Проклетии - и простотии - разни... сто броя!

Преди няколко дни написах и мигновено публикувах текст под заглавие Налага се коренна промяна на собствените ни представи и съзнания (1), който сега, няколко дни по-късно, оценявам като несполука: не можах да налучкам верния тон, смесих жанрове, получи се някаква какофония, в крайна сметка не успях да кажа и нищожна част от това, което исках, а това, което успях да кажа, на много места прозвуча съвсем неубедително - поради неудачно избраната форма.

Причина за това фиаско е, че аз пиша текстовете си винаги сутрин, крайно притеснен, понеже ми предстои в кратичкото време да напиша нещичко и да бягам та не закъснея за работа; през деня, особено след работа и дори вечер не мога да пиша ефективно, понеже съм изморен от работа: учителската работа е изтощаваща, противно на това какво си мислят много хора. Та ето, тази сутрин чета упоменатия текст и го оценявам като съвсем неудачен; но няма да го махна, той все пак е един знак на момента и на времето, той е един опит да се изрази нещо, което ме е мъчило, вярно, неуспешен, но все пак опит. Същото мога да кажа и написан и публикуван вчера, в късната нощ и в ранната утрин текст под заглавие Нощните записки на един учител-тунеядец с престъпни наклонности; и той е несполука, но въпреки това е психологически достоверен, не мога да го унищожа, но предупреждавам, че в тия текстове не бива да се търси моето окончателно, твърдо, завършено становище по повдигнатите проблеми; тия текстове просто са етапи в търсенето на по-цялостна позиция, те са израз на лутането ми към нея; въпреки несъвършенствата и кусурите, не се отказвам от нито една дума в тях - въпреки всички рискове. Това специално го пиша, за да не почне някой да тръби, че, видите ли, съм се уплашил и съм дал "заден ход". Идеята ми е да опитам да намеря време за по-спокойно осмисляне на нелеките и щекотливи проблеми, та да налучкам верния тон, който ще ми позволи в пределно кратка и ясна форма да кажа категорично всичко това, което мисля.

Прочее, оказва се, че и "замесените лица" в тия истории внимателно четат упоменатите по-горе текстове и няма да се въздържат да не се възползват от недобре казаните от мен констатации - по принципа да запратят обратно в лицето ми собствените ми "камъни". Някои това особено много го умеят. Тъй че тия дни ми предстои да премисля най-основателно създалата се ситуация и да опитам да напиша текст, който, по възможност, в най-кратка форма да каже най-главното, същината на проблемите. Щото моите лични несрети - и административния тормоз, който ми се налага да понасям всеки ден - са само нещо като лакмус за ония по-дълбоки негативни процеси, които от две години текат в училищната общност, откакто си имаме нов директор.

Прочее, вчера сутринта, и то за първия час, в училището вече ме чакаше ранобудната инспекторка по философия, а директорката две минути преди часа ме предупреди, че пак се налагало да ме проверят; е, влязоха, проверяваха ме, и то не за един, а за два учебни часа. Знаете ли как се чувстват учениците в ранната утрин, нали? На горките ученици още им се спи, още не са се разбудили както трябва и са недоволни от целия свят. Опитайте се да водите учебен час и то не по какъв да е предмет, а по философия, с още толкова сънени ученици, и то в присъствието на зорко дебнещи ранобудни директорка и инспекторка; оказва се, "най-подходящото" време за посещение от директори и инспектори на лоши учители като Ангел Грънчаров, които са дебнати да бъдат хванати най-сетне в "крещящи нарушения", та да операт пешкира, е тъкмо времето, когато учениците още съвсем не са се пробудили. За огромното съжаление на проверяващите му учениците, по моето възприятие, се представиха чудесно; а аз какво да се представям, аз не съм такъв, който ще вземе да се прави на такъв, че да се хареса някому, най-малко пък на разните му там администратори; аз съм си винаги най-естествен, понеже органически не понасям лицемерието, да не говорим пък за подлизурството.

Е, в крайна сметка, сле тия два часа, бях повикан в голямото междучасие в директорския кабинет, с оглед пак да ми се държи или чете "конско"; не понасям гаврите с личността ми, независимо от ранга на оня, които си е наумил да ме унижава; не ми пука от ранга му, даже и самият Бойко Борисов да дойде да ми чете конско, и той скоро ще разбере, че се е озовал в небрано лозе; та затова влязох в остра дискусия с инспекторката, която се опита да си изпее репертоара от някакви банални общи фрази, че съм бил нарушил еди-какво си, че не трябвало да бъда какъвто съм, а трябвало да бъда такъв, какъвто на нея й се искало, и прочие. Е, не става така. При това спешността на мероприятието по улавянето ми в нарушения в този най-ранен час беше довела до непростими пропуски: например, бях изловен от зорката инспекторка, че имало "хаотичност" в нанасянето на учебния материал в т.н. материална книга, за което чиновниците най-много бдят, сякаш вселенския ред ще пропадне, ако има някакво разминаване между програма и онова, което всеки учител е длъжен да пише като реално взет учебен материал в тази книга; та като ми приписа подобна "хаотичност", аз възразих, понеже на мен се опита да припише произволно написани теми от моята заместничка, която ме заместваше когато бях болнични; възникна неприятна конфузия; същото се получи и с другите обвинения в този ранен сутрешен и така спешно организиран съдебен трибунал над моята "погрешна персона". Мероприятието сякаш пропадна; тия дни ще трябва да ми дадат да се запозная с протокол за него, представям си обаче какви усилия ще бъдат положени от проверяващите, за да се "констатира" и фиксира цяла една поредица от изсмукани от пръстите мои "нарушения", щото по начало си се знае, че толкова "погрешна личност" като Ангел Грънчаров няма начин да може да направи нещо, което също така да не е съвсем погрешно.

Позволих си да обвиня инспекторката, че робува на стари, отдавна демодирали и анахронични представи от паметната ера на комунизма. Че представата й за "пълноценен учебен процес" по философия няма нищо общо с модерните разбирания за това как следва да се общува с учениците в едно училище, което не иска да е резервоар на комунизъм, а иска да е жива и живееща със съвременните потребности на живота демократична общност. Ето и един пример, за да илюстрирам за какво по-точно става дума.

Инспекторката ме обвини, че не съм бил реагирал "адекватно" когато един ученик си позволи по време на часа да изкаже "лъхащо на расизъм" изказване срещу циганите; не че изказването му чак толкова наистина е лъхало на "расизъм", щото момчето каза, че циганите несправедливо били се ползвали от някакви "специални права" или нещо такова. Трябвало според инспекторката веднага да реагирам за да върна в "правия път" ученикът, който си е позволил да кривне встрани, т.е. да мисли и да изкаже нещо по-различно и необичайно.

На това обвинение на инспекторката, представяща се за блюстителка на "идеологическата чистота" или "непорочност", отвърнах ето как: представата, че учителят трябва да дебне да не би някой ученик да си позволи да кривне от "правия път", робува на стереотипа за "идеологическа непорочност", наследен от комунизма, а сега живеем в съвсем други, плуралистични времена; няма една-единствена "правилна позиция" или тълкуване, а има много и то различни начини за тълкуване на едно и също събитие или феномен, като всички са допустими; учителят не бива да монополизира "единствено правилното разбиране" и да го налага по един груб начин, напротив, трябва да осигури известна равнопоставеност на гледните точки и пр. Напомних на инспекторката, че сега вече живеем не в тодорживковите, а в едни доста по-различни европейски времена, ала забелязах, че моите "своеволни мисли" са посрещнати със злобно присвити и побелели устни. Горе-долу в тоя дух протече "творческата" ни дискусия с ранобудната инспекторка, в присъствието на видимо разочарованата, на очаквалата съвсем друг резултат от "инициативата" с така ранната проверка също толкова ранобудна директорка.

Такива работи. Така тече животът при нас. За една седмица бях проверен в 5 учебни часа, от директор, заместник-директор и от специално привикан инспектор (щото по начало директорите с филологическа специалност нямат компетентността да анализират това, което прави един учител по философия). В 16 часа на предния ден завърши така милата ми дискусия с 4 ръководни функционерки по моите "нетърпими прегрешения"; на тая дискусия възразих, че ми се отправят фриволни забележки по същество от неспециалисти; заявих, че само инспектор по философия е оторизиран за това; на другия ден, няколко часа по-късно, вече като по поръчка ми доведоха ранобудна инспекторка: ето, искаш инспекторка, на ти инспекторка, за нас невъзможни неща няма!

Сфащате ли сега каква грозна игра се играе срещу мен тия дни? На мен лично взе да ми писва. Интересно е какво ли друго са ми замислили. Заявих в лицето на самозабравилата се директорка - на някои явно наркотикът на властта им влия крайно негативно - че очаквам в близките дни да ми повика вече... милиция! Или мутри-биячи, както е прието в сегашните "модерни времена". Няма да се учудя нещо такова да са ми замислили. Всеки предел вече беше минат.

Завършвам с нещо сюблимно. Инспекторката - като стана дума за блога ми - заяви патетично: "То пък кой ли изобщо чете прословутия ти блог?!". Е, спечелих в нейно лице един постоянен читател. И администрацията, предполагам, с нетърпение очаква "своеволията" на "тоя проклет Грънчаров". Дали ме четат или не ме четат изобщо не ми пука, това си е мой дневник - и ще си пиша за всичко, което ме терзае, вълнува или интересува. А в днешните демократични, да се надяваме все още, времена няма "забранени теми", няма и "служебни тайни", когато се касае за такива публични заведения като едно училище. Цялото общество е жизнено заинтересовано от това да знае истината за това какво се случва в нашите училища, издържани с нашите данъци. Нищо скрито-покрито не може да има тук.

Тия, дето са гузни, може да си мечтаят за ония блажени времена, в които цензурата и тайната бяха на висота, но ето, в наше време вече има тоя проклет, тоя гаден, тоя гнусен интернет! Проклети да са стивджобсовците, дето го измислиха и наложиха! И, за жалост, има и проклети хора като тоя Грънчаров, дето не си трае. Какъв кошмар?! Другари, но това вече не се търпи! Дайте да го убием тоя Грънчаров, а, какво ще кажете, другари?! Та тоя идиот явно няма да замлъкне, я дайте да му отрежем главата, та да миряса най-сетне, а?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.