Истината ни прави свободни

неделя, 5 април 2009 г.

Само история ли е комунизмът?

РАЗДЕЛ ВТОРИ: АБСУРДИТЕ НА ДИРИЖИРАНИЯ РАЙ

1.Само история ли е комунизмът?

Струва ми се, уви, все още не…

Наскоро, преди не толкова много време, гледайки пълната зала № 1 на НДК (там, където някога се провеждаха конгресите на БКП, там, където триумфираше преди не толкова много години Тодор Живков), в която се учредяваше “партията на генерал Борисов”, партията на бодигарда на Т.Живков, ме облъхна спомена за онова време, за времето, което свързваме с комунизма. Не знам защо, но имах чувството, че тази зала пак е пълна със същите ония хора, които тогава ръкопляскаха на Т.Живков, а днес аплодираха по същия верноподанически начин неговия самоуверен бодигард.

Как тогава да си е отишъл комунизмът, та нали преди време същия този Б.Б. е предпочел да се раздели с МВР (като пожарникар), понеже не е искал да се раздели с така милата на сърцето му БКП. Като гледах и слушах генерала, мераклия за властта, се запитах дали пък “Атака” не е малкото зло…

Нашата олигархия – а това се все същите ония, които преди се наричаха комунисти и които ни тъпкаха 45 години – в лицето на “генералската партия” прави отчаян опит да осигури господството си под маската на “дясна” и “проевропейска”: понеже много добре знае, че в Европа такъв путинизиран олигархичен режим като нашия няма да бъде допуснат. Напълно отчаян е този опит на олигархията ни – това е последната й надежда.

В Европа путиновско-лукашенковски-първанизирани режими не може да има. Затова на Бойко Борисов е спусната историческата задача да спаси (пост)комунистическата ни олигархия, която е длъжна да си сложи едно такова було, за да може дегизирана да се намърда и в общия европейски дом. С учредяването на ГЕРБ беше даден старта на най-грандиозната манипулация в най-новата ни история. Не трябва обаче да допускаме една такава манипулация да заблуди милиони хора у нас, а също и цялата европейска общност!
Както по отношение на “Атака”, така и сега по отношение на генералската партия (ГЕРБ: “Генералът и ентусиазираните разбойници на България?”) загадката става прозрачна ако си поставим един най-прост въпрос: “Qui bono?”, т.е. “Кому е изгодно?”.
Текстът по-долу показва същината, корена на комунизма – това, което никога не трябва да бъде забравяно. Писал съм го преди няколко години, но ми се струва, че като че ли е писан не за миналото, а за сега, за тези наши дни, в които живеем толкова напрегнато и дори в някакво смътно отчаяние.

… Към средата на 19 век се появяват парадоксални хора, пренебрегнали изцяло личното или частното си дело, но за сметка на това безкрайно загрижени за “общото дело”. Не сполучили в собствения си живот, те отправят жаден взор към чуждия живот и започват самоотвержените си опити да го съсипят, продължаващи вече век и половина. Заражда се комунизмът като блян на абсурдни и непълноценно живеещи хора, преизпълнени с ненавист към ония, които свободно разполагат с живота си и го реализират в дела, изразяващи тях самите, тяхната уникална самобитност. Знаме на комунистите е абстрактното и разсъдъчно постигнато “общо дело”, както и лицемерната загриженост за “човека в лицето на човечеството”, който страдал и бил нещастен в условията на свобода и частна собственост – истинската територия на свободното действие.

Комунистите съвсем основателно преценяват, че коренът на тяхната собствена непълноценност е неразбирането на свободата и живота – и затова се изпълват с такава дива озлобеност срещу тях: гледката на един свободен, разполагащ с живота си човек, търсещ истината за себе си и за живота си, ги изпълва с гняв и ненавист на основата на личната им неадекватност спрямо живота и свободата. Която им носи само беди, прави ги неумолимо абсурдни, безкрайно объркани и нещастни хора.

Точно затова цялата енергия на такива хора се насочва към борба срещу темелите на живота и свободата, срещу устоите на човека, човешкото и самата човещина. Техен идеал е комуната или “обществото-мравуняк” (Достоевски), в което свободата е премахната и унищожена, но за сметка на това тъкмо неразбиращите и мразещите свободата и живота “комунисти” могат неограничено да развихрят своята сатанинска бесовщина (Достоевски), да реализират своята злост, своята дива омраза и озлобеност. За да се постигне идеала на комуната е необходимо насилие, чрез което да бъде изтръгнат живота от ръцете на свободно живеещите. Или е необходим преврат, който да изтрие всички достижения по пътя на свободата, всички институции и традиции на човешкия съвместен живот. Преврат, който да потопи в кръв и да удави всеки порив към пълнота на съществуването и към човечност. Нихилизмът на комунизма, така ярко показан от Достоевски, който предрича варварската “система”, бъдещето и дори логичния край на комунизма (който ще се удави в океана кръв, който сам ще падне в пропастта, която е изкопал), категорично беше демонстриран през целия XX век. Векът, в който духът на свободата беше поставен пред най-големи изпитания и влезе в решителна схватка с комунизма за да защити живота и човека.

Комунизмът-нихилизмът през този век методично избиваше богатите (кои “богати” – богатите телом, богатите духом, богатите със способности и инициативност, богатите с жизненост, богатите с имане – каквото и да е то?!) за да осигури “щастие” на бедните (тук също може да се запита: кои “бедни” – бедните телом или духом, ощетените от природата или сами себе си ощетилите, бедните спрямо жизненост, способности, всякакво имане??). А също и за да изравни, да направи равни едните с другите – стига първите да бъдат оставени живи, което рядко се е случвало в условията на комунизъм в кървавия ХХ век.

Вакханалията злото, свързвано с комунизма, трая почти век. Огромни територии на планетата бяха превърнати в пустинен остров на несвободата, терора и страха, съсипан беше животът на цели поколения и милиони човешки същества. Реки от кръв потекоха, железни стени и завеси се издигнаха и спускаха, потъпкани бяха без изключение всички Божии заповеди, а ощетените от живота играха десетилетия див и бесовски танц върху живи тела и души, нанасяйки им трудно зарастващи рани. Ако не разберем корена на комунизма то тази варварска система на несвободата никога няма да можем да я проумеем, а тя за нас ще си остане вечна загадка и дори чудо. По което ще могат да се захласват нови и нови ощетени от живота същества, а това ще ни носи нови беди. Аз тук посочвам точно този корен, той е: пълна неадекватност и тотално неразбиране на живота и свободата, от което произлиза всичко останало, а в основата на абсурдното желание да живееш в комуна, по което се разпознава комунистът, стои неговата екзистенциална непълноценност, ощетеността му спрямо жизненост, таланти, дарове, способности, душевни и телесни качества и т.н. Този е смисъла на “общото дело”, с което се заемат само ония, които предчувстват тоталния си провал по отношение на своето лично и отговорно, изцяло самостоятелно жизнено дело.

И така, оказа се, че хората изобщо се делят на два човешки типа: на обичащи живота и на ненавиждащи живота, на свободни и роби, на които обаче се иска да бъдат някакви фалшиви господари, на здрави и болни (телом и духом), на силни и слаби (на слаби, на които заради тяхната собствена слабост и когато са много им се иска да тъпчат силните!), на естествени егоисти и на безкрайно фалшиви поборници за “общото дело”, дори на хора, които си гледат работата и на хора, които не знаят с какво да се заемат и затова предпочитат поне на другите да пречат, т.е. на разбиращи и неразбиращи живота хора. Кои са мнозинство и кои – малцинство, оставям всеки сам да прецени. Нека се опитаме също сами да определим кои са истинските водачи и кои трябва за вечни времена да бъдат подчинен елемент – да не употребя някоя друга, по-изразителна дума. Струва ми се, че казаното е добра предпоставка за такива размисли…

Удивителното обаче като че ли е най-вече в това: мръднал ли е поне малко напред светът от своята зора та до днес, когато предчувстваме здрачаването, предвестник на залеза? Или това е зората, възвещаваща раждането на нов ден?

Кой знае?

2 коментара:

Анонимен каза...

- 1 -

Най-парадоксален ми се струва отговорът на следния въпрос: кой у нас днес се ползва в последна сметка от (и впряга, целеполага, покровителства, менажира, осмисля, заплаща) експертния - голям или малък - потенциал на ненапусналите България българи, т. е. на икономисти, инженери, юристи? Експертен административно-управленски елит, еманация на националната воля ли? Не. Но ето кой: невежи и простовати - но арогантни и обиграни (и с многодесетилетна традиция зад гърба си) - деребеи с бай-ганювски манталитет! И не това е най-лошото - а най-лошото е, че се сдушват помежду си и афинитивно бъзикат най-низката струна на народа. Т. е.: гнусно е; и не съдържа механизъм за самоочистване. И, да, тези са еманация, но на калното и блатното у нас, българите.

Човек у нас завършва технократско образование не с идея, че ще отпочне свое (в най-широк смисъл) предприятие, свой бизнес (или кариерно изкачване към отворен хоризонт), а с нагласа, че кърмилно (и най-вече "с връзки") ще го "вземат" на (експертна) работа. И кой да го вземе? Ами една-и-същата властна и възпроизвеждаща се - и кадруваща по ловните дружинки - простащина. И си оставаш до пенсия (и с потупване по рамото) "наше момче", в случай, че си "отговорен" и "принципен", т. е. боязлив и траещ (и не особено гениален в професията). И не зная дали да наричам това "робска ситуация" или "робска психика".

Е, какво пък, и Людовико Моро е бил деребей, а Леонардо - наемен експерт...

Изводът? - Ако ще царува технокрация и меритокрация, то нека царува технокрация и меритокрация! Ала ако ще върлува деребейщина и творчески титанизъм, то нека върлува деребейщина и творчески титанизъм! Т. е.: ако ще грачи гарван, то нека грачи грозно, зловещо! Че иначе не ми харесва: комунистическият почин ражда някакъв мелез.

Methodius

Анонимен каза...

- 2 -

Нека сравним комунистите с Борджиите. Каква е разликата? Времената са различни, но постановките са идентични. Но каква е разликата? Те всъщност са главно две: 1) Борджиите са били в силно конкурентна среда на себеподобни; и 2) антуражът! Изкуството на Ренесанса (италианския)! Да бъдеш - и най-вече пред себе си, - да бъдеш отговорен не е едно собствено качество на големия артист! Та най-силният блокер относно една творческа и предприемаческа неполитическа потенция (щом е налична) би било т. нар. чувство за отговорност - страхът да не сгрешиш, нарушиш и се провалиш. Перфекционистът е надвилият си над чувството за отговорност. А безотговорният творец-неполитик е щастливец - въпреки екзистенциалните и физическите несгоди, които евентуално би му се наложило да понася. Пример: прословутите препирни на Микеланджело с Юлий II... Но пък нима не би могло и на политиката да се погледне естетически? Т. е. на политиците като на артисти? Следва да си во истине мислител-демократ, за да изискваш от политиците отговорност; но пък следва да си философ, за да пробираш у тях безотговорността на прекрасното: която умря с Бонапарт. И ето че изведох и третата разлика: борджианската политика е неотделима част от ренесансовото изкуство. И го е нямало при Ренесанса онова самостойно нещо, онзи нивелиращ похлупак, който в днешно време наричаме политика... Думата ми беше за безотговорността. Да, след Бонапарат политика в Европа няма.

Знаете ли кое наистина ме отвращава? То провокира у мен неистов бяс - и съответните физиологични симптоми... И което ме отвращава респективно и от самия мен. Нещо, пред което се чувствам некадърник, паразит и жалък страхливец - наричат го "конформизъм", социално приспособленчество, стадно чувство, робска психика, спотаен тарикатлък, озъртане, ослушване, битова наблюдателност, уреденчество, "интерсубективизъм". Т. е. да се угодиш, сдушиш и "разбереш по човешки", бидейки "вътрешен човек", обтекаем, но отровен при допир плазмодий. Гнуси ме плахостта ми и жалостта, която питая към себе си... Конформизъм: човешка изродщина (максимум социална неформалност) - бие я още по-голяма изродщина, фашизмът (максимум социална формалност) ... Възхищавам се на мафиотите, отявлените, безпардонните индивидуалисти със стил, грабителите; и например братята Васил и Георги Илиеви. И както Френската революция роди Бонапарт, то тъй на българска почва социализмът пръкна гореспоменатите двама покойници.

Methodius

Абонамент за списание ИДЕИ