Изключително интересен психологически и нравствен казус, показващ реалната ситуация в българското училище

Редовните читатели на този блог вече добре знаят за възникването на един изключително интересен психологически, нравствен и административен казус, свързан с битието ми на преподавател по философия в една елитна пловдивска гимназия - професионалната гимназия по електротехника и електроника. Тъй като смятам, че разнищването на този казус има голямо значение за схващането на конкретната и реална ситуация в българското училище, възникнала в резултат на действието на абсурдни, анахронични, отдавна остарели и отречени от самия живот организационни норми, т.е. понеже смятам, че случващо се е естествена последица от липсата на реформи в сферата на училищното образование, то считам, че същият този казус представлява обществен интерес, поради което съм решен да дам пълна гласност на случващото се - въпреки всички рискове да предизвикам гнева на разни администратори, предпочитащи тайната по отношение на техните своеволия и капризи да бъде на висота.

Ето защо днес откривам една поредица, в която ще публикувам някои документи, които са свързани с разбирането на казуса; първият такъв документ е моя жалба до ръководствата - национално и регионално - на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", на който, в качеството ми на преподавател по философия, съм член още от основаването на организацията, още от 1989-та година. Ето какво пише в този документ:

До г-н Юлиян Иванов Петров, Председател на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До г-н Цило Петков Нейчев, Председател на РО на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

КОПИЕ: До членовете на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив

Ж А Л Б А

от Ангел Иванов Грънчаров, учител, синдикален член на организацията към синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаеми господа,

Член съм на КТ "Подкрепа" още от основаването й през 1989 г., а работя вече 12 години като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. От около година в синдикалната ни организация в училището се зароди и взе опасни размери едно явление, което би следвало да бъде предотвратено час по-скоро. Искам да алармирам за него, та евентуално да бъдат избегнати крайно негативните му последици.

Председателката на синдикалната ни организация към КТ "Подкрепа" в училището г-жа Камелия Стоянова беше назначена за заместник-директор на ПГЕЕ-Пловдив. Въпреки някои предупреждения от страна на синдикални членове, че в тази нейна позиция тя вече не може да бъде ефективна като ръководител на синдиката, тя не само не си подаде оставката, нещо повече, кандидатира се за още един мандат и след съответната обработка на "членската маса" беше избрана. Предупрежденията, че тя вече е в положение на остър "конфликт на интереси", т.е. не може да изпълнява функцията си на синдикалист, на защитник на интересите на членовете на синдиката пред администрацията (бидейки де факто член на същата тая администрация!), не бяха взети в предвид, но ето, за жалост, няколко месеца по-късно се стигна до остра конфликтна ситуация, в която г-жа Камелия Стоянова изцяло застана зад директорката на училището в опитите й да упражни груб административен произвол върху един работещ, върху един синдикален член, именно върху моя милост.

Поради мои спорове с директорката по проблеми от училищния живот (примерно около ученическата стачка през декември 2010 г., също така във връзка с потребността от провеждане на демократичен избор на патрон на гимназията и други такива) ръководството поде абсурдна, недопустима кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с цел уволнението ми, включваща нечестни игри с учениците (отнети ми бяха от преподаване, и то два месеца преди края на годината, цели 4 класа и бяха дадени на външен лектор, протеже на директорката), системен, всекидневен административен тормоз и репресии, пречещи ми нормално и ефективно да изпълнявам служебните си задължения (непланирани проверки на учебни часове без надлежното уведомяване, принуждаването да пиша всякакви обяснения по абсурдни обвинения, привикване на инспектор, пак без надлежно уведомяване и предупреждение, за ранни сутрешни проверки на учебни часове, недопустими манипулации на учениците и принуждаването им да пишат жалби против преподавателя си, съчиняването на изкуствени, изсмукани от пръстите "обвинения", че съм бил системно нарушавал "човешките и конституционни права" на учениците, ни най-малък опит от страна на директорката за осмисляне на мои творчески инициативи и иновации във връзка с преподаването на философия в съответствие със съвременните изисквания и какво ли не още). Във всичките тия неправомерни действия моята "синдикална ръководителка" изцяло застана зад позицията на прякото си началство, именно зад позицията на директорката, в ущърб на правата и интересите на един синдикален член, т.е. прие линия на поведение, нямаща нищо общо с положението й на синдикален лидер.

При така създалата се ситуация считам, че е крайно належащо свикването на общо събрание на синдикалната организация, на което да бъде обсъдено положението и поведението на влязлата в положение на остър конфликт на интереси синдикална председателка. Разбира се, в цялата история има и съответния етичен момент: естественото е, след като се изясни, че г-жа К.Стоянова не може да се справи по достойния начин със задълженията си на синдикален ръководител, би следвало да осъзнае конфликта и сама да си подаде оставката. Аз изчаках повече от месец и половина тя самата да преосмисли позицията си и да направи това, което според изискванията на правото и на морала е задължена да стори, но, уви, промяна в нейното отношение и поведение няма.

Поради което, като синдикален член настоявам, в съответствие с устава, по-висшестоящите ръководства да се намесят и да въздействат да се проведе общо събрание на синдикалната организация на КТ "Подкрепа" в ПГЕЕ-Пловдив, на което да се обсъди внимателно така създалото се положение и да се потърси разумен изход от него.

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.