Само история ли е комунизмът?

РАЗДЕЛ ВТОРИ: АБСУРДИТЕ НА ДИРИЖИРАНИЯ РАЙ

1.Само история ли е комунизмът?

Струва ми се, уви, все още не…

Наскоро, преди не толкова много време, гледайки пълната зала № 1 на НДК (там, където някога се провеждаха конгресите на БКП, там, където триумфираше преди не толкова много години Тодор Живков), в която се учредяваше “партията на генерал Борисов”, партията на бодигарда на Т.Живков, ме облъхна спомена за онова време, за времето, което свързваме с комунизма. Не знам защо, но имах чувството, че тази зала пак е пълна със същите ония хора, които тогава ръкопляскаха на Т.Живков, а днес аплодираха по същия верноподанически начин неговия самоуверен бодигард.

Как тогава да си е отишъл комунизмът, та нали преди време същия този Б.Б. е предпочел да се раздели с МВР (като пожарникар), понеже не е искал да се раздели с така милата на сърцето му БКП. Като гледах и слушах генерала, мераклия за властта, се запитах дали пък “Атака” не е малкото зло…

Нашата олигархия – а това се все същите ония, които преди се наричаха комунисти и които ни тъпкаха 45 години – в лицето на “генералската партия” прави отчаян опит да осигури господството си под маската на “дясна” и “проевропейска”: понеже много добре знае, че в Европа такъв путинизиран олигархичен режим като нашия няма да бъде допуснат. Напълно отчаян е този опит на олигархията ни – това е последната й надежда.

В Европа путиновско-лукашенковски-първанизирани режими не може да има. Затова на Бойко Борисов е спусната историческата задача да спаси (пост)комунистическата ни олигархия, която е длъжна да си сложи едно такова було, за да може дегизирана да се намърда и в общия европейски дом. С учредяването на ГЕРБ беше даден старта на най-грандиозната манипулация в най-новата ни история. Не трябва обаче да допускаме една такава манипулация да заблуди милиони хора у нас, а също и цялата европейска общност!
Както по отношение на “Атака”, така и сега по отношение на генералската партия (ГЕРБ: “Генералът и ентусиазираните разбойници на България?”) загадката става прозрачна ако си поставим един най-прост въпрос: “Qui bono?”, т.е. “Кому е изгодно?”.
Текстът по-долу показва същината, корена на комунизма – това, което никога не трябва да бъде забравяно. Писал съм го преди няколко години, но ми се струва, че като че ли е писан не за миналото, а за сега, за тези наши дни, в които живеем толкова напрегнато и дори в някакво смътно отчаяние.

… Към средата на 19 век се появяват парадоксални хора, пренебрегнали изцяло личното или частното си дело, но за сметка на това безкрайно загрижени за “общото дело”. Не сполучили в собствения си живот, те отправят жаден взор към чуждия живот и започват самоотвержените си опити да го съсипят, продължаващи вече век и половина. Заражда се комунизмът като блян на абсурдни и непълноценно живеещи хора, преизпълнени с ненавист към ония, които свободно разполагат с живота си и го реализират в дела, изразяващи тях самите, тяхната уникална самобитност. Знаме на комунистите е абстрактното и разсъдъчно постигнато “общо дело”, както и лицемерната загриженост за “човека в лицето на човечеството”, който страдал и бил нещастен в условията на свобода и частна собственост – истинската територия на свободното действие.

Комунистите съвсем основателно преценяват, че коренът на тяхната собствена непълноценност е неразбирането на свободата и живота – и затова се изпълват с такава дива озлобеност срещу тях: гледката на един свободен, разполагащ с живота си човек, търсещ истината за себе си и за живота си, ги изпълва с гняв и ненавист на основата на личната им неадекватност спрямо живота и свободата. Която им носи само беди, прави ги неумолимо абсурдни, безкрайно объркани и нещастни хора.

Точно затова цялата енергия на такива хора се насочва към борба срещу темелите на живота и свободата, срещу устоите на човека, човешкото и самата човещина. Техен идеал е комуната или “обществото-мравуняк” (Достоевски), в което свободата е премахната и унищожена, но за сметка на това тъкмо неразбиращите и мразещите свободата и живота “комунисти” могат неограничено да развихрят своята сатанинска бесовщина (Достоевски), да реализират своята злост, своята дива омраза и озлобеност. За да се постигне идеала на комуната е необходимо насилие, чрез което да бъде изтръгнат живота от ръцете на свободно живеещите. Или е необходим преврат, който да изтрие всички достижения по пътя на свободата, всички институции и традиции на човешкия съвместен живот. Преврат, който да потопи в кръв и да удави всеки порив към пълнота на съществуването и към човечност. Нихилизмът на комунизма, така ярко показан от Достоевски, който предрича варварската “система”, бъдещето и дори логичния край на комунизма (който ще се удави в океана кръв, който сам ще падне в пропастта, която е изкопал), категорично беше демонстриран през целия XX век. Векът, в който духът на свободата беше поставен пред най-големи изпитания и влезе в решителна схватка с комунизма за да защити живота и човека.

Комунизмът-нихилизмът през този век методично избиваше богатите (кои “богати” – богатите телом, богатите духом, богатите със способности и инициативност, богатите с жизненост, богатите с имане – каквото и да е то?!) за да осигури “щастие” на бедните (тук също може да се запита: кои “бедни” – бедните телом или духом, ощетените от природата или сами себе си ощетилите, бедните спрямо жизненост, способности, всякакво имане??). А също и за да изравни, да направи равни едните с другите – стига първите да бъдат оставени живи, което рядко се е случвало в условията на комунизъм в кървавия ХХ век.

Вакханалията злото, свързвано с комунизма, трая почти век. Огромни територии на планетата бяха превърнати в пустинен остров на несвободата, терора и страха, съсипан беше животът на цели поколения и милиони човешки същества. Реки от кръв потекоха, железни стени и завеси се издигнаха и спускаха, потъпкани бяха без изключение всички Божии заповеди, а ощетените от живота играха десетилетия див и бесовски танц върху живи тела и души, нанасяйки им трудно зарастващи рани. Ако не разберем корена на комунизма то тази варварска система на несвободата никога няма да можем да я проумеем, а тя за нас ще си остане вечна загадка и дори чудо. По което ще могат да се захласват нови и нови ощетени от живота същества, а това ще ни носи нови беди. Аз тук посочвам точно този корен, той е: пълна неадекватност и тотално неразбиране на живота и свободата, от което произлиза всичко останало, а в основата на абсурдното желание да живееш в комуна, по което се разпознава комунистът, стои неговата екзистенциална непълноценност, ощетеността му спрямо жизненост, таланти, дарове, способности, душевни и телесни качества и т.н. Този е смисъла на “общото дело”, с което се заемат само ония, които предчувстват тоталния си провал по отношение на своето лично и отговорно, изцяло самостоятелно жизнено дело.

И така, оказа се, че хората изобщо се делят на два човешки типа: на обичащи живота и на ненавиждащи живота, на свободни и роби, на които обаче се иска да бъдат някакви фалшиви господари, на здрави и болни (телом и духом), на силни и слаби (на слаби, на които заради тяхната собствена слабост и когато са много им се иска да тъпчат силните!), на естествени егоисти и на безкрайно фалшиви поборници за “общото дело”, дори на хора, които си гледат работата и на хора, които не знаят с какво да се заемат и затова предпочитат поне на другите да пречат, т.е. на разбиращи и неразбиращи живота хора. Кои са мнозинство и кои – малцинство, оставям всеки сам да прецени. Нека се опитаме също сами да определим кои са истинските водачи и кои трябва за вечни времена да бъдат подчинен елемент – да не употребя някоя друга, по-изразителна дума. Струва ми се, че казаното е добра предпоставка за такива размисли…

Удивителното обаче като че ли е най-вече в това: мръднал ли е поне малко напред светът от своята зора та до днес, когато предчувстваме здрачаването, предвестник на залеза? Или това е зората, възвещаваща раждането на нов ден?

Кой знае?