-жа Директорка, доколко все пак това даден човек да бъде обявяван за болен от заболяване, от което никога не е имал оплаквания, е израз на колегиалност, на уважение към достойнството и правата на другата личност и пр. Аз лично имам чувството, че тук са нарушени базисни принципи на морала, които трябва да бъдат защитени, щото в противен случай възниква коварен прецедент, на който, ако не се реагира адекватно, възниква опасността в училището ни да настъпи ужасен хаос: защото тогава всеки ще се чувства в правото си да дава каквито си иска „медицински диагнози” на другите хора, на заобикалящите го! А още великият Кант е писал, че нравствено е единствено онова деяние, което може да послужи за основание за дефинирането на един всеобщ морален закон; ако постъпката, която сега разглеждаме, не бъде поне порицана, то това ще означава, че тя е била оценена за „нравствена”, а пък това ще насърчи всеобщия упадък на нравите, на който сме свидетели в нашето свидно Отечество напоследък. Да бъде допускано такова нещо в едно по същество възпитателно учреждение, каквото е нашето училище, е измяна на неговата основна функция – и даване на един много лош пример пред нашите възпитаници.

Аз бих желал да разбера окончателното становище по повдигнатия казус на органите, които си позволявам да алармирам с настоящата си жалба. Смятам, че основателното разнищване на казуса е добър повод да се опитаме до постигнем истината за реалната ситуация в сферата на личностно-нравственото развитие, в което всички ние така или иначе участваме. Поставяйки на вниманието на Съвета и на Етичната комисия към него на този любопитен казус, аз същевременно смятам, че изпълнявам своя дълг на преподавател, специализирал се по проблемите на същата тази сфера, именно философия, в това число и етика, а също така и психология.

Не смея да питам за това какви мерки за взискание относно поведението на многоуважаемата наша ръководителка ще предпишат и предприемат двата органа, тъй като очевидно се касае за едно крайно грубо нарушение на основни, бих си позволил да кажа дори фатално важни морални норми и принципи. И също така на цяла поредица от правила, формулирани в Моралния кодекс на учителите в нашето училище. Но ако имате добрината да ми ги съобщите в една по-ясна дефинитивна и дискурсивна форма, ще Ви бъда много благодарен.

Благодаря за вниманието!
Желая на всички пълноценни и плодотворни разисквания и изследвания по толкова благодатния и евристичен казус!

18 януари 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

П.П. Надявам се и висшестоящите органи на Министерството и на моя синдикат, няма да останат безразлични към сигнала, който неслучайно отправям и към тях, независимо от моралната му същина; щото, надявам се, те ще оценят, че казусът има и своя чисто правна страна. Аз, разбира се, съм решен да защитя по законовия ред своите човешки и конституционни права и своето достойнство, накърнени по такъв един недопустимо екстравагантен и дори арогантен начин, но все пак ми се ще преди това да видя и да разбера как ще реагират по случая по-висшестоящите административни органи, както и ръководството на синдиката, който би следвало да бди за моите права.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ